Решение № 240 от 16.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. В., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемН.сети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20251320101831 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.я“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с която против Н. С., ЕГН **********, с адрес: с. Н.с. обл. В., ул. „Х.С.“ № 27, са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 11.11.2022 г. ищецът и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит по силата на който дружеството ищец изпълнява задължението си, ответникът е получил одобрение да закупи поисканите от него услуги и той е поел задължения по договора. Договорът е сключен при параметри по поисканата и закупена услуга, а общо задължение е 7265.19 лева, с общ размер на месечна вноска 302.71 лева, а дата на погасяване 10-ти ден от месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Ищцовото дружество изпълнява задълженията си, сумата по договора в размер на 3000.00 лева е преведена на ответника, който от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски в размер и срокове по договора за кредит. Изготвен е погасителен план, подписан е на 11.11.2022 г. анекс с отложени погасителни вноски, изготвен нов план, обаче ответникът не е изпълнил задължението, поето по договора и е преустановил плащанията на погасителните вноски, и е изпаднал в забава и е направил само две плащания. Общо заплатена сума е 5391.99 лева. с погасена сума 5124.41 лева, включително 197.58 лева начислени лихви за просрочие, така и начислени лихви за забава 378.60 лева също и 70.00 1 лева са платени начислени такси. Целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си размер.

Претендира се постановяване на решение за признаване за установено, че съществува вземане в полза на дружеството срещу ответника, възникнало от неизпълнение на договора за потребителски кредит в общ размер на 1289.61 лева, от тях главница 1032.36 лева, 181.02 лева лихва за забава, 76.23 лева законна лихва, и лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, освен това и за разноските по делата в двете производства - исково и заповедно.

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за съответните суми.

Въз основа на това е образувано ч.гр.д. № 1292/2025 г. по описа на РС - В. и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на лицето, а по реда на чл. 414 от ГПК е подадено възражение. За ищеца е възникнало право да предяви иск за установяване на дължимостта на претендираните суми. Длъжникът не е изпълнил задълженията си до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Ответната страна е оспорила основателността на исковете. Ответникът счита, че предявените искове са неоснователни, изтеглената сума е заплатена, че договора е недействителен и не се дължи нищо повече от вече платеното. В договора за заем е пояснено, че сумите ще бъдат разсрочени заедно с вноски за главница и лихва, общата сума на заема не е обявена в договора а е значително по-висока. Счита се за нищожни клаузите за допълнителни услуги, противоречащи на императивната правна норма, неравноправни и нищожни поради накърняване на добрите нрави. Услугите представляват противоречие със ЗПК, клаузите са сключени във вреда на потребителя по смисъла на ЗЗП, потребителя следва да заплаща за нещо което не иска и не ползва. Уговорените клаузи са неравностойни, поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Въвежда се задължението за потребителя да заплати нещо което страната има по силата на закон, правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните.

Твърди се, договорът за кредит е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Излага се, че в случая уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1200.00 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1650.00 лева е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ - чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 са нищожни – чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В случая възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 48.98 %, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Разходът за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по 2 кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите.

Посочено е, че ищецът е признал в исковата молба, че по процесния кредит ответникът е заплатил сума в общ размер на 5391.99 лева. Доколкото договорът е нищожен поради неточно посоченият в него годишен процент на разходите /ГПР/, то сумата от 2391.99 се явява платена при изначална липса на основание.

Предявен е насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от ответника срещу ищеца с който се иска да бъде осъдено дружеството „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на Н. - С. сумата 2391.99 лева, платена при изначална липса на основание.

Претендират се разноските по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1292/2025 г. по описа на Районен съд – В., назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

По ч. гр. д. № 1292/2025 г. по описа на Районен съд - В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. С. да заплати на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД сума в общ размер на 2898.03 лева, от която:

2640.78 лева – главница, 181.02 лева – лихва за забава от 11.07.2023 г. до 10.02.2025 г., 76.23 лева – законна лихва от 10.02.2025 г. до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.05.2025 г. до окончателното плащане, както и разноските в размер на 57.96 лева – държавна такса, 180.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 80.00 лева – за подготовка на документи.

Видно от доказателствата по делото на 11.11.2022 г. между „П.К.Б.“ ЕООД /заемодател/ и ответника Н. С. /заемател/ е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013306170, по силата на който заемодателят е отпуснал на заемателя кредит в размер на 3000.00 лева за срок от 24 месеца, обхващащ периода от подписването на договора до 10.11.2024 г. /дата на последно плащане/. Месечната вноска по кредита е определена в размер на 183.96 лева при ГПР – 48.98 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41.00 %

Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 4415.19 лева, от които дължимата сума по главницата възлиза на 3000.00 лева, а сумата на лихвата възлиза на 1415.19 лева. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013306170 ответникът е избрал да ползва допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е определено в размер на 1200.00 лева и се разсрочва за плащане като част от всяка погасителна вноска. Възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“ е определено в размер на 1650.00 лева и се разсрочва за плащане, като част от всяка погасителна вноска. Месечната вноска по закупените допълнителни услуги е определен в размер на 118.75 лева.

3

Общият размер на месечната вноска по кредита при включване на допълнително закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 302.71 лева /183.96 лева + 118.75 лева/.

Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключението си, че ответникът е направил плащания по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013306170 в общ размер на 5391.99 лева. Със сумата от 5391.99 лева са погасени както следва: 1967.64 лева – главница, 1138.02 лева – договорна лихва, 2018.75 лева – възнаграждение за допълнителни услуги, 197.58 лева – лихва за просрочие, 70.00 лева – такси по тарифа /обезщетение за разноски по извънсъдебно събиране на просрочен дълг/.

Ответникът е преустановил плащанията по процесния договор за потребителски кредит на 30.10.2024 г.

Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /21.05.2025 г./ размерът на вземането на „П.К.Б.“ ЕООД спрямо ответника Н. С. по счетоводни данни на ищеца е: 1032.36 лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013306170/11.11.2022 г.; 181.02 лева – лихва за забава от 11.07.2023 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 10.02.2025 г.

/падежа на последната погасителна вноска по Анекс № 1/; 76.23 лева – законна лихва от 10.02.2025 г. /падежа на последната погасителна вноска по Анекс № 1/ до 21.05.2025 г.;

350.00 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 481.25 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 277.17 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.08.2024 г. до 10.02.2025 г.

Вещото лице е изчислило законната лихва върху неплатената главница от 1032.36 лева за периода от 10.02.2025 г. / падежа на последната погасителна вноска по Анекс № 1/ до 21.05.2025 г. в размер на 39.48 лева.

Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника кредит, съгласно уговорените параметри и условия.

Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи 4 служебно.

Съдът намира възражението на ответника за нищожност на договора за потребителски кредит за основателно по следните съображения:

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 37 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/360475cb-593f-4c89-9e7a-43c3ab3f3da7