Решение № 373 от 28.09.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Гоце Делчев, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100265 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г.Д., ул. „Полк. Б.Др.“ № 64, чрез процесуалния си представител адв.

Паолина Рупчина (САК), СРЕЩУ „В.Кр.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Л.“, бул. „Дж. Неру“ № 28, бл. АТЦ „С. Ц.“, ет. 2, офис 73Г. Ищецът поддържа главни и кумулативно предявени искове: Обявяване на Договор за паричен заем № 5989360 от 21.12.2023 г. за изцяло недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 2, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 9-10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. При признаване на недействителността, осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата от 10,00 лева (десет лева), представляваща недължимо платена сума над изтеглената главница на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност (в случай че договорът не бъде обявен за изцяло недействителен): Прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща годишния лихвен процент (ГЛП), и клаузата за възнаграждение за „такса експресно разглеждане на документи“ поради противоречие със закона (чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК) и добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП). Осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева (недължимо платена лихва) и сумата от 10,00 лева (недължимо платено възнаграждение за такса експресно разглеждане) на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът претендира присъждане на направените разноски по делото за държавна такса в размер на 25,56 евро (съответстващи на 50,00 лв.), както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на неговия процесуален представител адв. Паолина Рупчина на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

1

Ответникът „В.Кр.“ АД оспорва предявените искове с писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Прави възражения за процесуална недопустимост поради извършена цесия на вземането и липса на правен интерес. Твърди нередовност на исковата молба и прави възражения срещу освобождаването на ищеца от държавна такса.По същество оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че ГПР е определен законосъобразно, че неустойката и допълнителните такси са уговорени съгласно свободния избор на страните и че не са налице основания за недействителност. Претендира присъждане на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 евро.

Възражението за липса на пасивна процесуална легитимация поради прехвърляне на вземането (цесия) е неоснователно. Искът за недействителност на договор и за връщане на дадено без основание се предявява срещу насрещната страна по договора, която е получила недължимите плащания. Евентуалната цесия на последващо вземане не лишава длъжника от правен интерес да установи недействителността на оригиналното си правоотношение с кредитора. Исковата молба е редовна и съдържа ясно формулирани петитуми и фактически основания.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.12.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 598**** с отпусната главница в размер на 200,00 лева за срок от 3 месеца. В договора са предвидени допълнителни съпътстващи плащания – „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка за непредоставяне на обезпечение“.

Съдът намира, че уговорената „такса за експресно разглеждане на документи“ по естеството си представлява разход за дейности, свързани с разглеждане, усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. ПрикрИ.ето на възнаградителната лихва зад допълнителни такси за действия, присъщи на търговската дейност на кредитора, представлява заобикаляне на закона (чл. 21 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД).

Тези разходи, като задължителни съпътстващи плащания, е следвало да бъдат включени в изчислението на Годишния процент на разходите (ГПР). С включването им реалният ГПР по кредита значително надхвърля разрешения от закона максимален таван от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения (чл. 19, ал. 4 от ЗПК).

Неспазването на изискванията за ясно посочване на реалния ГПР и общата дължима сума (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), както и нарушението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, влече съгласно чл. 22 от ЗПК абсолютна недействителност на договора за потребителски кредит.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата получена главница (чл. 22, изр. 2 ЗПК), но не и на лихви, такси, неустойки и други разходи.

От доказателствата се установява, че ищецът е заплатил суми над отпуснатата главница от 200,00 лв. Предявеният претендиран размер от 10,00 лева (като част от общо надплатеното) 2 е напълно доказан и подлежи на уважение. Тъй като главният иск е уважен, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 25,56 евро (съответстваща на 50,00 лв.). Ищецът е представляван от адв. Паолина Рупчина на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (безплатно предоставена правна помощ). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, съдът присъжда адвокатско възнаграждение в полза на самия адвокат в размер, определен по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая съдът определя възнаграждение в размер на 153,39 евро (съответстващи на 300,00 лв.), което следва да бъде заплатено от ответника пряко на адв. П.

Р..

Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение с оглед пълното отхвърляне на защитните му позиции.

Така мотивиран, Районният съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) Договор за паричен заем № 5989360 от 21.12.2023 г., сключен между И. Н. Х., ЕГН **********, и „В.Кр.“ АД, ЕИК ******

ОСЪЖДА „В. Кр.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Л.“, бул. „Дж. Н.“ № 28, бл. АТЦ „С. Це., ет. 2, офис 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Го. Д. ул. „Полк. Б. Др.“ № 64, сумата от 10,00 лв. (5,11 евро), представляваща недължимо платена сума над отпуснатата главница по обявения за недействителен Договор за паричен заем № 5989360/21.12.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба-27.02.2026г, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „В. Кр.“ АД, ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Х., ЕГН **********, сумата от 25,56 евро , представляваща направени по делото разноски за държавна такса, по сметка:

IBAN: BG39UNCR70001521817915, титуляр П. Евг. Р..

ОСЪЖДА „В. Кр.“ АД, ЕИК ********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Евг. Р. (С. адвокатска колегия), със съдебен адрес: гр. С., кв. „М. л.“, ул. „Си. ез.“ № 9, Партер, Офис 1, сумата от 153,39 евро (сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „В. Кр.т“ АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4