Решение № 1643 от 05.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1643 гр. Варна, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20213100501655 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 285028/26.04.2021 г., депозирана от „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ" ЕООД, ЕИК: 200985960, със седалище и адрес на управление: гр.

Трявна, ул. „Панорама" № 15, представлявано от управителя В. Б. Й., „ПРЕМИУМ ХОТЕЛС" ЕООД, ЕИК 204002431, със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул.

„Панорама“ № 15, представлявано от управителя В. Б. Й. и В. Б. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 296, чрез адв. Е.М. срещу Решение № 261106 от 29.03.2021 г., постановено по гр. д. № 8181/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ" ЕООД, „ПРЕМИУМ ХОТЕЛС“ ЕООД и В. Б. Й. искове срещу ИВ. П. Н., за заплащане на обезщетение за вреди, причинени вследствие на неоснователно допуснато обезпечение на иск по т. д. № 18/2017 г. по описа на ОС - Габрово.

Въззивниците намират, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като считат, че същото е необосновано. По отношение на исковете на „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ ЕООД и „ПРЕМИУМ ХОТЕЛС“ ЕООД сочат, че съдът не е изследвал изложените от тях факти и обстоятелства и подкрепящите ги писмени доказателства относно недобросъвестността на ИВ. П. Н. при завеждане на иска за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „Премиум Хотелс" ЕООД, по който е образувано производството по т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд - Габрово и по отношение на който Габровският окръжен съд е допуснал обезпечение, чрез налагане на обезпечителни мерки (запор и възбрани) по отношение на имуществото на ответниците. Намират, че изводите на съда за липса на злоупотреба с процесуални права от страна на ответника, са в 1 противоречие с материалния закон. Сочат, че двете дружества са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от тях поотделно адвокатско възнаграждение за обжалване на определението за допускане на обезпечението в размер на 3600 лв. с ДДС, тъй като при завеждане на делото ИВ. П. Н. е действал в условията на злоупотреба с процесуални права, доколкото е действал недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законните интереси на ответните страните „Премиум Травел“ ЕООД, „Премиум Хотелс“ ЕООД и В. Б. Й..

Въззивниците обосновават злоупотребата с права от страна на въззиваемия като подробно описват хронологията в отношенията помежду им, както и със събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетелката Й.Кр.Д.. Считат, че в нарушение на процесуалните правила, при постановяване на решението първоинстанционният съд въобще не е разгледал фактите, обосноваващи недобросъвестността на ответника и доказателствата, които ги подкрепят, а по делото се е установило, че И.Н., знаейки че не е носител на правото на собственост на хотела, е завел дело срещу действителния собственик, с цел да поеме контрол над хотела, като тези му действия представляват злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Сочат, че дружествата са претърпели загуби, а именно заплащане на адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, което води до действително намаляване на тяхното имущество с размера на платеното.

По отношение на иска на В. Б. Й. и причинените на същия неимуществени вреди сочат, че по делото са събрани убедителни доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди вследствие на допуснатото обезпечение на предявените от ИВ. П. Н. искове, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които съдът не е кредитирал при формиране на крайните си изводи. Твърдят, че Й. страда от сърдечно заболяване, като състоянието му се е влошило след преживения от него емоционален стрес в резултат от завеждането на делото от страна на И.П. Нестор и налагането на обезпечителните мерки, като това се установява от показанията на свидетеля Й.К.Д.-Ив. и от показанията на свидетеля В.Н.Н.. Намират за необосновани изводите на Районен съд - Варна, че в свидетелските показания не се споменава, че влошаването на здравословното състояние на ищеца се дължи именно на процесното дело. Предвид всичко изложено, въззивниците молят да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от тях искове срещу ИВ. П. Н..

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия ИВ. П. Н., действащ чрез процесуалния си представител адвокат В.Р.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Счита, че въззивната жалба е бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретни оплаквания, свързани с правилността на обжалваното решение. По отношение на жалбата в частта на решението по отношение на исковете на двете дружества сочат, че редът за търсене на отговорност за заплащане на адвокатски хонорар е изрично предвиден в ГПК и не е допустимо такава обезвреда да се търси по реда на чл. 403 ГПК. Намират, че в тази си част обжалваното решение е правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно. По отношение на жалбата в частта относно иска на В.Й. за претърпени неимуществени вреди сочат, че РС Варна е анализирал свидетелските показания във връзка с писмените доказателства по делото, като правилно е достигнал до извода, че не е налице причинноследствена връзка между заболяването на ищеца и действията на ответника. В заключение въззиваемият моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена въззивната жалба и да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, като претендира и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.

В проведеното открито съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. В депозирана молба и писмени бележки поддържат жалбата.

Въззиваемият И.Н., редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, 2 представлява се от адв. В.Р.. Процесуалният му представител оспорва жалбата, поддържа отговора към нея. Претендира заплащането на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 8181/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по кумулативно обективно съединени искове, предявени от „Премиум Травъл“ ЕООД, „Премиум Хотелс“ ЕООД и В. Б. Й. срещу ИВ. П. Н., за заплащане на обезщетение за вреди, причинени вследствие на неоснователно допуснато обезпечение на иск по т. д. № 18/2017 г. по описа на ОС – Габрово, представляващи имуществени вреди, претърпени от ищцовите дружества в размер от по 3 600 лв. - заплатени от тях разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на частна жалба срещу Определение № 122 от 15.03.2017 г. по същото дело, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /4.03.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от по 1 059 лв. обезщетение за забава от датата на плащането на разноските /11.04.2017 г./ до датата предхождаща подаването на исковата молба /3.03.2020 г./, както и за осъждане на ответника да заплати на В. Б. Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, претърпени болки и страдания след узнаване за допуснатото обезпечение, довели до влошаване на здравословното му състояние, засилване на кардиологичните му проблеми и възникване на психоемоционален стрес, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /4.03.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 776,69 лв. - обезщетение за забава от датата на вписване на запора на дружествените дялове в Търговския регистър /4.04.2017 г./ до датата предхождаща подаването на исковата молба /3.03.2020 г./

В исковата молба ищците твърдят, че с определение, постановено по т.д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е допуснато обезпечение на предявения иск от И.Н. като едноличен собственик на капитала на „НИК-Н. инвестиционна компания“ ЕАД срещу тях за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.01.2017 г. Със същото са допуснати обезпечителни мерки запор на притежаваните от В.Й. дружествени дялове от капитала на „Премиум Хотелс“ ЕООД, възбрана върху недвижим имот и запор на банковите сметки на „Премиум Травъл“ ЕООД и „Премиум Хотелс“ ЕООД, при условията на внасяне на парична гаранция от 10 000 лв. С определение ВтАС е отменил горното определение в частта за допуснатото обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на търговските дружества. Излагат доводи, че със запорно съобщение от 29.03.2017 г. по изп. дело № 293/2017 г. на ЧСИ Василева, рег. № 734 е наложен запор върху дружествените дялове на В.Й.. Сочат, че последният бил вписан в ТР на 4.04.2017 г. Твърдят, че поради липсата на заплащане на държавна такса след увеличаването на иска, предявен по т. д. № 18/2017 г. производството по делото било прекратено на 1.02.2019 г. Посочват, че ответникът подал молба по чл. 82 ГПК за освобождаване на внесената гаранция за допускане на обезпечение от 10 000 лв. Твърдят, че са подали възражение, като в законоустановения срок предявяват искове за причинените им вреди вследствие на обезпечението. Навеждат твърдения, че юридическите лица са претърпели имуществени вреди от по 3600 лева с ДДС, поради реалното заплащане адвокатско възнаграждение за обжалване на определението за допускане на обезпечението на 11.07.2017 г. Сочат, че неимуществените вреди за физическото лице се изразявали в претърпени болки и страдания в резултат на обезпечението били в размер на 6 000 лв.

3

Излагат, че в развилото се производството по чл. 248 ГПК са им присъдени разноските за исковото производство в размер на 72 000 лв., но не и адвокатско възнаграждение за обжалване на определението, с което е допуснато обезпечение на иска. Претендират и обезщетения за забава върху тези вреди до датата на подаване на исковата молба, както и до окончателното изплащане на сумите. Молят за уважаване на исковете.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който излага доводи за недопустимост на исковете, поради наличието на ред за присъждане на сторени разноски, който изключва този по чл. 403, ал. 2 ГПК. Сочи, че претендираните разноски касаят вече приключил съдебен процес и не представляват вреди, причинени от обезпечението. Отделно от това, навеждат доводи, че ако разноските биха били дължими, те следва да бъдат изчислени на база на дължимото възнаграждение за процесуално представителство по делото от един адвокат. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между неимуществени вреди, претърпени от физическото лице и допуснатото обезпечение. Претендираният размер на неимуществените вреди счита за завишен. Намира за недоказани твърденията, че влошаването на здравословното състояние е следствие на запора, доколкото В.Й. дългогодишно е заемал ръководни длъжности в дружествата. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на исковете.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, възприе следното от фактическа страна:

В производството е безспорно, че с определение № 122 от 15.03.2017 г., постановено по т. д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд - Габрово е допуснато обезпечение на предявения иск от И.Н. като едноличен собственик на капитала на „НИК-Н. инвестиционна компания“ ЕАД, за прогласяване на нищожност на договор от 30.01.2017 г. за покупкопродажба на дружествени дялове с обща номинална стойност от 10 680 000 лв., чрез налагане на запор върху дружествените дялове на и В.Й. и „Премиум Травъл“ ЕООД, налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху банковите сметки на Премиум Хотелс“ ЕООД и „Премиум Травъл“ ЕООД, при гаранция в размер на 10 000 лв. Същото е отменено с определение, постановено по в. ч. т. д. № 162/2017 г. на ВтАС единствено в частта относно наложения запор на банковите сметки. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп. дело № 293/2017 г. по описа на ЧСИ Зв.В. рег. № 734. В настоящото производство са представените доказателства за направата на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на дружествата по депозираните частни жалби срещу определението за допускане на обезпечение в размер от по 3 600 лв. с ДДС.