Решение № 121 от 18.06.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 263/2025
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- Мая Петрова Величкова, Пламен Димитров Стефанов, Галина Христова Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 198, ал. 1, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.215 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.69, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337 ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. С., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мая П. Величкова
Членове:
Галина Хр. Нейчева
П. Д. Стефанов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от П. Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600263 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 47 от 12.03.2025 г. постановена по НОХД № 1593/2023 г. на Районен съд гр. С. подсъдимият П. С. П., подсъдимият А. Р. Г., подсъдимата Р. Г. Е. и подсъдимата С. Р. Р.-Т. са признати за виновни в това, че на 27.04.2023г. в с.К., общ. С., в съучастие помежду си, като съизвършители отнели чужди движими вещи, а именно: 1 брой мобилен телефон „Моторола g62“ на стойност 350 лв., 1 брой синджирче златно със златно сърце 14 карата с тегло 2,82 грама на стойност 282 лв., 1 брой златен пръстен 14 карата с издължена форма като бадем с тегло 3 грама на стойност 315 лева, златни обеци комплект 14 карата с тегло 3,22 грама на стойност 338,10 лева, дамски златен пръстен 14 карата с тегло 1,60 грама на стойност 168 лева, 1 брой дамски златен пръстен 14 карата с тегло 2,20 грама на стойност 231 лева и парична сума от 70 лева, всичко на обща стойност 1754,10 лева от владението на собственичката им М. М. М. от с. К., общ. С., с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила, поради което и на основание 198, ал.1, предл.1, вр.чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр.чл. 54 ал.1 от НК са ОСЪДЕНИ, като са им наложени следните наказания:
На подс. П. С. П. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На подс. А. Р. Г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. На осн.чл. 68 ал.1 от НК е ПРИВЕДЕНО в изпълнение наложеното на подс. А. Р. Г. по НОХД № 819/2020 г. на Сл РС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, което подс. Г. следва да изтърпи ОТДЕЛНО от наложеното наказание по настоящото производство при първоначален СТРОГ режим.
На подс. Р. Г. Е. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ 1 години, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На подс. С. Р. Р. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години и ШЕСТ месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
С присъдата подсъдимите С. Р. Р. и Р. Г. Е. са били ОПРАВДАНИ по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление в съучастие, като подбудители.
С атакуваната присъда подсъдимите П. С. П., А. Р. Г., Р. Г. Е. и С. Р. Р. са ОСЪДЕНИ да заплатят в полза на съдебната власт по сметка на Районен съдС. сумата от 300 лева, представляваща направени разноски по време на съдебното производство, на всеки по 75 лева и в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - С. сумата от 468 лв., представляваща направени разноски по време на досъдебното производство, на всеки по 117 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от адв. И. Т. от АК – С., в качеството и на защитник на подсъдимата Р. Г.
Е., адв. С. П. от АК – С., в качеството и на защитник на подсъдимата С. Р. Р.-Т. и адв. Т. К. от АК-С., в качеството му на защитник на подсъдимия П. С. П..
В жалбата на адв. И. Т. от АК – С., защитник на подсъдимата Р. Г. Е. се твърди, че присъдата е неправилна , незаконосъобразна и явно несправедлива.
На първо място се твърди, че от събраните по делото доказателства, не се установило по несъмнен и категоричен начин участието на подс. Е. в извършване на деянието по чл. 198 ал. 1 предл.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна. На следващо място се сочи, че дори да се приеме от събраните по делото доказателства, че подс. Е. има някаква съпричастност към извършеното деяние, то наложеното наказание е завишено и явно несправедливо, с оглед на ниската обществена опасност на дееца и наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. В заключение се прави искане да бъде ОТМЕНЕНА изцяло ПРИСЪДАТА, като незаконосъобразна и да бъде ОПРАВДАНА подсъдимата Е. за престъплението,за което е призната за виновна, или алтернативно да бъде постановено решение, с което присъдата бъде изменена, като й бъде наложено наказание и приложена разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, или да бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал. 1 от НК, което също да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК, или делото да бъде върнато за ново разглеждане пред друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
В жалбата на адв. С. П. от АК – С., защитник на подсъдимата С. Р. Р.-Т. се твърди, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочено е, че осъдителната присъда е постановена при неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност, т е. касае се за фактическа необоснованост. Твърди се, че съдът е направил неправилен анализ и оценка на доказателствените материали събрани по делото, в нарушение на установените процесуални, императивни правила, което е довело до необоснованост на присъдата. Според защитата осъдителната присъда спрямо подс. Р. е в грубо несъответствие със събраните доказателства и установените въз основа на тях фактически обстоятелства и в тази връзка се прави искане, да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде призната за невиновна и оправдана подс. С. Р. Р.-Т..
Алтернативно, се прави искане наказанието да бъде изменено.
В жалбата на адв.Т. К. от АК-С. защитник на подс. П. С. П. се изразява несъгласие с размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за 2 срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Твърди се необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в тази и час. Посочва се, че подс. П. е с чисто съдебно минало и средно образование, че подс. П. още в досъдебното производство е признал всички обстоятелства и разкрива на полицаите на следващия ден след процесното деяние всички участници, че е бил манипулиран от подсъдимата С. Р. организатор на кражбата, че още в началото на съдебния процес е било договорено споразумение за прекратяване на наказателното производство с представителя на РП-С., в което на подсъдимия П. е било определено наказание при условията на чл.55. ал1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като не се е стигнало до одобряване на споразумението, поради несъгласие на подсъдимата С. Р.. Сочи се, че в пледоарията си в настоящия съдебен процес, представителят на държавното обвинение е пледирал за налагане на наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. От въззивния съд се иска присъдата да бъде изменена, като на подс. П. бъде определена наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че подадените жалби са неоснователни, както и искането на неподалия жалба подсъдим за присъединяване към тях. Представителя на Окръжна прокуратура- С. твърди, че е доказано авторството на деянието за всики един от четиримата подсъдими и моли присъдата да бъде потвърдена.
Адв. И. Т. от АК – С. развива доводи относно липсата на мотиви при индивидуализацията на наказанието наложено на нейната подзащитна.
Същата е неосъждана и в тази връзка моли за прилагане на чл. 55 от НК при определяне на наказанието и или чл. 54 от НК, но определеното наказание да бъде отложено на осн. чл. 66 от НК, тъй като са налице процесуалните основания за това.
Адв. С. П. развива доводи относно липсата на умисъл в нейната подзащита за извършване на грабеж , доколкото уговорката според нейната подзащитна е била за извършване на кражба, която кражба е преминала в грабеж и тя няма участие в него. Моли съда да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане. Алтернативно моли за намаляване размера на наказанието на нейната подзащитна.
Адв.Т. К. претендира за наличие за прилагане на чл. 66 от НК по отношение на неговия подзащитен и моли присъдата му да бъде условна.
Подсъдимия А. Р. Г. редовно призован се явява лично и със служебния си защитник адв. С.. След дадената му възможност съгласно разпоредбата ва чл.320 ал.6 от НПК заяви, че се присъединява или към въззивните жалби.
Защитникът му и подсъдимия изразяват желание присъдата по отношение на подс.Г. да бъде изменена, като му бъде намалено наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
При последната си дума към съда подсъдивмите П. С. П., Р. Г. Е., С. Р.
Р. и А. Р. Г. заявяват, че че се присъединяват ксъм казаното от техните защитници.
Окръжен съд -С., след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
В хода на производството пред първата инстанция са събрани всички доказателства, нужни за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото. Въззивният съд възприема следната фактическа 3 обстановка:
Свид. Т. Йорданов Данаилов живеел на семейни начала с пострадалата М. М. М. в с. К., общ. С.. Той работел като пазач в ЕТ „И. Славов“- гр. С..
Местоработата му била в гр. С., бул. „Самуиловско шосе“, срещу фирма „Енигма“. По време на работа той се помещавал във фургон, който бил оборудван като стая за почивка. Свид. Т. Данаилов се познавал с подс. Р. Е. и нейната сестра Генка Стефанова, които били „момичета на повикване“, а подс.
С. Р. виждал покрай тях.
На 27.04.2023г. свид. Данаилов бил на работа, нощна смяна от 16,00 часа до 07,30 часа. Същата вечер, подсъдимите П., Е. и Р. повикали таксиметров автомобил на фирма „ЕС- СИ“, който бил управляван от свид.
С. Д. Качили се в таксито и отишли до местоработата на свид.
Т. Данаилов. Когато пристигнали, подс. П. П. слязъл от таксито и отишъл до фургона, където се намирал свид. Т. Данаилов, който бил там и помислил, че идва колегата му Ради, също пазач. Попитал „Ради какво има?“, но тъй като не последвал отговор видял човек в гръб и вратата се тръшнала, след което човекът избягал. Подсъдимият П. се върнал до таксиметровия автомобил и казал на другите подсъдими за случилото се, след което се качил в превозното средство. След като разбрала, че свид. Т. Данаилов не си е вкъщи, подс. Р. решила да се обадят на подс. Г. и да отидат в дома на свид.Т. Данаилов да вземат златни накити и пари. Казала на свид. Дюлгеров да тръгват като му обяснявала в каква посока да кара. Стигнали до дома на подс. Г. с прякор „Хищника“, който се присъединил към тях.
Четиримата подсъдими се качили в таксиметровия автомобил и потеглили към дома на свид. Т. Данаилов и пострадалата М. М. в с. К., общ.
С.. Когато наближили адреса накарали св. Дюлгеров да спре автомобила.
Четиримата подсъдими слезли от таксито, а водачът му останал на мястото да чака.
Подсъдимите стигнали до входната врата на пострадалата М. М., която била заключена с катинар. Подс. С. Р. подканила подсъдимите П. и Г. да влязат в имота, като показала къде е ключа на подсъдимия П.. След като подсъдимия П. отключил пътната врата двамата с подс. Г. влезли в двора на къщата.
Подсъдимата С. Р. тръгнала след тях, навлязла малко навътре, след което се върнала при подс. Е. и зачакали до вратата.
Подсъдимите П. и Г. видели през един от прозорците на постройка до къщата, че телевизорът в стаята бил включен и почукали силно на стъклото.
Пострадалата М. М. се уплашила, скочила от леглото и взела мобилния си телефон в ръка като ги предупредила, че ще звънне на полицията.
Подсъдимият Г. ритнал силно с крак вратата на помещението и тя се отворила. Двамата подсъдими влезли вътре и поискали да им даде златните си накити и парите. Подсъдимият Г. блъснал пострадалата и тя седнала на леглото. Тогава той изтръгнал от ръцете й мобилния телефон марка „Моторола G 62“, хванал я за ръцете и издърпал 3 бр. златни пръстена от пръстите й, след което скъсал от врата й златното синджирче с висулка сърце на него и го взел. Попитал къде са парите, а тя отговорила, че всички пари, които имала били в чантата й. Подсъдимият Г. взел чантата на пострадалата и я обърнал. Изсипал цялото съдържание и от нея изпаднали 70 лева, които взел и заедно с подс. П. излезли от стаята. Двамата бързо се върнали и казали на свид. М. М. да им даде и златните си обеци. Тя се притеснила да не ги издърпат, свалила ги от ушите си и им ги дала. Подсъдимият Г. ги взел и заедно с подс. П. напуснали дома на пострадалата като взели и мобилния й 4 телефон. На вратата ги чакали подсъдимите Р. Е. и С. Р.. Подсъдимият Г. дал на С. Р. 2 бр. златни пръстена, 1 бр. златно синджирче с висулка сърце и 1 чифт златни обеци, след което четиримата подсъдими се качили в таксито и потеглили към гр. Ямбол да заложат накитите в заложна къща. Свид.