Определение № 608 от 06.07.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 310/2023
- Вид
- Определение № 608
- Подписан
- 06.07.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за наследството
- чл. 34 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 608 гр. Перник, 06.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500310 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от З. И. К., чрез адв. Е. А., със съдебен адрес: *** срещу Определение от 15.03.2023г., с което Районен съд – гр. Перник е прекратил производството по гр. д. № 5138/2022г. по описа на ПРС в частта, относно предявения с исковата молба инцидентен установителен иск.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 76 от ЗН, респ. го е приел за недопустим. Жалбоподателката не споделя изводите на районния съд, че щом като тя като дъщеря на С. В. е неин наследник по закон, то тя се явява правоприемник на пръхвърлителката по оспорената сделка и предвид това за нея било валидно ограничението, че активно легитимирани да предявяват иска са само сънаследниците, които не са страна по сделката. Счита, че няма как тя да се квалифицира като правоприемник на майка си по оспорената сделка, защото от нея не придобива права, респ. от нея не възниква каквото и да било наследимо имущество, на което ищцата да бъде правоприемник. За неоснователен намира извода на първоинстанционния съд, че щом ищцата е наследник по закон на прехвърлителката по сделката С. В., то тя също се явява прехвърлител и е обвързана от правния ефект, съответно няма активна легитимация да предяви иска, като сочи относима съдебна практика в тази насока. Акцентира на това, че в случая сключената от С. В. възмездна сделка страда от съществен порок, изразяващ се в това, че прехвърлителката се е разпоредила с част от имота, който нее нейна собственост, дори тя да го е считала за такава, защото нейната лична собственост от имота след прекратяването на СИО със смъртта на съпруга й нее била ½ , а 1/8 от процесния 1 апартамент. Сочи, че сделката не може да се квалифицира като разпореждане с дял от наследството, който не й принадлежи, тъй като ищцата не оспорва разпоредителната сделка в частта, с която нейната майка е прехвърлила получената в наследство от И. В. идеална част, а тази, която тя е прехвърлила, считайки я за полагащия й се дял от прекратената СИО.
В срок е постъпил отговор от И. С. А., чрез пълномощника й адв. Б. В. – САК, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за неоснователност на депозираната частна жалба и се иска оставянето й без уважение.
Насрещната страна Д. С. С., в предоставения й едноседмичен срок, не е депозирала отговор на частната жалба.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, Пернишкия окръжен съд съобрази следното:
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба от З. И. К. от *** срещу И. С. А. и Д. С. С., и двете от ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на делба на следния недвижим имот: Апартамент № ***, с площ от 65,50 кв. м., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ***, с площ от 5,5 кв. м. и 0,58 % идеални части от общите части на сградата,п редставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***.
В исковата молба са изложени твърдения, от които е видно, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на наследствено правоприемство и правни сделки. Твърди се, че приживе по време на брака на общия за страните наследодател със С. С. В., починала на ***, И. К. В. придобил собствеността върху процесния недвижим имот, като същия е бил предоставен на В. като обезщетение за отчужден по чл.100 от ЗТСУ (отм.), на основание заповед № 466 от 14.04.1980 г. на Пернишкия ОНС имот, представляващ парцел № *** в кв.*** по плана на ***, за който било определено обезщетение в размер на 6723.00 лева. Сочи се, че И. К. В. е придобил имота за сумата от 9023.00 лева, от които се прихващала определеното обезщетение в размер на 6723.00 лева, а остатъка от 2300.00 лева, представлявала предоставени средства на двамата съпрузи по договор за кредит срещу законна ипотека. Твърди се, че за придобиването на процесния имот бил съставен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № ***, том ***, № 139/1984 от 08.02.1984 г., с който И. К. В. бил признат за собственик на процесния имот. Ищцата изяснява, че парцел № ***, в кв.*** по плана на *** бил наследствен за наследодателя И. К. В., поради което счита, че средствата за отчуждаването на имота са лични средства на наследодателя, и на това основание към датата на неговата смърт дела му в СИО не е бил от ½ ид.ч., а 7/8 ид.ч., от които 6/8 ид.ч. негова лична собственост, а останалата 1/8 ид.ч. притежавана в режим на СИО със С. С. В.. В тази връзка твърди, че при прекратяване на СИО, преживелият тогава съпруг – С. С. В. е била собственик на 3/24 ид.ч. от процесния имот, поради придобиването на тази част от имота в СИО, а останалата част от имота 2 равняваща се на 21/24 ид.ч. се разпределяла по равно между призованите към наследяване към 07.10.1994 г. ищца, нейната сестра – А. И. А. (починала на ***) и преживялата съпруга (починала на ***), като всяка една от тях притежавала по 7/24 ид.ч.
В исковата молба се твърди още, че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***, том ***, рег. № ***, дело № 31/2017 от 06.02.2017 г., С. С. В. прехвърлила на ответницата И. С. А., собствените си 4/6 ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане. Ищцата сочи, че С. В. не е притежавала 4/6 ид.ч., а по – малка част равняваща се на 10/24 ид.ч. от имота, поради което и не е могла да прехвърли останалите 6/24 ид.ч. на И. А., тъй като част от имота представлявала лично имущество за наследодателя В., което обстоятелство променяло квотите на наследниците в съсобствеността. В тази връзка, с исковата молба ищцата разширява търсената от съда защита, като предявява инцидентен установителен иск, формулирайки петитум на същия.
С обжалваното Определение № 882/15.03.2023г., първоинстанционния съд, приемайки, че съединения иск е с правно основание чл. 76 ЗН, е прекратил производството досежно същия, намирайки го за недопустим. Районният съд е приел, че легитимирани да предявят иска по чл. 76 от ЗН са само съделителите сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследникът прехвърлител. Приел е, че в случая ищцата има качеството на сънаследник, която не се е разпоредила с дела си при откритото от И. В. наследство, но същевременно има качеството на наследник на С.
В., чийто акт на разпореждане се оспорва, поради което, притежавайки и двете качества, ищцата не притежава активната процесуална легитимация да предяви иска.
На следващо място съдът е приел, че по същество изложените твърдения за придобиване на част от собствеността върху процесния недвижим имот от страна на И.
В. със собственика средства, навежда на иск с правна квалификация по чл. 29 ал. 3от ЗС, който, обаче, е недопустимо да бъде съединен с иска за делба. Освен това, легитимирани да го предявят са само съпрузите, респ. бившите съпрузи, които към датата на предявяване на иска за делба са починали.
След като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за основателна, като съображенията за това са следните:
За да постанови съдебния акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че твърденията, въведени от ищцата в искова молба и формулирания петитум на инцидентния установителен иск обуславят правната квалификация на иск за недействителност на основание чл. 76 ЗН, като специална правна норма спрямо общите искове за недействителност по чл. 26 ЗЗД.
От исковата молба е видно, че ищцата е предявила инцидентен установителен иск, формулирайки петитум, с който се иска да бъде признато за установено, че с прехвърлителната сделка по нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 31/2017г. на нотариус М.М., рег. № ***, с район на действие РС – Перник, С. С. В. се е разпоредила с идеални части от имота, които надхвърлят нейните собствени, които ищцата твърди, че възлизат на 10/24 ид. ч. от имота и в частта, надхвърляща този размер до записаните в нотариалния акт 4/6, т.е. относно 16/24 ид. ч. сделката няма вещно-прехвърлителен ефект, съответно приобретателят И. С. А. не е станала техен 3 собственик.
От горното е видно, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК в частта, в която е предявен инцидентен установителен иск, доколкото от така формулирания петитум не става ясно каква е търсената от съда защита – дали страната търси защита на накърнените й права с предявяването на положителен установителен иск за собственост, отрицателен установителен иск за собственост или друг иск, като се има предвид и характера на производството. Поради това първоинстанционният съд, по реда на чл. 129 ГПК е следвало да даде на ищеца срок да отстрани констатираните нередовности, като указанията следва да са ясни и конкретни. Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това, законът в чл. 129, ал.1 ГПК е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба (Определение № 519/06.07.2011 г., по ч. търг. д. № 174/2011 г., на I т. о. ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК). Когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В случая, на страната не е била дадена възможност по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК да уточни обективно съединената си претенция и търсената с нея защита, при което съдът, с оглед нередовността на исковата молба, неправилно е възприел, че се касае за предявен иск по чл. 76 ЗН (макар правилно да е преценил, че същия е недопустим по изложените в атакувания акт съображения, както и поради обстоятелството, че приобретателят по сделката не е трето за наследството лице).
С оглед горното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в горния смисъл.
Водим от горното, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 882/15.03.2023г., постановено по гр. д. № 5138/2022г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник, на същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4