Решение № 4362 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4362 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330108625 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- П. в е предявил срещу ответника И. Е. И., ЕГН **********, в качеството му на наследник на починалата длъжница Х. П. К. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 917,34 лева главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2022г. до 12.09.2024 г. за обект, находящ се в гр.

********** както и сумата от 64,47 лева мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 30.09.2022-31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 16681/ 2024 г., по описа на РС- Пловдив.

В исковата молба се твърди, че за периода от 14.07.2022г. до 12.09.2024 г. наследодателят на ответника имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за притежаван от него обект, находящ се в гр.

**************, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Предвид забава в плащанията, се 1 дължала и мораторна лихва, в която връзка също били издадени фактури.

Твърди се, че наследодателката на ответника е собственик на процесния недвижим имот, и фигурирала в базата данни на оператора под аб. № *********, което й придавало качеството на потребител на услуга, като след нейната смърт на 20.11.2024г. ответникът се явявал нейн законен наследник. Изтъква се, че отношенията между дружеството и клиентите се уреждат от публично известни общи условия.

Ответникът отговаря за изпълнение на задълженията свързани предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя, количеството предоставени ВиК услуги е определено чрез месечен отчет на място на показанията от инсталираното в обекта измервателно устройство. Сочи се, че наследодателката е канена доброволно да заплати задълженията, но не е последвало погашение. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 16681/ 2024 по описа на РС- Пловдив, и по което впоследствие били предоставени указания за предявяване на иск.

Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, макар и редовно уведомен и получил книжата по делото лично, ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба.

От ответника е постъпило възражение по реда на член 414 ГПК в заповедното производство, в което сочи, че сумите за вода били неправомерно начислени, т.к. в този период не бил правен реален отчет, поради неосигурен достъп до имота. Отделно от това е оспорил дължимостта на лихвите. Посочил е, че като законен наследник на майка си не отговаря за дължимите наказателни лихви и такси в хода на делото. В хода на исковото производство ответникът е подал молба, в която е посочил, че е извършил погасяване на част от задълженията в размер на 300 лева, като изрично е заявил водоснабдения имот е негова собстевност, както и че е подписал с ищеца договор за разсрочено плащане на дълга на 14.08.2025г.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16681/2024г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответникът да заплати за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер 917,34 лева главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2022г. до 12.09.2024 г. за обект, находящ се в гр. ******************, както и сумата от 64,47 лева мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 30.09.2022-31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда 2

– 27.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на наследника на длъжника на 21.03.2025г., като от последния е постъпило възражение по член 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК е предявен настоящия установителен иск.

За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, основаващо се на договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимите суми за извършени доставки на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения. По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. А съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се 3 изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Общите условия на ищеца от 2014 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-0 9 о т 11.08.2014г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни.

Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.

Не се спори, че ответникът е единствения законен наследник на починалата му майка Х. К., от която е наследил жилището в гр. ************* с оглед на което следва да се приеме, че ответникът е собственик на недв. имот, поради което страните по делото са обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. е имотът на ответника е водоснабден също не е спорно.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че за процесния имот са начислявани количества вода, отчетени по карнети. Стойността на предоставените ВиК услугите включва доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Формираните цени са в съответствие с начислените количества и с решение на ДКЕВР/КЕВР. Заключението по експертизата е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира от съда като компетентно изготвено.

От така приетото заключение се установява, че главницата възлиза в размер на 917,34 лева, ето защо искът за главница е основателен за сумата от 917,34 лева– стойността на реално предоставените ВиК услуги за процесния период. Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание член 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно член 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява установена по основание. Мораторната лихва върху главницата за процесния период 30.09.2022-31.08.2024 г. е в размер на 64,47 лева, ето защо основателна е претенцията за законна лихва върху установения размер на главницата.

Възражението на ответника да не дължи мор. лихва е неоснователно, доколкото 4 член 84 ЗЗД в настоящия случай е неприложим, касае се за процесуално правоприемство в процеса. С плащането на сумата от 300 лева от ответника са погасени част от разноските в заповедното производство, съгласно член 76, ал. 2 ЗЗД.

На основание член 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер възлиза н а 325 лева, от които 75 лева за държавна такса и депозит за вещо лице от 250 лева.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на член 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Видно от приложените към заповедното производство доказателства дължимите разноски, след прихващане с платената от ответника сума в размер на 300 лева са в размер на 25 лева държавна такса и 100 лева адв. възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК, ч е И. Е. И., ЕГН **********, в качеството му на наследник на починалата длъжница Х. П. К. дължи на Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: 917,34 лева главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2022 г. до 12.09.2024 г. за обект, находящ се в гр. ***********, както и сумата от 64,47 лева мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 30.09.2022 г. - 31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 27.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 16681/ 2024 г., по описа на РС- Пловдив.