Решение № 2421 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2421 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330102528 по описа за 2024 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Г. Й. К., че последната дължи на ищеца сумата от 537,92 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 22.07.2022 г. – 22.08.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „В. с.” № *, ап. *, както и мораторна лихва в размер н а 25,58 лева за периода 30.09.2022 г. – 31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *****г. по ч.г.д. № *****по описа за **** г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № **** в качеството си на собственик на водоснабден имот. Отчетът в обекта бил извършван при условията на развалено индивидуално измервателно устройство, за което на ответницата било връчено известие за нередовен водомер № **** от *** г. В случая, на ответника били начислявани количества консумирана вода съгласно разликата отчетена по общия водомер в сградата. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 22.07.2022 г. – 22.08.2023 г., ищецът поискал издаването на заповед 1 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № **** по описа за*** г. на Районен съд Пловдив.

Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. В проведеното открито съдебно заседание на **** г. процесуалният представител на ищеца заявява, че с ответницата са сключили споразумение за доброволно плащане и че същата е изпълнявала задълженията си по него до **** г. С така извършените плащания са погасени главницата и лихвите, както и част от разноските по делото, като непогасена останала сумата от 408,04 лв. – разноски в настоящото производство, която единствено претендира.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Й. К. чрез назначения й особен представител – адв. Н. Д., с който се излага становище за допустимост на предявените искови претенции. Оспорва да се установява действителното обитаване на жилището, имало ли е консумация на вода за процесния период, извършена ли е била подмяна на водомера и на какво основание се определя дължимото от ответницата. В проведеното открито съдебно заседание заявява, че с извършеното плащане ответницата признала дълга си към ищцовото дружесто.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. №**** по описа за ****г. на Районен съд Пловдив, IV бр.състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ***** г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане № **** г. е дал указания на заявителя да предяви иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и 2 отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „В. с.“ № *, ап.*, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото се ангажираха доказателства за правото на собственост на ответницата досежно процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „В. с.“ № *, ап.*. Установи се също така, че страните са сключили споразумение за разсрочването на задължението № **** г., по силата на което ответницата се е задължила да заплати доброволно натрупаните задължения за периода 22.07.2022 г. – 31.07.2024 г. за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в обекта. Видно от справката за извършени плащания, представена от процесуалния представител на ищеца (л.63 от делото), са заплатени дължимите суми за главница в размер на 537,92 лв., лихви в размер на 70,18 лв., както и разноски в размер на 241,96 лв. Извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК, съгласно която норма съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Поради изложеното, предявените искове подлежат на отхвърляне.

По отношение на разноските:

При отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при констатирана дължимост на платените суми, право на разноски има ищецът. Така изрично определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч.пр. д. № 2337/2014 г. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. дело № 597 по описа за 2011 г. на ВКС, IV г.о., определение № 349 от 06.06.2011 г. по ч.пр. д. № 296/2011 г. на ВКС.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 175 лв. съгласно представен списък на разноските, от които 75 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско 3 възнаграждение, 400 лв. – внесен депозит за особен представил. Тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за разноските в заповедното производство съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив, то на ищецът следва да се присъдят и 75 лева разноски за заповедното производство, от които 25 лв. за държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Общият дължим размер на разноските е 650 лв. От тази сумата ответницата е заплатила 241,96 лв., поради което дължими остават 408,04 лв., които следва да се присъдят в полза на ищцовото дружество.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ш. с.” № ** против Г. Й.

К., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „В. с.“ № *, ап.* обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 537,92 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 22.07.2022 г. – 22.08.2023 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „В. с.” № *, ап. *, както и мораторна лихва в размер на 25,58 лева за периода 30.09.2022 г. – 31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч.г.д. № ***по описа за *** г. на Районен съд Пловдив., поради извършено плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Г. Й. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ул. „В. с.“ № *, ап. * да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от 408,04 лв. (четиристотин и осем лева и четири стотинки) – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4