Определение № 2656 от 21.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2656 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502814 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Изи финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу Определение № 10 816 от 10.10.2022 г., пост. по гр.д. № 13 251/2022 г. на РС – Пловдив, с което поради неотстранени нередовности и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК е върната депозираната от дружеството искова молба и производството по делото е прекратено.

Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за даване по нататъшен ход на производството.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 129 ал. 3, предложение последно от ГПК процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

С исковата молба частния жалбоподател – ищец е предявил частичен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, за осъждането на Б. Л. Ч., ЕГН – ********** да му заплати сумата 93,10 лв. - формирана от сумите 70 лв. главница и 23,10 лв. възнаградителна лихва, произтичаща от сключен между страните Договор за кредит № 380813 от 05.04.2022 г., като сумата 23,10 лв. е дължимата се по кредита възнаградителна лихва за период 05.04.2022 г. – 05.05.2022 г., а сумата 70 лв. – част от падежиралата на 05.05.2022 г. главница, цялата в размер на 700 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че договора за кредит между страните е валидно сключен на 05.04.2022 г. по реда на ЗПФУР, заемните средства в размер на 700 лв. са предоставени на ответника, срокът за връщането им е 30 дни – 05.05.2022 г., общото дължимата сума е 723, 10 лв. / 700 лв. главница и 23,10 лв. възнаградителна лихва/ - при фиксиран за целия срок на договора годишен лихвен процент от 40,15% и при годишен процент на разходите – 48,30%, цялото задължение на ответника е 1 падежирало на 05.05.2022 г., на падежа и понастоящем същият не е престирал плащания, погасяващи изцяло или отчасти вземанията на ищеца по договора.

В подкрепа на твърденията са представени доказателства, сред които Договора за кредит № 380813/05.04.2022 г. - по силата на който на ответника са предоставени кредитни средства в размер на 700 лв., със срок на връщане - 30 дни / т.е. краен падеж 05.05.2022 г. /, обща дължима сума на падежа - 723,10 лв. – при договорен годишен лихвен процент от 40,15% - фиксиран за срока на договора, и при годишен процент на разходите – 48,30%;

Общите условия към договорите за кредит, предоставяни от ищцовото дружество; Преводно нареждане за преведени на основание договора кредитни средства в размер на 700 лв. по банковата сметка на ответника на дата 05.04.2022 година.

Заявено е искане за назначаване на счетоводна експертиза по поставени въпроси, сред които и въпросът престирани ли са ответника плащания по договора.

В исковата молба още се твърди предявеният осъдителен иск да е насрещен, тъй като ответникът Б. Ч. е завел установителен иск за несъществуване на вземанията на „ Изи Финанс „ ЕООД, произтичащи от процесния договор за кредит, който иск според ищцовото дружество, е с правно основание чл. 124 ал. 3 от ГПК и така е налице връзка между делата и възможност за прихващане „ между двете производства „, което обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.

С Разпореждане № 21 384 от 16.09.2022 г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания ищецът да отстрани следните нередовности: Да довнесе ДТ в размер на 50 лв., да посочи извършвани ли са от кредитополучателя плащания по договора и ако да – в какъв размер и на кои дати; За погасяване на кои вземания по договора ищецът е отнасял тези плащания и Да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

В срок е изпълнено единствено указанието за довнасяне на ДТ, поради което с Определението № 10 816 от 10.10.2022 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК исковата молба е върната и образуваното въз основа на нея производство по делото е прекратено.

Определението е неправилно.

Ищецът е твърдял погашения по договора да не са престирани от страна на ответника – кредитополучател, поради което указанието на съда да сочи извършвани ли са плащания от него и ако да – да ги посочи по размeри и дати на плащане е неправилно, такава нередовност не е налице.

Действително разпоредбата на чл. 127 ал. 4 от ГПК изисква по предявен осъдителен иск за парично вземане ищецът да посочи в исковата си молба банкова сметка или друг начин на плащане. Същевременно обаче чл. 129 ал. 2 от ГПК предвижда исковата молба да се явява нередовна само ако същата не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 от ГПК. Следователно непосочването от ищеца на банкова сметка, по която да се извърши плащането, респ. друг начин на плащане във връзка с евентуалното уважаване на предявения иск не е основание за връщане на исковата молба.

Следователно частната жалба е основателна. Обжалваното определение се отменя и делото се връща на същия съд и състав за даване ход на исковата молба.

За пълнота и тъй като и в частната си жалба ищецът „ Изи Финанс „ ЕООД, настоява на твърдението си в исковата молба, че така предявеният от него иск е насрещен, следва да се посочи че това му твърдение е неоснователно.Предявеният осъдителен иск, предмет на първоинстанционното дело не е насрещен – производството пред районния съд е образувано само по депозираната от дружеството срещу Б. Ч. искова молба, но не и по първоначален иск на Ч. срещу дружеството. Дали е бил предявен в образувано от Ч. исково производство и отделен на основание чл. 211 ал. 2 от ГПК е без значение, няма и такива данни. В 2 образуваното първоинстанционно производство не е налице хипотеза на последващо обективно съединяване на искове, предмет на съвместно разглеждане. Без значение е и дали занапред ще се осъществи хипотеза на чл. 213 от ГПК. Доколкото предявеният иск е осъдителен, не е необходимо обосноваване на правен интерес от иска.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 10 816 от 10.10.2022 г., постановено по гр.д. № 13 251/2022 г. на Районен Съд – Пловдив, с което поради неотстранени нередовности и на основание чл.

129 ал. 3 от ГПК е върната исковата молба вх. № 72 800 / 15.09.2022 г. на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 и производството по делото е прекратено.

Връща делото на същия съд и състав за даване ход на исковата молба вх. № 72 800 / 15.09.2022 г. на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3