Решение № 233 от 30.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. И.., 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И.., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200441 по описа за 2023 година

Производството по делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от Г. Н. Г., ЕГН ********** против Наказателно постановление № *** от 04.05.2022 г., издадено от началник отдел „К. и П.“ в Н. т. у. към Агенция „П. и.“. С наказателното постановление на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева.

В жалбата са изложени подробни съображения, според които оспореното наказателно постановление е неправилен и незаконосъобразен.

Първоначално, въз основа на жалбата, е било образувано АНД № 301 от 2022 г. по описа на Районен съд - И.., по което е постановено решение, като впоследствие решението на районния съд е отменено с касационно такова, постановено по КАНД № 664 от 2023 г. по описа на Административен съд – С. о.. С отменителното решение делото е върнато за нова разглеждане от районния съд.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се явява неговият процесуален представител адвокат Х., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание се явява и процесуален представител на наказващия орган – юрисконсулт Д., като последният оспорва жалбата и излага съображения за потвърждаване на оспорения акт.

Районна прокуратура – Самоков, Териториално поделение – И.. не изразява становище по случая.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

От събрания доказателствен материал може да се приеме, че е реализирана следната фактическа обстановка, а именно:

На 24.11.2021 г. в 12:46 часа в направление излизане от територията на Р. Б., на граничен контролно-пропускателен пункт К. е пристигнало пътно превозно средство с peг.

1

№ СТ****ВР, вид: влекач, марка и модел М. ТГХ 18.480 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от Г. Н. Г.. След извършена проверка от контролните органи е установено, че на 12.11.2021 г., в 06:03 часа, горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена, такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, а така също и че превозното средство е засечено на 12.11.2021 г., в 06:03 часа, по път А-1, км 54 + 150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за него не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Във връзка с извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис – доклад, от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението D15D70DE45BB4381E053011F160AF1E4, заедно със снимков материал.

Установява се, също така, че на 12.11.2021 г., в 06.03 часа, именно жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил.

Сходна фактическа обстановка е описана в издаденото и обжалвано наказателно постановление, а така също и в предхождащия го акт за установяване на административно нарушение.

Не се установява на 12.11.2021 г. процесниото моторно превозно средство да е преминало през други участъци от пътната инфраструктура на страна, без да е била заплатена дължимата тол такса за тях.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.

От приобщените по делото доказателства, в това число административнонаказателната преписка и разпитаните свидетели В. Д. и И. Т. се установява, че действително Г. Н. Г. е управлявал пътно превозно средство с peг. № СТ****ВР, вид: влекач, марка и модел М. ТГХ 18.480 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона на 12.11.2021 г., в 06:03 часа, а така също и че превозното средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП и че то е засечено именно на 12.11.2021 г., в 06:03 часа, по път А-1, км 54 + 150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото 2 разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Правилото на мл.10б, ал. 3 от ЗП гласи, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

В текста на чл. 10б, ал. 4 от ЗП е посочено, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

На основание чл. 10, ал. 7 от ЗП е приета Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние С наредбата, на основание чл. 10б, ал. 4, изречение второ от ЗП, се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Според санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.

Разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.

Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

Както вече бе посочено, от материалите по делото става ясно, че за процесното превозно средство не е била заплатена дължимата тол такса само за едни сегмент /само в един участък/, а именно – на 12.11.2021 г., в 06:03 часа, на път А-1, км. 54+150. В този смисъл е и съдържанието на извадката от електронната система по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП, представена при първоначалното разглеждане на жалбата по АНД № 301от 2022 г. по описа на Районен съд – И.. /лист 44 от АНД № 301/. В тази извадка не е отразено да е подадена декларация в 06:03 часа, когато е посочено, че е извършено нарушението. В същото време в извадката е отразено, че за превозно средство с номер СТ****ВР на 12.11.2021 г. са подавани множество други декларации, голяма част от които са подадени във времевия интервал от малко след 06 часа до 08 часа. Това идва да покаже, че действително само в 3

06:03 часа е пропуснато подаване на декларация. Тоест, не може да се направи извод, че през целия ден, респективно – през целия маршрут в Р. Б., превозното средство е било управлявано и се е движило по пътищата на страната в нарушение на изискванията на чл.

10, ал. 1 от ЗП и на наредбата, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. По този начин се установява, че неподадената декларация в 06:03 часа е изолиран случай.

В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена глоба във фиксиран размер, а именно – 1800 лева. Така предвиденият от законодателя фиксиран размер на глобата не дава възможност на наказващия орган да съобрази тежестта на всяко конкретно нарушение и да наложи пропорционална, съответна и справедлива административна санкция. В същото време текстът на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушения по ЗДвП не може да се прилага чл.

28 от ЗАНН. Именно в нормата на чл. 28, във вр. пар. 1,т. 4 от ЗАНН е посочено, че за маловажен случай административно наказание не се налага.

От друга страна в практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дела C-497/15, към което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на поставените на съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се предвид чл. 9а от Директивата преди редакцията и изменението на същата) трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. По този начин от съдържаноето на решението на СЕС може да се направи извод, че нормата на 179, ал. 3а от ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на практиката на СЕС. Би могло да се направи извод и че нормата на чл. 189з от ЗДвП също е в противоречие с норми на общността, което би означавало, че в определени хипотези чл. 28 от ЗАНН би могъл да се приложи.