Решение № 3083 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3083 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330119219 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, т. 2 от КЗ.

Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.

К., чрез пълномощник адв. М. Г., е предявил против Община Пловдив, ЕИК: 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от Кмета К. Д., иск за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 91, 52 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Автокаско” за причинени имуществени вреди на лек автомобил „*********”, рег. № *********, в резултат на настъпило ПТП на 12.07.2019 г. в град П., на бул. „-***********“ и ул. „*********“, собственост на Дирекция „**********“- ****, управляван от С. Г. Т., ЕГН: **********, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка на пътя и ликвидационни разходи от 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в СРС04.04.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 12.07.2019 г. в град П., на бул. „**********“ и ул.

„*********“ настъпило ПТП, при преминаването на лек автомобил „**********”, рег. № ********, собственост на Дирекция „********“- ***, управляван от С. Г. Т., ЕГН:

**********, през несигнализирана и необозначена дупка на платното за движение. От съставения протокол за ПТП № **********/ 12.07.2019 г., съставен от органите на сектор „*********“ при ОД на МВР- П. причната за инцидента била необозначената дупка на пътя, като на автомобила били нанесени материални щети- спукана задна лява гума. Автомобилът 1 имал сключена имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца с полица № ***********, валидна към датата на събитието. При застрахователя била заведена щета № **********, като след представяне на необходимите документи, ищецът възложил на автосервиз „*****“ ООД да извърши ремонт на автомобила, който тогава бил гаранционен. Видно от фактура № ************/ 18.05.2020 г., издадена от сервиза, ремонтът възлизал на стойност от 91, 52 лева, като сумата била изплатена на пострадалия собственик с платежно нареждане от 19.06.2020 г. Мястото, където настъпило ПТП- то, представлявало общински път, намиращ се в границите на община П., като съгласно чл. 19 ал. 1 т. 2 от ЗП, той се управлявал от кмета на общината. Така след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на увредения против причинителя на вредата, в която връзка сумата се търсела от общината. Била изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки получаването й сумата не била възстановена. Моли се за осъждане да се заплатят разходите по ремонта, ведно с ликвидационни разходи от 25 лева и законната лихва. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че не се доказвали предпоставките на фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Оспорва се наличието на застрахователно правоотношение, като се посочва, че посочва, че застрахователният договор бил двустранна сделка. Не ставало ясно в какво качество щетата била подадена от съответното лице, не били спазени ОУ към полицата, не се доказвала основателността на извършеното плащане.

Твърди се, че застрахователят нямал задължение да изплаща обезщетение в случая, поради което за него не възниквали регресни права, за да ангажира отговорността на общината. Не се доказвало още, че увреждането настъпило само по твърдения от ищеца начин, а отделно от това, не ставало ясно дали водачът няма вина и дали той също не е допринесъл за настъпване на щетите, в която връзка се прави възражение за съпричиняване. Оспорват се механизмът на ПТП и причинно- следствената връзка, както и наличието на преки и непосредствени среди. Прави се и възражение за изтекла 5- годишна погасителна давност.

Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол за ПТП № ********/ 12.07.2019 г. се установява, че на 12.07.2019 г. в 09.30 часа в гр. П., на бул. „**********“ и ул. „************“, собственият на Дирекция „*****“- **** и управляван от водача С. Г. Т., ЕГН: **********, лек автомобил „******”, рег. № *****, при движението си е преминал през необозначена дупка на платното за движение с размери 78/64/15 см., в резултат на което на МПС- то били причинени материални щети- задна лява гума с джанта.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № 2

************/ 02.11.2018 г. на служебни автомобили на МВР по списък, със срок на действие 01.01.2019 г.- 31.12.2019 г., ведно с ОУ на застраховка „Каско“.

Приети са още талони на автомобила и водача, снимки, уведомление за щета, опис на щета, възлагателно писмо, фактура за ремонтна услуга, доклад по щета и преводно нареждане за плащане на обезщетението от 91, 52 лева на 19.06.2020 г.

Представена е и изпратена от ищеца на 06.08.2020 г. регресна покана до ответника.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща вида, степента и стойността на увредените части и ремонта, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. Стойността на ремонта за възстановяване на повредите е опредЕ. на сумата от 97, 81 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 19.03.2025 г.). Св. С. Г. Т.- водач на пострадалия автомобил, посочва, че движение със ************ на въпросната дата, в гр. П., на кръстовището на ул. „**********“ и бул. „***********“, преди изкачване на моста в посока бул. „**********“ имало доста голяма неравност на пътното платно- дълбока дупка, с остър ръб, която не била обезопасена. С дясната гума преминал отгоре и тя се спукала. За случая уведомил прекия си началник. Случаят бил отпреди 6 години и дупка там вече нямало, тя била отдавна запълнена. Всички служебни автомобили на МВР били застраховани към ищеца, имало данни за това в пътните книжки, които оформяли. Автомобилът не можел да се движи на собствен ход, сменили му гумата. Не се движел и с висока скорост, защото идвал от знак „Стоп“ и от завой.

Представени са още договор за застраховка „Каско“ между МВР и ищеца, с приложения- списък на служебни автомобили, без посочване на регистрационни номера и рама.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, налице е съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение. Не са основателни възраженията на ответника, свързани с това, че след като в договора за застраховка не бил индивидуализиран въпросният автомобил, не се доказвало наличието на застрахователно правоотношение.

Няма спор, че автомобилът е служебен и е собственост на ****, по- специално на съответната дирекция на ведомството, отговаряща за ************. По силата на обществена поръчка, която информация е публично достъпна в интернет, ищецът е бил определен за изпълнител по заданието, който да застрахова всички автомобили на МВР.

Застрахователният договор е представен по делото. Именно доколкото предметът на 3 поръчката се отнася до множество МПС- та, всички те няма как да бъдат описани в застрахователния договор, а са част от списък- приложение към него, в което са посочени отново групово- по марка и модел, а не по отделно, предвид големия им брой. Няма спор, че процесният автомобил е „**********“, като общо 278 такива автомобила като него са били застраховани. Договорът е валиден и доколкото посоченото МПС е измежду засртрахованите такива като марка и модел и е било собственост на МВР и към датата на сключване на застраховката, и към датата на събитието, то неминуемо попада в обхвата на застрахователния договор. Наличието или липсата на полица в оригинал не може да се отрази нито на валидността на този договор, нито на правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахованото лице. Дори и разпитаният свидетел посочва, че данни за застраховката се съдържали в пътната книжка на возилото, която попълвали като водачи.

Отделно, ако действително липсваше застраховка, ищецът въобще не би образувал пред себе си преписка по щета, а още по- малко пък- би платил по такава щета. Изрично в документацията по заведената щета застрахователят е посочил, че полицата е валидна, което представлява признание на оспореното обстоятелство и оттук- възражението на ответника не следва да се взема предвид.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- преминаване през необозначена дупка, което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му и посочили в протокола наличието на такова на мястото- дупка на пътя с размери 78/64/15 см. Трето- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес свидетелят задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените 4 твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС- то през въпросната дупка на платното. Водачът е управлявал със съобразена скорост, след знак стоп и на завой, като вещото лице посочва в заключението си, че не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.