Решение № 3941 от 22.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3941 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100500441 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. В. Х. срещу решение № 20202598 от 25.10.2021г., постановено по гр. дело № 23686/2021г. по описа на СРС, 140-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Т.С.” ЕАД искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът С. В. Х. не дължи на ответника „Т.С.” ЕАД сумите 763.26 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г., 130.98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2013г. до 27.08.2015г., 51.81 лева – съдебни разноски, за които суми в полза на „Т.С.” ЕАД срещу ищеца С. В. Х. е издаден изпълнителен лист от 09.03.2016г. по гр.д.

№ 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав.

Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. Намира, че първоинстанционният съд неправилно квалифицирал като изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече в полза на ищеца Н. погасителна давност, разпореждането на ЧСИ от 26.02.2019г., с което бил насрочен опис на собствени на длъжника движими вещи. Разпорждането за насрочване на опис било израз единствено на намерението на ЧСИ да извърши опис. Позовава се на т. 10 от ТР № 2/26.05.2015г.

ОСГТК на ВКС, като твърди, че единствено извършването на описа е действие по 1 изпълнението, годно да доведе до прекъсване на давността още повече, че самият взискател не предприел необходимите действия - не заплатил за извъшването на опис и такъв не бил извършен. Излага, че след налагането на запора на МПС от 30.03.2017г. други действия по принудително изпълнение в хода на образуваното изпълнително дело не били предприети, предвид на което на 30.03.2019г. изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Новата погасителна давност започнала да тече от последното изпълнително действие – от 30.03.2017г. Същата изтекла на 30.03.2020г., преди депозирането на исковата молба в съда. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, заявява искане за отмяна на решението и вместо него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Съдът е сезиран и искова молба, депозирана от ищеца С. В. Х.. В исковата молба ищецът излага, че по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД срещу нея било образувано и.д.

№ 20169190400588 по описа на ЧСИ С.А. въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2016г., издаден по ч.гр.д. № 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав за сумите 763.26 лева – главница за потребена незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г., сумата 130.98 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2013г. до 27.08.2015г., както и сумата 325 лева – сторени съдебни разноски. Излага, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело, годно да прекъсне погасителната давност, било наложен запор върху МПС от 06.04.2017г., предвид на което на 06.04.2019г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратило по силата на закона. Твърди, че погасителната давност в случая била тригодишна по чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, тъй като се касаело за периодични плащания, установени не по силата на влязло в законна сила съдебно решение, а въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Броен от последното изпълнително действие – наложения запор на МПС на 06.04.2017г., тригодишният давностен срок бил изтекъл на 06.04.2020г., предвид на което вземанията в дължимия им остатък - 763.26 лева – главница за потребена незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г., сумата 130.98 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2013г. до 27.08.2015г., както и 2 сумата 51.81 лева – сторени съдебни разноски, установени въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав, се явявали погасени по давност и не могли да бъдат предмет на принудително изпълнение. Ето защо ищецът моли съдът да установи недължимостта на същите.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Т.С.” ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който моли отрицателният установителен иск да бъде отхвърлен. Твърди, че приложима била общата петгодишна давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 424 ГПК. Взискателят-ответник изрично овластил ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да избира начина на изпълнение. Давностният срок многократно бил прекъсван, извършван бил и опис на движими вещи на 30.09.2019г., искани били изпълнителни действия, перемпция не била настъпила. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Страните по делото не са формирали спор и с доклада си първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на ответника „Т.С.” ЕАД срещу ищеца С. В. Х. бил издаден изпълнителен лист от 09.03.2016г., по ч.гр.д. № 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав, за сумитепредмет на делото, а именно: 763.26 лева – главница за потребена незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г., сумата 130.98 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2013г. до 27.08.2015г., както и сумата 51.81 лева – сторени съдебни разноски, както и че за принудително събиране на сумите по молба на ответника било образувано и.д. № 20169190400588 по описа на ЧСИ С.А..

В доказателствена тежест на ответника по предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането-предмет на процесния изпълнителен лист.

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 09.03.2016г. се установява, че същият бил издаден въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.10.2015г., издадена по ч.гр.д. № 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 3

1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 11.08.2016г. ответникът, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ А. да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Ето защо съдът приема за установено, че на 11.08.2016г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От прекъсването на теченето на давността започнала 4 да тече нова 5 годишна давност.

По изпълнителното дело, след образуването му, били извършени изпълнителни действия.

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява изпращането на запорното съобщение по чл. 517, ал. 1 ГПК на 01.09.2016г. до Агенцията по вписванията за запор на притежаваните от ищеца С. В. Н. 10 дружествени дяла от капитала на „С и Н 22“ ЕООД, както и на съобщенията за налагане на запор върху вземанията на длъжника Н. по банковите й сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД на 01.11.2016г. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д. 3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС). В процесния случай запорните съобщения са получени от адресатите съответно на 02.11.2016г. и на 03.11.2016г. На 02.11.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД изпратила писмо, от съдържанието на което се установява, че длъжникът Х. имала открити две банкови разплащателни сметки, по които били наложени и предходни запори. Писмо от 04.11.2016г. било изпратено и от страна на „Юробанк България“ АД, с което ЧСИ се уведомява, че има предишно наложени запори и по откритата банкова сметка не е наличен авоар.