Решение № 264337 от 30.06.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, ……06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д. № 429 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 405381 от 10.05.2018г., постановено по гр. д. № 23552/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, е уважен предявеният от Б.Н.Ц.– прехвърлител

/наследодател на В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т. Л. Н., Ц. Л. И., К. Л. Г., К.Л.Б., Я.Л.Я.и А.Л.Р./ срещу Н. Г. И. – приобретател, иск с правно основание по чл.87, ал.3 ЗЗД и е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка, обективиран в нотариален акт № 34, том рег.№ 8126, дело № 276/2014 година по описа на нотариус М.И., вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№ 38350/01.08.2014 година, акт № 163, том XCII, дело N 229319, стр. 327807, с който е прехвърлен САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ Апартамент 30 /тридесет/, с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, находящ се в гр.София, СО район "***********, с площ от 38,45 /тридесет и осем кв. м. и четиридесет и пет кв.см./кв.метра, с разпределение: дневна, столова с кухня – бокс и обслужващи помещения, при граници на апартамента по документ за собственост: стълбище, ап. 31, фасада, ап.29, а съгласно схема на АГКК: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатори ***, ***, ***, заедно със зимнично помещение № 33, с площ от 2,55 /две цяло и петдесет и пет стотни/ кв.метра, при граници по документ за собственост: коридор, улица, калкан и мазе № 32, ведно с 1,28% /едно цяло и двадесет и осем стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор ***, поради неизпълнение от страна на ответника Н. Г. И..

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник Н. Г.

И., посредством надлежно упълномощен процесуален представител, обжалва решението в цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния закон. Поддържа, че в доказателствена тежест на ищеца по делото е да докаже, че кредиторът е изправен, че у него не е налице виновно поведение, както и обратното, че длъжникът е изпаднал в забава, че неговото поведение е виновно, както и че отказът за приемането на предоставените грижи е вследствие на виновното поведение на длъжника. Сочи, че в хода на производството не са ангажирани доказателства за вина от страна на длъжника, свързана с изпълнението на договора, напротив – събраните в производството доказателства, поотделно и в съвкупност, навеждат на извода, че отказът на ищцата да приеме предоставената й издръжка е нейно волево действие, мотивирано от въздействие на трети лица. Навеждат се доводи, че първостепенният съд е формирал едностранно своите изводи въз основа на съдебна практика, без да отчете спецификата на настоящия случай, а именно – налице ли е виновно поведение от страна на кредитора при отказа му да приеме предоставените му грижи.

Поддържа, че след сключването на процесния договор и с оглед поетите задължение по него, въззивникът – ответник е изпълнявала стриктно поетите задължения, като е осигурявала на ищцата нужните грижи – предоставяне на топла храна (сутрин, обед и вечер), дневен тоалет, пране, къпане два пъти седмично, предоставяне на нужните медицински грижи и закупуване на нужните лекарства. Излага, че след 10.10.2014г. ищцата е отказала да приема предложеното изпълнение на договора, поради появата на братовчедка й К.Г., като се е поддала на внушенията на последната, доколкото била възрастен, немощен и самотен човек. Счита, че депозираните в производството свидетелски показания, ангажирани от свидетел на ищцовата страна, не следва да бъдат кредитирани в производството, доколкото не почиват върху лични възприятия, а преразкават обвинения на ищцата, намерили отражение и в сигнали до прокуратурата. На следващо място поддържа, че за периода от 12.03.2015г. до 20.03.2015г. от депозитния влог на ищцата е изтеглена и прехвърлена по разплащателна сметка сумата от 6 000 лева, с което разпореждане с лични средства ищцата сама се е поставила в неизпълнение на договора и е виновна за неизпълнението му като кредитор, а опитът й едностранно да измени поетото по договора за издръжка и гледане задължение от такова в натура в парично задължение, е неправомерно и противоречащо на закона.

По изложените съображения моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият – ищец К. Л. Г. - конституирана в хода на процеса по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата Б.Н.Ц., е депозирала писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Конкретно се поддържа, че наследодателката й е страдала от сериозни заболявания, нуждаела се е от ежедневни грижи и парични средства, които не е получавала от въззивницата.

Сочи, че дори и последната да е изпълнявала задълженията си за издръжка и гледане, то същите са били частични и са продължили два месеца – до месец октомври 2014г., след което и до смъртта на прехвърлителя по договора, изпълнение на задълженията по същия не е било налице. Отделно от това излага, че дори и в някакъв момент прехвърлителят да е отказал да приеме грижи от приобретателя, за последната е съществувала възможността да трансформира грижите в издръжка, което също не е сторено. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

В законоустановения срок не са депозирани отговори на въззивната жалба от конституираните в хода на процеса по реда на чл.227 ГПК ищци на мястото на починалата Б.Н.Ц.– В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т. Л. Н., Ц. Л. И., К.Л.Б., Я.Л.Я.и А.Л.Р..

С определение на въззивния съд от 28.05.2020г. и на основание чл.227 ГПК са конституирани в процесуалното качество на въззивници – ищци в хода на процеса на мястото на починалия В.А.Г., неговите наследници по закон, а именно – А.В.А. и П.В.А..

С определение на въззивния съд от 28.05.2020г. и на основание чл.227 ГПК са конституирани в процесуалното качество на въззивници – ищци в хода на процеса на мястото на починалия А.Б.Г., неговите наследници по закон, а именно – С.А.К. и Д.А.Р..

С определение на въззивния съд от 28.05.2020г. и на основание чл.227 ГПК са конституирани в процесуалното качество на въззивници – ищци в хода на процеса на мястото на починалия М.Б.Н., неговите наследници по закон, а именно – В.М.Б. и Б.М.Б..

С определение на въззивния съд от 28.05.2020г. и на основание чл.227 ГПК са конституирани в процесуалното качество на въззивници – ищци в хода на процеса на мястото на починалата Н.П.Г., нейните наследници по закон, а именно – З.Г.М. и М.Г.М..

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, като по отношение на допустимостта му, намира следното:

От представеното удостоверение за наследници на прехвърлителя Б.Н.Ц., починала на 04.01.2016 г., е видно, че нейни наследници по закон са В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т. Л. Н., Ц. Л. И., К. Л. Г., К.Л.Б., Я.Л.Я.и А.Л.Р.. Съгласно ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС при смърт на кредитора върху неговите наследници преминава имущественото право да търсят разваляне на договора за издръжка и гледане, при негово неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител, до размера на тяхната наследствена квота. С оглед изложеното съдът приема, че ищците като наследници по закон на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, имат право при смъртта на своя наследодател да търсят разваляне на договора за издръжка и гледане поради неговото твърдяно неизпълнение, до размера на наследствената им квота. В този смисъл Решение № 937 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2958/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 11 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2009 г., на IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тази връзка, в производството пред първоинстанционната инстанция на мястото на починалия ищец – прехвърлител по процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Б.Н.Ц., са конституирани нейните наследници по закон – В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т.

Л. Н., Ц. Л. И., К. Л. Г., К.Л.Б., Я.Л.Я.и А.Л.Р., а в производството пред въззивната съдебна инстанция и на основание чл.227 ГПК са конституирани А.В.А. и П.В.А., на мястото на починалия хода на процеса В.А.Г., съгласно удостоверение за наследници изх.№ 0-09-79 от 24.01.2020г., С.А.К. и Д.А.Р., на мястото на починалия А.Б.Г., съгласно удостоверение за наследници изх.№ 06-09-990 от 10.10.2018г.; В.М.Б. и Б.М.Б. на мястото на починалия М.Б.Н., съгласно удостоверение за наследници изх.№ 06-09-136 от 05.02.2020г.; З.Г.М. и М.Г.М. на мястото на починалата въззиваема страна Н.П.Г., съгласно удостоверение за наследници изх.№ 12 от 07.02.2020г.

На първо място и по отношение процесуалната легитимация на страните в производството следва да бъде посочено, че когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание /чл. 16, ал. 1 ЗН/, като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон. С определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях, а само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство. Когато съдът не може да прецени кои правни субекти се явяват процесуални правоприемници на починала страна, допустимо е да конституира всички, но при постановяване на решението следва да е изяснил кой е правоприемник на първоначалния ищец и именно по отношение на него да се произнесе по иска, с който е бил сезиран. Спрямо другите страни, конституирани като процесуални правоприемници на първоначалния ищец, производството се прекратява.

В тази връзка следва да бъде посочено, че наред с наследниците по закон, в производството е конституирана и К. Л. Г., която се легитимира и със саморъчно завещание от 15.10.2015г. на Б.Н.Ц., видно от което последната завещава на братовчедка си К.

Л. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава и което би придобила, в това число и апартамент № 30, находящ се в гр.София, ж.к.“*******вх.1, за който води съдебно производство срещу Н.Т. и в случай, че спечели делото, последното обявено с протокол от 02.06.2016г. на нотариус В.П., рег.№ 206 при Нотариалната камара, район на действие СРС.

Завещанието от 15.10.2015г. не е оспорено от страните в производството като неавтентично, а по форма същото отговаря на изискванията за валидност на чл.

25, ал. 1 ЗН, поради което и съдът намира, че конституираният в производството универсален наследник измества наследниците по закон, респективно производството спрямо последните следва да бъде прекратено, а първоинстанционният съдебен акт – обезсилен в съответната част. Същото следва и по отношение конституирания наследник Ц. Л. И., по отношение на която е налице и отказ от наследство, вписан в специалната книга на съда под № 838/19.07.2016г. В конкретния случай и по отношение горепосочените лица, с изключение на легитимиращата се с универсално завещание от 15.10.2015г. К. Л. Г., не е налице активна материалноправна легитимация по закон, оттам и процесуалноправна такава, поради което в тази част исковете са недопустими, респективно и първоинстанционният съдебен акт в частта, в която предявеният иск е бил уважен по отношение на конституираните в производството наследници на Б.Н.Ц., а именно – В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т. Л. Н., Ц. Л. И., К.Л.Б., Я.Л.Я.и А.Л.Р. следва да бъде обезсилено.