Решение № 2175 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2175 гр. С., 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110142873 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова, подадена от „БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ С., ЕИК ***, против Б. С. А., ЕГН **********, с пр. основание чл.

221, ал. 2 КТ за сумата от 720.13 лева.

Ищецът твърди, че страните са били в трудово-правни отношения, възникнали по силата на Трудов договор № 10 от 01.02.2019 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Ответницата е изпълнявала длъжността „чистач, подвижен железопътен състав“ в пункт за почистване „Надежда“, Дейност по почистване С., Вагонно депо „Надежда“ към ППП С. при „БДЖПП“ ЕООД, считано от 04.02.2019 г..

Твърди се, че със Заповед № Д-220/10.09.2020 г. на Директора на ППП С., издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, на ответницата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Вследствие на това, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ, считано от 28.04.2021 г. Заповедта е връчена и подписана от лицето на същата дата.

Ищецът сочи, че е отправил Покана за доброволно изпълнение с изх. № 92-01-4/16.01.2025 г. до ответницата за погасяване на задължението към работодателя. Поканата, заедно със заповедта за дисциплинарно уволнение и отразената сума за издължаване, е получена от съпруга на ответницата - В.С., на 23.01.2025 г., което е удостоверено с обратна разписка. Поради изтичане на указания в поканата 14-дневен срок за доброволно плащане, ищецът претендира, че за него е възникнал правен интерес от завеждане на иска.

Претендира се сумата от 720.13 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на една брутна работна заплата за срока на 1 предизвестието при дисциплинарно уволнение. Размерът е определен съгласно фиш за работна заплата за м. юни 2021 г. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба и не е взела становище по предявения иск. Не се явява в съдебно заседание и не ангажира доказателства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения Трудов договор № 10/01.02.2019 г. се установява, че ищецът и ответницата са били в трудово правоотношение, като ответницата е заемала длъжността „Чистач, подвижен железопътен състав“. Договорът е сключен за неопределено време.

Съгласно чл. 9 от трудовия договор (т. 9 от представения документ), срокът на предизвестието при прекратяване на договор за неопределено време е 30 дни.

От представената по делото Заповед № Д-220/10.09.2020 г. е видно, че на ответницата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни (нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ). На основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовият договор е прекратен без предизвестие. Заповедта е връчена лично на работника на 28.04.2021 г. срещу подпис. Няма данни заповедта за уволнение да е била отменена като незаконосъобразна.

Видно от фиш за работна заплата № 1 за месец юни 2021 г., на ответницата е начислено задължение („удръжки“) в размер на 720,13 лева с основание „Брутна з-та дисц уволнение“.

По правните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

С прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарното уволнение на служителя, за работодателя е възникнало правото да получи предвиденото в чл. 221, ал.2 КТ обезщетение в размер на последно БТВ.

Задължението на дисциплинарно уволнения работник/служител за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е задължение с определен в закона срок за изпълнение - съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетението е дължимо не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. С изтичането на този срок настъпва изискуемостта на задължението и се дължи лихва за забава. Предвид нормата на чл. 221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на 2 предизвестието

От събраните доказателства безспорно се установи, че:

1. Налице е валидно възникнало трудово правоотношение между страните за неопределено време.

2. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение, със законна и влязла в сила заповед.

3. Уговореният срок на предизвестие в трудовия договор е 30 дни.

Фактическият състав на чл. 221, ал. 2 КТ изисква кумулативното наличие на дисциплинарно уволнение и вреда за работодателя, която законодателят е презюмирал в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което работодателят би дължал или би получил при други хипотези на прекратяване.

Размерът на ищцовата претенцията е 720,13 лева. Видно от представения фиш за заплата, това е сумата, изчислена като брутно възнаграждение за срока на предизвестието. Ответницата не е оспорила този размер, нито е представила доказателства за извършено плащане, въпреки отправената покана за доброволно изпълнение .

С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан изцяло. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 720,13 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски.

Ищецът е представляван от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, както и заплатената държавна такса в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: с. М., община М., обл.

Монтана, ул. "**, да заплати на „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, сумата от 720,13 лева, (368,20 евро), представляваща обезщетение поради дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед № Д220/10.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

3

ОСЪЖДА Б. С. А. да заплати на „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ

ПРЕВОЗИ“ ЕООД сумата от 150.00 лева, (76,69 евро), представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4