Решение № 13568 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13568 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110142535 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от А.

С. И. против **********, правоприемник на ********, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 439 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване за установяване недължимост на парично задължение по издаден изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 78035/17 г. на СРС, 151 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително производство № 5389/2010 г. по описа на ЧСИ С. Я., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

Ищецът твърди, че спрямо него било проведено производство, завършило с влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист. Навежда твърдения, че след издаването на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20178440405389 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844. Сочи, че на 15.11.2017 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 78035/2017г. на СРС, 151 състав, а на 20.11.2017 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 78 637/2017 г. на СРС, 145 състав. Заявява, че със съобщение от 14.06.2019 г. ответникът бил конституиран като взискател. Поддържа, че нямал удържани суми от претендираните за недължими. Твърди още, че погасителната давност била петгодишна и започнала да тече от последното действие, прекъсващо давността, а именно влизането в сила на заповедите за изпълнение. Навежда твърдения, че не били извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което давността не била спирана или прекъсвана. Заявява, че не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността за период по- дълъг от пет години. Смята, че в случая била налице и хипотезата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК след двегодишно бездействие от взискателя и делото по силата на закона трябвало да бъде прекратено. Нямало имущество на длъжника, което да бъде секвестирано и съгласно чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК. Сочи, че перемпцията била настъпила на 20.12.2019 г., след като била изтекла погасителната давност. Навежда твърдения, че съгласно константната съдебна практика всякакви действия след изтичане на давността били незаконосъобразни и не можели да спрат изтичането на давността. В този смисъл всякакви вземания на суми, описи и плащане били незаконни и недействителни.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи сумата от 2 1

038, 98 лв., от които 1 247, 27 лв.- главница по договор за потребителски кредит, 220, 96 лв.

– такси, 541, 45 лв. договорни лихви за периода от 20.01.2016 г.- до 10.10.2017 г. и 29,30 лв. лихва за забава за периода от 24.02.2016 г. до 10.10.2017 г, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност Претендира сторените в производството разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия заявява, че считано от 30.08.2022 г. ************ бил заличен търговец, поради преобразуване чрез вливане и негов правоприемник е **********. Твърди още, че между ********** и С. И. Т.

/починал/ били сключени договори за кредит. Поради неизпълнение на поетите задължения банката била предприела действия по иницииране на заповедни производства срещу А. С.

И. – в качеството му на законен наследник на починалия кредитополучател. В тази връзка били издадени изпълнителен лист от 20.11.2017 г. и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 78637/2017г. на СРС, както и изпълнителен лист от 15.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 78035/17 г. по описа на СРС, след което било образувано изпълнително дело № 5389/17 г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ 844 в КЧСИ. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че в резултат на образуваното изпълнително дело били поискани и предприети подробно описани в отговора на исковата молба изпълнителни действия всяко, от които прекъсващо давността. Цитира практика на ВКС. Поддържа, че в хода на изпълнителните производства през 2017 г., 2019 г. 2020 г., 2021 г. и 2022 г. били поискани изпълнителни действия сред които наложени запори, възбрани, депозирани молби с посочени изпълнителни способи, всяко от които годно да прекъсна погасителната давност по процесното вземане. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен по съображения подробно изложени в настоящия отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение относно претендирания адвокатски хонорар на насрещната страна и моли същият да бъде определен в минимален размер с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

Между страните не е спорно, че срещу А. С. И. – в качеството му на законен наследник на починалия кредитополучател били издадени изпълнителен лист от 20.11.2017 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 78637/2017г. на СРС и изпълнителен лист от 15.11.2017 г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

№ 78035/17 г. по описа на СРС, въз основа на които било образувано изпълнително дело № 5389/17 г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ 844 в КЧСИ.

От приетия по делото изпълнителен лист от 20.11.2017 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 78637/2017 г., по описа на СРС, 145 състав, се 2 установява, че А. С. И. е осъден да заплати на *********** сумата 917,27 лева – главница по Договор за револвиращ кредит по кредитна карта от 24.02.2015 г., ведно със законна лихва от 03.11.2027 г. до изплащане на вземането, 168,96 лева – заемни такси и разноски, 435,62 лева – договора лихва за периода 20.01.2016 г. до 10.10.2017 г., 0,26 лева – надбавка за периода 20.01.2016 г. до 10.10.2017 г., както и 80,42 лева - разноски по делото.

Съгласно изпълнителен лист от 15.11.2017 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 78035/17 г. по описа на СРС, 151 състав, А. С. И. е осъден да заплати на *********** сумата 330,00 лева – главница по договор за кредит овърдрафт от 24.02.2015 г., ведно със законна лихва от 11.10.2017 г. до изплащане на вземането, 52,00 лева – такса, 106,83 лева – договорна лихва за периода 24.02.2016 г. 10.10.2017 г., 29,30 лева – лихва за забава за периода 24.02.2016 г. – 10.10.2017 г. и разноски по делото, от които 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Приобщено е копие от изпълнително дело № 20178440405389 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, образувано въз основа на посочените изпълнителни листове. С разпореждане от 08.12.2017 г. съдебният изпълнител образува изпълнителното дело, както и налага запор върху банковите сметки на длъжника в ******** и ***********, както и върху трудовото възнаграждение на длъжника. Изпратени са два броя запорни съобщения до посочените банки, връчени на 11.01.2018 г., като на 17.01.2018 г. по делото е постъпило писмо от ***********, с което се уведомява съдебния изпълнител, че А. С. И. има банкови сметки. С писмо то 12.01.2018 г. ******** уведомява ЧСИ Я., че признават вземането, като били наложени запори по други изпълнителни листове.

Запорното съобщение до работодателя МВР е връчено на 16.01.2018 г.,като със съобщение от 17.01.2018 г. от СДВР ЧСИ Я. е уведомен, че А. С. И. не е служител на третото лице от 03.01.2018 г.

С разпореждане от 14.02.2018 г. на ЧСИ С. Я. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в ********* и е изпратено запорно съобщение. Със съобщение по 21.02.2018 г. работодателя уведомил ЧСИ, че А. И. не е негов служител от 19.02.2018 г.

Установява се, че на 06.07.2018 г. в кантората на ЧСИ Я. била връчена поканата за доброволно изпълнение на А. С. И.. На 31.07.2018 г. е изпратена призовка да извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника по делото на 24.08.2018 г. в 11:00 часа, която му е връчена на 07.08.2018 г. С молба от 20.08.2018 г. длъжникът моли ЧСИ описът да бъде спрян, поради обстоятелството, че е безработен и не може да прави вноски по делото, както и че при започване на работа ще уведоми съдебния изпълнител, за да започне да внася суми.

Във връзка с това с разпореждане от 20.08.2018 г. съдебният изпълнител отменя насрочения опис.

С молба от 25.04.2019 г., депозирана от ************, същият е поискал да бъде конституиран по делото като взискател, доколкото вземанията по договор за кредит от 24.02.2015 г. (за които е издаден изпълнителен лист от 15.11.2017 г.), му били цедирани от ***********. С разпореждане от 10.05.2019 г. съдебният изпълнител конституира като взискател по делото и цесионера, за което длъжникът е уведомен със съобщение от 14.06.2019 г., връчено му на 28.06.2019 г.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 13.09.2019 г. на основание чл. 457, ал. 1 и 2 ГПК делото е присъединено към изпълнително дело № 20198440400078 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, което също е приобщено по настоящото дело.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 12.09.2019 г. са наложени запори върху трудови възнаграждения на длъжника, като на 18.09.2019 г. е изпратено напомнително съобщение до работодателя *******, получено на 26.09.2019 г., както и запорно съобщение от 18.09.2019 г. до ********** за налагане на запор върху трудово възнаграждение на А. С.

И., получено на 30.09.2019 г. С писмо с вх. № 043209/03.10.2019 г. работодателят ******* уведомява съдебния изпълнител, че върху трудовото възнаграждение на работника бил 3 наложен запор по друго изпълнително дело, след изплащане на задълженията по което ще бъдат превеждани суми и по изп. дело № 78/2019 г. по описа н ЧСИ С. Я..

С молба с вх. № 012222/25.03.2020 г. от ************ е поискано конституиране като взискател, доколкото първоначалния взискател *********** прехвърлил на дружеството вземане по договор за кредит от 22.07.2014 г. С разпореждане от 03.04.2020 г. на ЧСИ Я. цесионерът бил конституиран като взискател по делото.

С молба с вх. № 013471/22.04.2020 г., приложена по изпълнителното дело, депозирана от ************ е поискано извършване на изпълнителни действия чрез налагане на възбрана на имот на длъжника, а именно самостоятелен обект в сграда, площ по доказателства – 65,500 кв.м., ***********, прилежащ обект – *****, № 17, както и налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в ********, както и върху сметки в други банки, в случай, че се открият такива.

На 26.08.2020 г. съдебният изпълнител налага запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано в **********, за което е изпратено запорно съобщение, получено на 13.09.2020 г. С постановление от 26.08.2020 г. на ЧСИ Я. е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от Апартамент, находящ се в ********, находящ се в ********, представляващ ап. № 17, ведно с избено помещение (*****) № 17, с полезна площ 3,39 кв.м., ведно с 4,00 % ид.ч. от общите части на сградата.