Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 622 от 30.04.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6374/2025
Вид
Решение № 622
Подписан
30.04.2026
Състав
Милена Ганчева Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Семеен кодекс
  • чл.128, ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Русе, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520106374 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.128, ал.1 СК от М. В. С. против С. С. С. и В. Й.

С. за определяне на мерки на лични отношения за определяне мерки за лични отношения на ищцата с малолетните деца М. С. и С. С., които са нейни внуци, деца на сина й С. С..

Ищцата твърди, че е вдовица и има един син – ответника С. С.. Докато съпругът й бил жив, между него и баща му възникнало неразбирателство относно начина на управление на семейния им бизнес. Свекърът й започнал да привлича на своя страна внука си С., вследствие на което отношенията на ищцата и нейния съпруг със сина им охладнели. Когато синът им сключил брак, им заявил, че дядо му ще му направи сватба. Въпреки настъпилото отчуждение, ищцата твърди, че продължавала да търси комуникация със сина си. Ищцата започнала отново да се среща с него след смъртта на съпруга й при ПТП, но впоследствие отново се отчуждили. М. С. научила от трети лица за раждането на нейните внуци на 15.01.2025 г. Твърди, че оттогава ги е виждала само 3-4 пъти за около час и са й изпращани няколко снимки на децата чрез мобилно приложение. Изпращала подаръци за децата и търсела комуникация със семейството на сина й, но ответниците не й позволявали да вижда внуците си често. Предвид изложеното моли съда да определи режим на лични контакти на ищцата с нейните внуци.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците са представили такъв, като изразяват становище за неоснователност на иска. Твърдят, че отношенията между страните са се влошили вследствие поведението на ищцата, която не одобрявала съпругата на своя син и се опитвала да доминира и налага своите виждания във взаимоотношенията им. Считат, че ищцата не притежава необходимия капацитет и добро отношение към внуците си и 1 предложеният от ищцата режим на лични отношения с децата не е в техен интерес.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва и е видно от представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки, че ищцата М. С. е майка на ответника С. С. С. и баба на малолетните деца С. С. С. и М. С. С., а ответницата В. С. е съпруга на С. С. С. и майка на децата С. и М..

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е в обтегнати отношения с ответниците и със своя свекър – свид. С. С. С., който в голяма степен подпомага материално ответниците чрез осигуряване на работа на ответника С. С. в собственото му дружество, предоставяне на жилище и финансови средства на младото семейство. След смъртта на съпруга на ищцата /баща на ответника С./ страните поддържали отношения, но след известно време между тях възникнали конфликти. Свидетелите И. Д. и С.С. изнасят данни, основани на твърдения на ищцата, че М. е подпомагала финансово семейството на сина си, но отношенията между страните са се влошили вследствие на неуредени финансови въпроси между тях, поради това, че снахата В. похарчила пари, предоставени й от М. за заплащане разходи за ремонт на къщата, като по този начин я злепоставила пред строителната фирма. Свидетелите на ищцата заявяват, че М. се зарадвала, когато разбрала, че ще става баба, но не била поканена на изписването на бебетата от родилния дом. След раждането на внуците на М., свид. Д. лично занесъл на ответниците две чанти с подаръци и ваучери за големи суми от М. за децата. Свид. Д. твърди, че два пъти е присъствал на срещи на М. с внуците й на портала на фирма „Ел“, но тя не била поканена да влезе в дома на ответниците. При срещата с внуците си, тя ги вземала на ръце и те видимо се радвали. Ищцата искала да вижда децата, ответниците й обещавали, но не спазвали уговорките си, не отговаряли на обажданията и съобщенията й. Случвало се да имат определена среща и М. идвала в гр. Русе, но среща не се провеждала, отказвали й в последния момент, като намирали различни оправдания. М. строяла къща в гр. Русе и предвидила отделни стаи за двете деца в нея. Според свид. Д. свекърът на М. й създавал неприятности, бил против нея, пускал рибари на язовира да я крадат. Поради тази причина свидетелят смята, че ответникът С. С. се страхувал от дядо си и това е причината отношенията с майка му да се развият по този неблагоприятен начин.

Водените от ответниците свидетели – М.П. и С. С. изнасят сведения за отношенията между страните, основани на личните им наблюдения. Свид. П. /майка на ответницата В. С./ твърди, че ответникът С. С. отишъл да живее в дома им през 2017 г. под предлог, че ще остане 2-3 дни и това продължило 7 месеца, през който период майка му не го потърсила нито веднъж. Ищцата и съпругът й не участвали в подготовката на сватбата на сина си и не присъствали на нея. Според свид. П. и свид. С. те двамата организирала сватбата и си поделили разходите. След раждането на децата, М. не се обаждала да попита от какво имат нужда. Ответниците живеели в апартамент, предоставен от дядото С., в административна сграда на фирма „Ел“. Свид. П. знаела от дъщеря си, че ищцата е обиждала сина си и снаха 2 си. Ответниците й споделяли, че С. не се чувства добре, когато контактува със своята майка и изпитва страх от нея, защото тя била много властна и искала да диктува нещата.

Свидетелката потвърждава, че М. е изпращала пари и подаръци за децата, както и че е върнала изпратени до нея подаръци от ответниците. Ищцата виждала два пъти внуците си, но организацията с две малки деца била трудна и затова са й отказвани срещи.

Свид. С. С. /дядо на ответника/ твърди, че никой не е спирал М. да вижда внуците си.

Той и майката на В. помагали за отглеждането на близнаците, а ищцата не оказвала помощ.

Свидетелят отрича да се е намесвал в отношенията на страните. Потвърждава, че подпомага семейството на ответниците, като им е осигурил жилище. Ответникът С. С. нямал други доходи, освен получаваните от дядо си, при когото работел. Свидетелят описва конфликтните отношения между него и М., основани на неуредени финансови въпроси.

Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищцата относно изпращаните от М.

С. подаръци за децата, проведените срещи между нея и внуците й и отказаните контакти с децата от страна на ответниците, доколкото се потвърждават от останалите гласни доказателства и от приложената разпечатка от електронна кореспонденция чрез мобилно приложение. Относно причината за влошаване отношенията между страните и предоставяните от ищцата на ответниците финансови средства съдът не кредитира показанията на свид. Д. и С., защото не са основани на техни лични наблюдения, а пресъздават твърдения на ищцата, за които липсват други доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията на свид. П. и С., отчитайки тяхната заинтересованост на осн. чл.172 ГПК, относно оказваната от тях подкрепа на семейството на ответниците и отношенията на ответниците с ищцата, които показания са основани на техни лични наблюдения. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели в частта, в която отричат ищцата да е проявявала инициатива за оказване на помощ на младото семейство и да е била възпрепятствана да вижда внуците си. Видно от гласните доказателства по делото, ищцата е в обтегнати отношения със свид. С. С., двамата имат спорни финансови въпроси, подавали са сигнали в полицията един срещу друг. Това обстоятелство от една страна оказва влияние върху обективността на сведенията, дадени от този свидетел, а от друга страна обяснява поведението на ищцата, която чувства неудобство без изрична покана да посети внуците си в обитавания от тях апартамент, намиращ се в административната сграда на фирмата на свид. С.. От приложената кореспонденция чрез мобилно приложение се потвърждават твърденията на ищцата, че е предлагала помощ /л.48/ и че многократно е искала да види внуците си, но срещите са отказвани, отлагани или не се отговаря на съобщенията й.

Според представения по делото социален доклад от ДСП – Русе по данни от родителите децата са силно привързани към тях, а ищцата демонстрира загриженост и привързаност към внуците си.

При изслушване на страните в съдебно заседание, ищцата М. С. заявява, че животът на сина й не я интересува, но иска внуците й да я познават, да ги вижда и да им дава любовта си. Ответницата В. С. смята, че общуването на децата с тяхната баба по бащина 3 линия ще им навреди, защото те усещали негативните настроения у своите родители и напрежението в родителите щяло да се отрази и на децата. Ищцата притеснявала семейството с постоянната си намеса в техните отношения. Ответникът С. С. сочи, че ищцата не е предлагала да помогне лично за отглеждането на децата, но потвърждава, че е изпращала ваучери и подаръци. Ищцата обиждала сина си, наричайки го „мъж под чехъл“, а снаха си – „кифла“. И двамата родители се противопоставят ищцата да вижда внуците си.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Установяването на правото по чл.128, ал.1 СК е продиктувано от наложената традиция в българското семейство по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца и да контактуват активно с тях. Целта на тази нормативна уредба е родовите отношения и връзки да не бъдат прекъсвани и да се осигури приемственост на семейните ценности между различните поколения, като децата бъдат възпитавани в чувство за семейна и родова принадлежност и уважение към своите предци.

При преценка от съда на въпроса за определяне режим на лични отношения между малолетните деца и тяхната баба, като определящ следва да се съобрази интересът на децата, който е с приоритет пред интереса и желанията на страните по делото. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че ищцата е в обтегнати отношения с родителите на своите внуци, но спрямо малолетните деца тя проявява загриженост, желание да общува с тях и да им показва обичта си. Не са налице данни, водещи до извод за поведение на ищцата, което би поставило в опасност малолетните деца. Съдът счита, че е в интерес на децата да общуват със своята баба по бащина линия, но при условия, съобразени с възрастта им, с дневния им режим и с установения от родителите им ред за тяхното отглеждане и възпитание. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че на този етап срещите с бабата биха довела до нарушаване спокойствието на децата.

Лишаването на децата от възможността да общуват със своята баба по бащина линия и да получават от нея грижа, обич и внимание не е в интерес на малолетните и не би допринесло положително за тяхното израстване като пълноценни личности. Отлагането на комуникацията с бабата за бъдещ период би довело до отчуждение между тях, което би се превърнало в трудно преодолима пречка в техните отношения, поради което съдът счита, че не е в интерес на децата да се допуска подобен развой на отношенията между бабата и децата. Съдът намира, че в интерес на децата е да се определи режим на лични отношения с тяхната баба по бащина линия. При определяне на режима на лични контакти между тях обуславящи преценката фактори са не само възрастта на децата, здравословното им състояние, емоционалната им връзка с възходящите роднини и др., но и необходимостта да не се лишават от възможността те да прекарват време със своите родители през почивните и празнични дни и да общуват с други свои роднини и близки.

С оглед специфичния характер на производството /спорна съдебна администрация/ 4 съдът не е обвързан от искания в исковата молба режим на лични контакти и може да постанови различен режим. Ръководейки се от интереса на децата, който с оглед вложения в § 1, т.5 от ДР на ЗЗДетето смисъл се определя при преценка на физическите, психическите и емоционалните им потребности, възрастта и пола, връзката им с бабата, способността на ищцата да полага грижи за малолетните деца, съдът намира, че следва да определи следния режим на лични отношения между ищцата и децата С. и М.: