Решение № 26 от 07.02.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Карлово, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101726 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.

Ищецът - Х. Н. К. счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Твърди, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК в договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 40.96% е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко 1 свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 40.96% разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата - гарант. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателят стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1200лв. с посочен лихвен процент от 35.00% и ГПР 40.96%, с общ размер на всички плащания - 1400.80 лв. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.

Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Кредиторът е нарушил правата на потребителят, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.

Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/1 З/ЕИО, транспонирано в чл.

147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС.

На собствено основание е нищожен и сключения договор за предоставяне на поръчителство № ****** от 30.01.2021г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици, поради следните съображения:

По договор за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично.

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредичополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им. Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за 2 осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка (арг. от т. 19 на чл. 143 от ЗПК) тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По изложените съображения, кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

Алтернативно, моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.3, ал.1 от договор за предоставяне на поръчителство №******/30.01.2021г., включваща задължение за заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 959.20лв. в полза на ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, като противоречаща на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за паричен заем № ****** от 30.01.2021г., сключен с първия ответник „И.А.М.“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № ****** от 30.01.2021г., сключен чрез „И.А.М.“ АД с втория ответник „Ф.Б.“ ЕООД, тъй като същият е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка. Претендира, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в размер на 800лв. в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН **********, за адвокатско възнаграждение за безплатна защита за настоящото производство.

Ответното дружество „И.А.М.“ АД намира, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца. В тежест на ищеца е да обоснове необходимостта от самостоятелен установителен иск, а това не е направено с исковата молба. Към момента на сключване на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните не е съществувал и всяка от страните е изпълнила своите задължения. Очевидно, договорът не е смущавал правното положение на ищеца и той е погасил задълженията. Ако към 3 настоящия момент ищецът няма интерес от възстановяване на платеното по нищожната клауза или нищожния договор, то липсва правен интерес от предявяване на иск. Възразява и за цената на иска. Твърди, че паричната оценка на иска в случая се равнява на договорената лихва по договора за паричен заем - 200.80 лв. По основателността на иска твърди следното:

Твърди, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Твърденията на ищеца, че клаузата за лихвения процент (възнаградителната лихва) е нищожна, тъй като договорения лихвен процент нарушава добрите нрави и внася неравноправие между страните по договора за кредит са несъстоятелни, като излага подробни съображения в отговора на исковата молба. Твърди, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора.

Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора.

Съгласно чл. 2, т. 6.1 от договора, „Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната, съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските.

Намира, че твърденията. че не са спазени изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК и в договора не е разписан действителния размер на годишния процент на разходите по договора, тъй като е уговорено възнаграждение за фирма-поръчител. което не е включено в разходите по кредита са несъстоятелни, като излага подробни съображения в отговора на исковата молба. Намира твърдението, че е поставено изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение е несъстоятелно, като излага подробни съображения в отговора на исковата молба.

Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Тази информация е налична в договора за потребителски кредит. Твърди, че от договора годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Годишният процент на разходите включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. В годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят. Разликата в стойностите на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на разликата в естеството и начина, по който се определят и изчисляват ГПР и ГЛП. Лихвата е сума, която се заплаща при ползване на пари в заем и представлява процент от заемната сума. Годишният процент на разходите, от друга страна, представлява коефициент с процентно изражение.