Определение № 393 от 09.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Велико Търново, 09.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Милена Ас. Карагьозова

Пенко Цанков като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Въззивно частно наказателно дело № 20224100600556 по описа за 2022 година Произнасяне по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Производството е образувано по подадена в срок жалба от Р. Д. Д. против Определение на РС-Свищов от 13.10.2022г. по ЧНД № 148/22г., с което е потвърдено Постановление на ВТРП, ТО Свищов от 26.07.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 355/2020 г. по описа на РУ гр.Свищов, провеждано за престъпление по чл.129 ал. 1 от НК. Претендира се неговата отмяна.

Съдът като разгледа материалите по делото, ВТОС намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.129 от НК.

В хода на производството са извършени разпити на свидетели, приобщени са писмени доказателства и изготвени заключения по допуснати съдебно-медицински експертизи/л.71,75/ и СПЕ/л.86/.

Фактическата обстановка, приета от прокуратурата, респективно- от първостепенния съд, се възприема от настоящата инстанция.

На 08.06.2020г. между Д. и А. възникнала конфликтна ситуация.

Първоначално А. приближил Д. и започнал словесно пререкание с искане Д. да спре да разпространява определена информация с клеветническо съдържание, според А.. След този момент А. се оттеглил от мястото на конфликт, но Д. го настигнал и го блъснал в гърба. А. загубил равновесие и паднал напред върху колене и лакти. Относно това обстоятелство обясненията на А. и показанията на Д. са противоречиви помежду си. Всеки 1 от двамата участници в конфликта твърди, че е пострадал от удари на другия и отрича да е удрял. Въпреки това, в своите показания жалбоподателя Д./л.59 от ДП/, идентично на А., посочва, че последният е напуснал мястото на първоначалния инцидент- „Тръгна към колата си да се връща“. Тогава Д. му заявил, че този път няма да му се размине и подновил конфликтната ситуация.

Това изцяло кореспондира с изявленията на А./л.56 от ДП/, че конфликтът между двамата е протекъл на два етапа, като след първоначалната инициатива на А. за изясняване на отношения и преустановеното негово активно поведение в тази насока, Д. го е последвал. Тогава именно възниква и условно втората конфликтна ситуация между двамата мъже. Според А. именно в този момент Д. го е блъснал с ръце, което се отрича от жалбоподателя. Според последния А. го е нападнал, като тръгнал към него, засилил се и го ритнал/л.59/. Тук следва да се посочи, че не следва да се кредитират показанията на св.А.Д, тъй като същият, противно на безпротиворечивото установяване на двата етапа от инцидента /с оглед посоченото по-горе от двамата участници в конфликта/, посочва нещо съвсем различно/л.61 от ДП/, което може да се дължи и на откъслечно наблюдение само в определен времеви отрязък в динамиката на конфликтната ситуация, но не отразява активната роля на Д. при вече осъщественото оттегляне на А.. Логичен и аргументиран е изводът на прокурора относно кредитирането на обясненията на А. в посочената насока, който извод е възприет и от състава на СвРС, чийто съдебен акт се ревизира. Нараняванията на колене и лакти на А. са съответни на данните, съдържащи се в МУ от 11.06.20г./л.92/ и заключението на СМЕ/л.75 от ДП/. Освен това житейската логика в поведението на Д. да поднови конфликтната ситуация, завършила с оттеглянето на А., е именно да уязви последния поради мотиви, които могат да бъдат търсени в неговия психичен мир/реванш, обида и пр./. Именно в такава ситуация при втория етап от конфликта, продължен от жалбоподателя,

А. е бил изведен от равновесие от Д. чрез удар, при което, падайки А. е получил подробно описаните наранявания. Това обяснява, както правилно посочва представителят на обвинението, отоците и охлузванията по двете лакътни стави и колене.Според експерта, установените болки в областта на гърба, кръвонасядане по ляв глезен и в областта на седалището, са резултат от удари, както посочва и А.. Поради това аргументиран е изводът за нанасяне на удари от Д. след падането на А.. Локализираните наранявания по тялото на А. в медицинското свидетелство и СМЕ опровергават твърденията на Д., че не е удрял А. и показанията на св.А.Д, който се е заявил като очевидец на същите обстоятелства. Обясненията на А. освен средство за защита са и важно доказателствено средство, което не може да бъде игнорирано априори.

Обясненията на А. се подкрепят в конкретния случай и от заключението на СПЕ, както правилно е аргументирал прокурорът в своя акт/л.12/, потвърден 2 от първостепенния районен съд. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

С обжалваното постановление представителят на ВТРП, ТО Свищов е прекратил наказателното производство, като е приел, че на Д. е причинена средна телесна повреда, а по отношение действията на другия участник във възникналата конфликтна ситуация, завършила с физическо съприкосновение, е направен извод, че липсва негово виновно поведение.Обоснован е извода, че съответни на доказателствата са обясненията на А., че след повалянето му на земята и след като са му нанесени удари по глезена, седалището и кръста, Д. се е опитал да го ритне и по лицето. Тогава А., предпазвайки се, е избутал крака на жалбоподателя встрани.Тогава Д. е изгубил равновесие и е паднал назад, по който начин е получена обследваната травма.

От процесуална страна наказателното производство е проведено законосъобразно, при всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, свързани с предмета на разследване. Според настоящата инстанция са събрани всички възможни доказателства за установяване на обстоятелствата по делото.

Настоящият съдебен състав споделя изводът, че законосъобразно е прекратено производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В жалбата до ВТОС се навежда довод, че районният съд в обжалвания съдебен акт е допуснал размяна на букви в диспозитива, формирайки крайния извод за потвърждаване на оспореното постановление за прекратяване.

Волята на състава на СвРС е абсолютно ясна и дори при констатираното разместване на символи, няма никакво съмнение относно смисловото съдържание и употребената дума „потвърждава“ е напълно годна за възприемане съобразно действителния смисъл, вложен при нейната употреба, макар и при размяна на буквени символи, още повече, че кореспондира с изложените ясни и безпротиворечиви мотиви.

По втория довод от жалбата до ВТОС относно „синергия между съд и прокуратура“, настоящата инстанция не би могла да изложи довод, тъй като освен заявяване на теза, липсват годни аргументи за разсъждение. На следващо място, в жалбата до ВТОС се твърди и отстоява довод за причинена и посочена по вид телесна повреда, както и вменяемост на посочения като извършител, които факти не са спорни/вид на увреда и психично състояние на лице/, за да изискват конкретно обсъждане, но пък същите не са съответни и закономерни обстоятелства, от които да са изводими доводи за вина.

Всъщност, обстоятелството, изключващо вината на А., намерило потвърждение в събрания и анализиран доказателствен материал, е 3 упражненото от А. право на защита, което е било съответно на опасността да бъде ударен от Д., както правилно е посочил състава на районния съд, потвърждавайки обжалваното постановление на РП.

Ето защо, според съда оспорваното определение, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на осн. 243, ал.8 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение на РС-Свищов от 13.10.2022г. по ЧНД № 148/22г., с което е потвърдено Постановление на ВТРП, ТО Свищов от 26.07.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 355/2020 г., провеждано за престъпление по чл.129 ал. 1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4