Решение № 377 от 13.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Перник, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201071 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0006341 от 28.04.2023г.

(НП), издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”) - София, с което на Л. Н. С., ЕГН ********** на основание чл. 178а, ал.7, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева) за нарушаване на чл. 44, ал.1, т.1, пр.1-во от Наредба № Н32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Наредба № Н-32/16.12.2011г.).

Жалбоподателят Л. Н. С., чрез доводи, изложени в жалбата, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на жалбоподателя, както и за недоказаност на вмененото нарушение. Излагат се съображения, че процесното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. Н. С. се явява лично и с пълномощника си адв. И. М. от ПАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира за присъждане на направени по делото разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) директор на РД „АА”1 София - редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Прави се възражение по чл.

63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, в случай, че същия надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

От фактическа страна:

В изпълнение на Заповед № РД-12-1095/30.03.2023г. на 30.03.2023г. св. К. Г. В.-инспектор в РД „АА”-София извършил тематична проверка на пункт за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътни превозни средства, намиращ се в гр. Перник, ул. „Струма” УПИ ІІ, кв.

261, стопанисван от „Ник Вендинг 1” ЕООД, като преди това прегледал видеозапис на извършения на 15.03.2023г. периодичен преглед на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Бора” с рег. № *******, при която установил, че техническият специалист не е определил хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина чрез използване на уреда за проверка на регулировката на фаровете.

От издадения протокол № 31455751 за извършен на 15.03.2023г. периодичен преглед за техническа изправност на горепосочения автомобил установил, че Л. Н. С. е техническия специалист, който е извършил прегледа на моторното превозно средство. Проверяващият приел, че при техническия преглед на посочения автомобил жалбоподателят в качеството му на технически специалист не е извършил проверка на техническата изправност на автомобила съгласно Приложение № 5, част І, точка 4.1.2. от Методиката по чл. 31, ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г. Констатацията обективирал, в присъствието на Л. С., в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 333901 от 30.03.2023г., като прие, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 44, ал.1, т.1, пр.1-во от Наредба № Н32/16.12.2011г. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения, след което получил препис от него.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което АНО приел, че жалбоподателят е извършил вмененото с акта нарушение, за което на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева).

2

НП е връчено на санкционираното лице на 02.06.2023г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите по делото писмени доказателства, а именно: АУАН бл. № 333901 от 30.03.2023г. протокол № 31455751 от 15.03.2023г. за извършен периодичен преглед за техническа изправност на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Бора” с рег. № *******, Заповед № РД-12-1095 от 30.03.2023г. на директора на РД „АА” – София, Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 7 от 16.01.2023г. на изпълнителния директор на ИА „АА”, длъжностна характеристика, както и с оглед предявеното веществено доказателство.

Съдебният състав прие за достоверни показанията на св. К. Г. В., като взе предвид, че същите са логични и последователни и чрез тях лицето възпроизвежда пряко възприети от него обстоятелства, свързани с извършената проверка във връзка с прегледания видеозапис от осъществения на 15.03.2023г. преглед за техническа изправност на горепосочения лек автомобил.

От правна страна:

При извършената дължима проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът констатира, че при неговото издаване са допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 44, ал.1, т.1, пр.1-во от Наредба № Н32/16.12.2011г. Разпоредбата на т.1, обаче, съдържа четири букви, всяка от които предписва отделно задължение за техническия специалист при извършването на съответния технически преглед, неизпълнението на което осъществява състава на отделно нарушение. При това положение липсата на отразяване на съответната буква от т.1 на чл. 44, ал.1 от Наредба № Н32/16.12.2011г. води до непълна правна квалификация на нарушението, което възпрепятства упражняването на правото на защита на санкционираното лице както по отношение на фактите, така и по отношение на правото.

На следващо място съдът констатира, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, като последната е неправилно посочено както в АУАН, така и в НП. И в двата документа е визирана като нарушена от жалбоподателя разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.1, пр.1-во от Наредба № Н-32/16.12.2011г. според която „При извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал.1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал.1, т.4”. В чл. 44, ал.1, т.3, б. „а” е регламентирано, че „При извършването на периодичните прегледи на ППС 3 техническият специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба”.

Безспорно тази разпоредба има бланкетен характер и АНО е следвало да съобрази специалната уредба при квалифициране на поведението на жалбоподателя, а именно с Приложение № 5, част І, т.4.1.2 от Методиката за извършвате на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена към чл. 31, ал.1 от Наредба № Н32/16.12.2011г., където като метод за извършване на преглед „Регулировка” е посочено следното: „Определя се хоризонтална насоченост на всеки фар за къса светлина, като се използва уредът за проверка на регулировката на фаровете или електронен интерфейс на превозното средство”. При това положение при направеното словесно описание на нарушението в АУАН и в НП същото е следвало да се квалифицира като нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а” от Наредба № Н-32/16.12.2011г., вр. Приложение № 5, част І, т. 4.1.2 от Методиката за извършвате на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Констатираното от съда несъответствие между фактическото и правно обвинение води до съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.

Следва да бъде отбелязано, че и при описание на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като избирателно е предявено административнонаказателно обвинение за това, че жалбоподателят не е използвал уредът за проверка на регулировката на фаровете, без да бъде съобразено, че с методиката за извършване на периодичен преглед, като метод за извършване на преглед „Регулировка” е предвиден и друг метод за определяне на хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина - чрез електронен интерфейс на превозното средство, който е алтернативен на описания в АУАН и в НП. Следователно изрично е следвало да се отрази в АУАН и в НП причината, поради която уредът за проверка на регулировката на фаровете се явява в процесния случай единствения възможен метод за извършване на прегледа на предните фарове, изключвайки другия възможен метод – електронния интерфейс, което води до ограничаване правото на защита на нарушителя.

На следващо място съдът намира, че не се установи по безспорен начин извършването на нарушение от жалбоподателя. При наличие, според Приложение № 5, част І, т. 4.1.2 от Методиката за извършвате на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на възможност проверката на хоризонталната насоченост на фаровете да се извърши по два начина, остава неясно защо АНО е приел, че е извършено нарушение, поради неизползване на уреда за регулировка на фаровете, без да ангажира доказателства, че е проверено и съответно установено, че процесния автомобил не е бил оборудван с електронен 4 интерфейс, позволяващ извършването на тази проверка. Това води до недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение, още повече, че липсват и фактически твърдения в оспореното НП, че автомобилът не е бил оборудван с електронен интерфейс, позволяващ извършването на тази проверка.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени, тъй като е издадено в нарушение на процесуалния и материален закон.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.32 договор за правна защита и съдействие от 04.06.2023г. се установява, че жалбоподателят Л. Н. С. е възложил на адв. И. М. от ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено към минимално предвидения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр.88 от 2022г.) към който препраща разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което и не следва да бъде намалявано под този най-нисък предел.