Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 14.05.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 1092/2023
Вид
Решение № 149
Подписан
14.05.2024
В сила
03.01.2025
Състав
Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за собствеността
  • чл. 64 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. *, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440101092 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. Х. против Н. М. К. и Д. Ф.

К., в която се твърди от ищцата, че съгласно нотариален акт * по описа за 2005г. на нотариус с per. * по регистъра на НК е собственик на недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж е площ от 132.12 кв.м., построен върху общинска земя находяща се в УПИ V, западно петно, с площ от 1060 кв.м., в кв. 185-а, на гр. *, утвърден със Заповед №РД*. и № 62/2002г. и № 63/2002г. на кмета на Община *, при граници на урегулирания поземлен имот: от две страни улици, УПИ VI и УПИ IV, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда, определени по реда на чл.38 сл. от ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху описания по-горе УПИ. Сградата, в която се намира собственият й втори жилищен етаж е построена след ОПС от община * в полза на нейния наследодател и на единия от ответниците.

С изграждането на сградата правото на строеж се е трансформирало в право на сооственост върху сградата. В полза на собствениците на сградата е възникнало едно ново правомощие - за ползване на земята дотолкова, доколкото това е необходимо за използването на сградата според нейното предназначение (чл. 64 ЗС). По този начин се ограничава правото на собственост върху прилежащия терен. Въпреки, че тя е собственик на горния имот, съгласно посочения нотариален акт, ответниците без правно основание са изградили в имота дървен навес от греди и дъски, с ограждащи дървени стени, покрит с керемиди и ползват част от имота без нейно съгласие и й пречат да упражнява правата си на собственик. Извършените от ответниците действия в имота, макар и като съсобственици, а именно изграждане на дървен навес от греди и дъски, с ограждащи дървени стени, покрит с керемиди, и ползването му от ответниците представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС. Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко 1 неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно, във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. В случая от представения нотариален акт безспорно се установява спрямо ответниците, че тя е собственик в процесния имот. Въпреки отправените устни покани до ответниците, последните с бездействието си отказват да премахнат изградения строеж и да се освободи мястото и преустанови ползването на имота й, съгласно притежаваните от нея идеални части. Естеството на извършените от ответниците действия в имота представляват неоснователно действие, което ограничава правото й на собственост в неговия пълен обем.

Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, то задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот. Ищцата не е длъжна да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без нейно съгласие.

Ответниците многократно са канени да си премахнат дървения навес от греди и дъски, с ограждащи дървени стени, покрит с керемиди, била подадена и жалба в община *, откъдето било отговорено, че следва да реализира правата си по съдебен ред. От отговора от община * е станало ясно, че на ответниците няма издадено разрешение от община * за строеж на такова съоръжение в имота . Ответниците категорично отказват да премахнат въпросната постройка.

Ищцата твърди, че този навес й пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като ограничава достъпа й до парцела и до законно изградената сграда, създава страхове у нея, че може да се използва навеса от недоброжелатели чрез качване върху него да проникнат в сградата, като всичко описано е пречка по смисъла на закона да упражнява доверителната ми правото си на собственост в пълен обем.

По реда на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като с такава възможност разполага и съсобственик, ако спрямо него се предприемат неоснователни действия от страна на другите съсобственици. Тези действия следва да са извършени без правно основание и реално да възпрепятстват предявилото иска лице да упражнява правата си върху имота в пълен обем. При наличие на постигнато между съсобствениците съгласие за разпределение на ползването на дворното място неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС 2 са онези действия на някой от съсобствениците, посредством които същият осъществява ползуване на дворното място по начин, различен от уговорения. Съсобственикът има правото да ползува съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползването. В този случай само действия, които му пречат да упражнява правата си в този обем могат да бъдат преустановени по реда на чл. 109 ЗС. В случая няма нито разпределение на правото на ползване, нито има съгласие от нейна страна. Самото пряко въздействие върху правото й на ползване, без нейно съгласие и при изрично противопоставяне от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за нея да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията си, с които препятстват обективно упражняване правото на собственост, при евентуалност, правото на ползване на ищцата, като премахнат за тяхна сметка изпълнен дървен навес от греди и дъски, е ограждащи дървени стени, покрит с керемиди, построен в северната част от имота и преустановят ползването му в ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, одобрени със заповед РДД-*г. на ИД на АГКК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който оспорват иска. Твърдят, че искът по чл.109 ЗС за премахване на законен/търпим строеж е допустим само в случаите, когато същият ограничава или смущава пълноценното ползване от останалите съсобственици в имота или етажната собственост, т. е. пречи на същите да упражняват правата си в пълен обем. В настоящият случай не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 109 ЗС, тъй като те не ограничават по никакъв начин упражняването както на правото на собственост (което ищцата не притежава), така и правото на ползване върху процесния поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. *, съобразно притежаваните от ней идеални части от правото на строеж върху УПИ V, западно петно, в кв. 185-а, на гр. *.

Видно от представеният с исковата молба Договор за доброволна делба от 03.06.2005 г. жилищната сграда построена в УПИ V, западно петно, в кв. 185-а, на гр. * е на пет етажа: Н-ри сутерен - изби (първо ниво), 1-ви сутерен гаражи и други помещения (второ ниво), първи жилищен етаж (трето ниво), втори ж илищ ен етаж (четвърто ниво) и трети ж илищ ен етаж (пето ниво). По КККР на гр. * сградата попада в поземлен им от с идентификатор *, който е с площ 319 кв.м. Съгласно този договор, Констативен нотариален акт № * по описа за 2005 г. на нотариус рег. № * по регистъра на Н К - *-* * с район на действие района на РС- * и Нотариален акт за продажба на право на собственост върху недвижим имот № * по описа за 2006 г. на нотариус рег. № * по регистъра на Н К - *-* * с район на действие района на РС- * те са собственици на 1-ви сутерен етаж (второ ниво) и трети жилищен етаж (пето ниво), както и съответните ид.части от Н-ри сутерен - изби (първо ниво) и ½ ид.части от правото на строеж върху дворното място. Ищцата е собственик на 1/2 ид. част от втори жилищ ен етаж (четвърто ниво), както и на съответните ид.части от II-ри сутерен - изби (първо ниво) и 1/8 ид.части правото на строеж върху 3 дворното място.

Обратно на твърденията на ищцата още при сключване на договора за делба през 2005 г. между съсобствениците е постигнато съгласие за разпределение на ползуването на дворното място, като ползваните от всеки съсобственик части са оградени и до момента няма спор между тях относно това разпределение. Разпоредбата на чл.32 от ЗС не предписва някаква специална форма за вземане на решение за разпределение ползването на дворното място, т.е то може да бъде взето устно или с конклудентни действия, както е в настоящия случай. Тогава, в определената за ползване от тях част от имота те са изградили едноетажна масивна сграда с идентификатор *.2, със застроена площ 17 кв.м, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, която е нанесена в кадастралната карта, видно от скица на сграда № * г, издадена от С ГК К - *. За тази сграда, която е търпим строеж, ответниците притежават Нотариален акт за № * г. на нотариус рег. № 366 по регистъра на НК - *-* * с район на действие района на РС - *. От построяването на сградата преди повече от 15 години, до м .09.2022 г. ищцата не е имала претенции, тъй като същата не пречи на ползваната от нея реална част от имота и не препятстват обективно упражняване правото на собственост на нейния жилищен етаж (ет.З) с идентификатор *.1.1. 2.

Изложените в исковата молба твърдения не отговарят на действителното фактическо положение. От представеното с исковата молба писмо № УТ * г. на община * се констатира, че процесният навес не е незаконен, тъй като не представлява строеж по смисъла на & 5, т. 38 от Д Р на ЗУТ. Този дървен навес е изграден върху покривната бетонна плоча на съществуващата сграда с идентификатор *.2, която е тяхна индивидуална собственост. Поради това неоснователни са доводите, че дървеният навес „ограничава достъпа до парцела и достъпа до законно изградената сграда“. В случая навесът е изграден върху и в рамките на сграда с идентификатор *.2, а не върху поземления имот. Между тази сграда и жилищната сграда с идентификатор *.1 има свободно пространство, в което са изградени бетонни стълби, осигуряващ и свободно преминаване и достъп на всички съсобственици до дворното място. Входът на жилищната сграда, който е общ за всички етажи, е от северната страна на сградата, от към съществуващата улица, и няма никаква връзка с дървеният навес. А поради обстоятелството, че собственият на ищцата жилищен етаж е на повече от 3 м над покрива на навеса, то е неоснователно и голословно твърдението, че „навеса може да се използва от недоброжелатели чрез качване върху него да проникнат в сградата“, което е пречка по смисъла на закона ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита само срещу неоснователни действия, които пречат на собственика /съсобственика/ да упражнява своето право. В случаят изграждането на дървен навес върху тяхна соствена сграда, която не ограничава достъпа на ищеца до поземления имот, не е неправомерно действие. Такова неправомерно действие не представлява и наличието на „страхове у ищеца“, че процесният навес може да се използва от недоброжелатели за достъп до имота му. Молят да се отхвърли иска, като неоснователен.

В с.з. ищцата р.пр. не се явява. Искът се поддържа чрез пълномощника й адв.*.

4

Ответниците р.пр. не се явяват. Оспорват иска чрез пълномощника си адв.*.