Решение № 2097 от 16.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2097 гр. С., 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110134488 по описа за 2021 година

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу наследниците на З. Ц. Г. - ИВ. Н. Г., М. З. Г. и С. З.

Г. обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност при следните квоти следните суми:

- ИВ. Н. Г. при квоти 4/6 за сумата в общ размер на 1 647,20 лева, от които: 1 473,33 лева главница за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; 147,34 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 22,58 лева – главница за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 3,92 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2021 г.;

- М. З. Г. при квоти 1/6 за сумата в общ размер на 411,80 лева, от които: 368,33 лева главница за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; 36,83 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 5,64 лева – главница за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0,98 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2021 г.;

- С. З. Г. при квоти 1/6 за сумата в общ размер на 411,80 лева, от които: 368,33 лева главница за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата; 36,83 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 01.02.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 5,64 лева – главница за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0,98 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 01.02.2021 г.

1

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с наследодателя на ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия за имот находящ се в гр.С., *** , чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба.

Ответниците М. З. Г. и С. З. Г. оспорват предявените искове по основание и по размер.

Поддържат, че липсват доказателства от ДНСК, от които да е видно, че в сградата, в която се намира процесният имот е въведена в експлоатация абонатната станция, оспорват също така, че СТИ е технически изправно. Твърди се, че сключеният договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение е с изтекъл срок. Сочат, че липсват доказателства за публикуване на общите условия в един централен и местен ежедневник.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата ИВ. Н. Г., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва квотите, като в тази връзка твърди, че притежаваните от нея ид.ч. от процесния имот след смъртта на съпруга й, не са определени правилно от ищеца. Поддържа, че има издадена и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. 7901/2021 г. по описа на СРС, 65 състав с идентичен предмет. Поддържа, че липсват доказателства от ДНСК, от които да е видно, че в сградата, в която се намира процесният имот е въведена в експлоатация абонатната станция, оспорва също така, че СТИ е технически изправно.

Твърди се, че сключеният договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение е с изтекъл срок. Сочи, че липсват доказателства за публикуване на общите условия в един централен и местен ежедневник. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му 2 с енергия или природен газ.

Видно от приетият по делото Договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл.9а от Указ за създаване на жилищен фонд при МНО се установява, че З. Ц. Г.и и ИВ. Н. Г. са придобили право на собственост върху следния недвижим имот: апартамент находящ се в сграда блок ***

Прието по делото е удостоверение за идентичност съгласно което е отразено, че жк.

„***“ е идентичен с жк. ***, а жк. „***“ е идентичен с жк. „***“.

Видно от удостоверение за наследници на З. Ц. Г. се установява, че ответниците ИВ. Н.

Г., М. З. Г. и С. З. Г. са негови наследници.

Приложена е справка от от „Т.С.”ЕАД, задълженията за абонатен № ***.

Приети са по делото общи условия на „Т.С.”ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От прието удостоверение за идентичност находящо се на л.15 от делото се усатовява, че бл. *** е идентичен с бл. ***“. Нотариален акт за собственост дело №1762/1988г. от 19.04.1988г. се установява Н.Г.П. и П.Н.П. са придобили право на собственост върху апартамент *, находящ се в гр. С., ***

Приложено е по делото ч.гр.д. 7901/2021г. видно от ищецът „Т.С.“ЕАД е депозирал заявление по чл.410 ГПК срещу ИВ. Н. Г. и З. Ц. Г. за следните суми: сумата от 4420,01лв. – главница за доставена ТЕ за периода от 01.05.201г. до 30.04.2020г., сумата от 442,02лв. лихва забава за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021г., сумата от 67,77лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г.и сумата от 11,79 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 03.3.2018г. до 01.02.2021г.

Производството е прекратено по отношение на З.Г. и за припадащата се част от вземанията спрямо него, поради настъпила смърт на длъжника преди депозиране на заявлението.

Издадена е ЗИПЗ за половината от претендираните суми срещу И.Г., като заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че количеството ТЕ за абонатната станция в сградата, в която се намира процесният имот се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер монтиран в абонатната станция. Отразено е, че за процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота. По данни на ФДР в процесното жилище е имало четири монтирани отоплителни тела и са монтирани четири топлоразпределители.

Посочено е, че фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, Посочено е, че отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки, като сумите за ТЕ за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата за процесния период нормативна уредба. Посочено е в експертизата, че дължимата сума е 3702.16лв.

Вещото лице по допусната ССЕ посочва, че за отоплителен период м.05.2017г.м.04.2018г.вкл., ищецът е издал ОБЩА фактура № 0096797627/31.7.2018 г. в общ размер на 1 969,61 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за периода включваща прогнозни сметки 1189,92лв. изравнителни сметки 779,67 лв. Фактурата е платена частично в размер на 266,ДО лв, остатък за плащане 1723,19лв.

Законната лихва, изчислена от 15.09.2018г.-01.02.2021г., възлиза на 176,59 лв.

За отоплителен период м.05.2018г.-м.04.2019г.вкл., ищецът е издал ОБЩА фактура N s0106603655/31.7.2019г. в общ размер на 1 769,42 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за периода включваща прогнозни сметки 2 123,88 лв. - изравнителни сметки 354,47 лв.

Фактурата е платена частично в размер на 190,00 лв, остатък за плащане от 1 579,41 лв.

Законната лихва изчислена от 15.09.2019г. - 01.02.2021г., възлиза на 216,71лв..

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима 3 редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Доколкото в производството ответниците участват в качеството им на наследници на З. Ц. Г., то всеки от тях има би следвало да дължи при спазване на разпоредбите от ЗН по 1/3. До горния извод съдът достигна след като съобрази, че срещу З.Г. и И.Г. е образувано ч.гр.д. 7901/2021г.,, прекратено спрямо З.Г. поради смъртта му, настъпила преди образуването на делото т.е. отговорността на И.Г. за нейния дял от собствеността е ангажирана.

Предвид горното ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същите са наследници на починалия собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.