Определение № 250 от 27.03.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. гр. Добрич, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500186 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.130 изр. второ във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Н. А. Н. от гр.Варна обжалва определение №397/13.02.2023г., с което е прекратено производството по гр.д.№3296/2022г. на Добричкия районен съд и е върната исковата молба, по която то е било образувано, подадена от частния жалбоподател срещу Апелативен съд – Варна, по чл.124 ал.4 от ГПК за установяването на неистинността на Заповед №РД0344/31.05.2021г. на председателя на Апелативен съд – Варна в частта „… намира, че забавянето на производството по трите дела /в рамките на 2-3 дни/ е минимално…“.

Според изложеното в частната жалба, атакуваното определение е неправилно.

Частният жалбоподател /ищец в първоинстанционното производство/ изпълнил точно всички дадени му от първоинстанционния съд указания и, ако исковата му молба все пак се преценявала като нередовна, то било по причина, че дадените от съда указания не били достатъчни. Предявеният от частния жалбоподател иск бил допустим, предвид бъдещ осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди, който той щял да предяви и за чието разрешаване било необходимо да се установи неистинността на заповедта на председателя на Апелативен съд – Варна в съответната част. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съответствие с чл.130 изр.второ от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна Апелативен съд – Варна.

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, като изходяща от ищеца по делото, за когото обжалваното определение е 1 неизгодно.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. А. Н. срещу Апелативен съд – Варна иск по чл.124 ал.4 от ГПК. Съгласно изложеното в първоначалната искова молба и няколко допълнителни молби, депозирани по реда на чл.129 ал.2 от ГПК, ищецът Н. А. Н. бил страна по в.ч.гр.д.№190/2021г., в.ч.гр.д.

№189/2021г. и в.ч.гр.д.№191/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна. Подадените срещу постановените по тези дела съдебни актове частни жалби, били администрирани от въззивния апелативен съд на горната инстанция, без да е извършена проверка за тяхната редовност и допустимост. Последвало връщането им на въззивния съд за извършване на изискуемите действия. Така производството по посочените дела се забавило повече от месец. Ищецът Н. А. Н. сигнализирал председателя на Апелативен съд – Варна за забавените производства, който по този повод издал заповед №РД0344/31.05.2021г. В заповедта било посочено, че забавата по делата, е „/в рамките на 2 – 3 дни/ минимално“. Така посоченото не било вярно и ищецът иска да се установи неистинността на заповедта в тази част.

Обосновал е, че установяването на неистинността на записването в заповедта касателно продължителността на забавените производства по трите дела му е необходимо, защото възнамерява в бъдеще да предяви срещу Апелативен съд – Варна осъдителен иск. Според първоначалната искова молба, бъдещият иск ще е по чл.2б от ЗОДОВ за вреди от забавено правосъдие по трите горепосочени въззивни частни производства на Апелативен съд – Варна; според следващите уточняващи молби, бъдещият иск ще е чл.49 от ЗЗД /или по чл.45 от ЗЗД/ за вреди от това, че с така невярно посоченото в заповедта, ищецът бил изкаран лъжец.

Представен е препис от заповед №РД0344/31.05.2021г. на председателя на Апелативен съд – Варна. Тя е постановена по повод жалба от 27.05.2021г., с която Н.

А. Н. се е оплакал за забавяне на производствата по вина на съдиите – докладчици по в.ч.гр.д.№190/2021г., в.ч.гр.д.№189/2021г. и в.ч.гр.д.№191/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна и е поискал административният ръководител – председател на съда да упражни правомощията си по чл.312 от ЗСВ за образуване на дисциплинарни производства срещу съответните съдии. Със заповед №РД0344/31.05.2021г. председателят на Апелативен съд – Варна отказал да образува дисциплинарни производства срещу съдиите. Отказът е мотивиран с извод, че забавата в производствата и по трите дела е минимална, 2 – 3 дни; изводът е формиран въз основа на проверка на движението и процесуалните действия по всяко от трите дела, констатациите от която са подробно изложени в заповедта.

Заповед №РД0344/31.05.2021г. на председателя на Апелативен съд – Варна е официален диспозитивен документ – обективира волеизявление, отказ на 2 административния ръководител да упражни правомощията си по чл.312 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство срещу съдии.

Истинността на всеки диспозитивен документ се свежда до неговото авторство /автентичност/ и диспозитивният документ може да бъде оспорван като неистински само, ако се твърди, че документът не е издаден от лицето, посочено за негов автор.

Диспозитивният документ, официален или частен, няма материална доказателствена сила, защото той /обективираното в него волеизявление/ поражда правни последици /или отказва тяхното пораждане/, а не удостоверява стоящи извън него факти.

Възможно е в диспозитивния документ да се съдържа изложение на факти. Така, в заповед №РД0344/31.05.2021г. на председателя на Апелативен съд – Варна се съдържа изложение на движението и процесуалните действия по трите посочени дела, но заповедта не е издадена за официално удостоверяване на движението и процесуалните действия по делата и не се ползва с материална доказателствена сила за тези обстоятелства.

Материалната доказателствена сила е присъща на официалните свидетелстващи документи – предназначени да свидетелстват за факти и издадени в кръга на удостоверителната компетеност на издателя си. Заповед №РД0344/31.05.2021г. на председателя на Апелативен съд – Варна не е удостоверение /справка/ за движението по съответните дела и не е издадена в кръга на удостоверителната компетеност на председателя на съда. Тя е издадена в кръга на дисциплинарната компетентност по чл.312 от ЗСВ на председателя, а изложеното в мотивите на заповедта за движението и процесуалните действия по трите дела съставлява констатации и формирани въз основа на констатациите изводи за минимална продължителност на забавата в производствата.

Тези констатации и изводи съставляват фактическите и правни основания за издаване на диспозитивния документ – заповед за отказ за образуване на дисциплинарни производства. Фактите и изводите, съставляващи основания за издаване на официалния диспозитивен документ, нямат обвързваща материална доказателствена сила. Те подлежат и могат да бъдат установявани и доказвани на общо основание във всеки спор, за чието разрешаване са релевантни, но не и чрез иск по чл.124 ал.4 от ГПК. Извън установяването на неавтентичност на оспорения документ, какъвто настоящият спор не е, искът по чл.124 ал.4 от ГПК е предназначен за преодоляване на обвързващата материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Заповед №РД0344/31.05.2021г. на председателя на Апелативен съд – Варна не е официален свидетелстващ документ и съдържащите се в нея факти и изводи нямат обвързваща материална доказателствена сила. Предявеният иск се свежда до такъв за установяване неистинност на фактическите основания /колко точно е продължила забавата в производствата по трите дела/ за издаване на един официален диспозитивен документ.

3

Този иск, както правилно е приел първоинстанционният съд е недопустим, не подлежи на разглеждане и обжалваното определение на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №397/13.02.2023г. по гр.д.№3296/2022г. на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4