Решение № 556 от 16.11.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 556

13.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Плевен

ІV въз. граждански състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева

Вергиния Н. Петкова като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно гражданско дело № 20204400500663 по описа за 2020 година

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от инж. В. Д. Т. със съдебен адрес в гр.Плевен, бул.“***“,бл.2, *** - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№7438/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от ІІІ-ти гр.с-в съдебно решение №698/22.06.2020г., с което е уважен предявеният от ищеца „Топлофикация Плевен“-ЕАД със седалище Плевен, установителен иск по чл.422 от ГПК, като е признато за установено, че въззивният жалбоподател дължи следните суми: 344.82лв.- главница за периода от 01.04.2017г.до 30.04.2019г., 31,52лв.- лихва за забава върху главницата за периода 02.06.2017г.-21.08.2019г, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . по ч.гр.д.№5654/2019г. по описа на ПлРС., и с което жалбоподателят е осъден да заплати разноски по исковото и заповедното производство. (315лв.+75лв.) Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Излагат се многобройни оплаквания, които се свеждат до следното: накърнени са правата му на потребител, тъй като решението противоречи на разпоредбите на чл.62,ал.1,ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят никога не е 1 изразявал воля жилището му да бъде топлоснабдено и никога не е получавал топлинна енергия от ищеца. През неговия апартамент не преминават щрангове на сградната инсталация, поради което няма основание да заплаща дял от топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Няма основание да бъде осъждан“ за получена, но незаплатена топлинна енергия“, тъй като такава никога не е получавал, защото имотът му не е топлоснабден.

Ответникът по въззивната жалба – „Топлофикация-Плевен“-ЕАД, ЕИК*** със седалище в гр.Плевен, който е ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител юрк. Ц.М. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Посочва се, че съгласно чл.153,ал.1 от ЗК, въззивният жалбоподател в качеството му на собственик на имот в топлофицирана сграсда, е обонат на топлопреносното предприятие.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател в.Т. лично, а ответникът по въззивната жалба „Топлофикация - Плевен“-ЕАД, чрез процесуалния представител юрк.С.С., поддържат изразените становища.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от В. Д. Т. ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№7438/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от ІІІ-ти гр.с-в съдебно решение №698/22.06.2020г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№7438/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание предявени по реда на чл.422 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК, от ищеца „Топлофикация Плевен“-ЕАД,ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, ул.“Източна индустриална зона“№128 против ответника В. Д. Т. , ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес в гр.Плевен, бул.“***“ ***, обективно съединени установителни искове с обща цена 376.34 лв., от която 344.82лв.- главница и 31.52лв. – мораторна лихва -за установяване съществуване на вземане, за което е по ч.гр.д.№5654/2019г. по описа на РС-Плевен, е издадена Заповед №3167/29.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

2

В исковата молба се твърди следното:Ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, което е уважен С оглед оспорването на заповедта в срока по чл.415,ал.1 от ГПК, ишецът предявява срещу ответника иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, като посочва, че фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му са следните:

Ответникът В. Д. Т. е съсобственик на апартамент с абонатен номер 1004997, находящ се в топлофицирана сграда в гр.Плевен, бул.“***“№*** и е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъл на чл.153,ал.1 ЗЕ.-Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007,са публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.С тях се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ.С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.31,ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

В сградата етажна собственост, на адрес в гр.Плевен, бул.“***“№2, където се намира имотът на ответника има абонатна станция на топлопреносното дружество.

3

Съгласно справката- извлечение, изготвена от ищеца, ответникът няма задължения за отопление с ИРУ, няма задължения за отопление без ИРУ, няма задължения за битово горещо водоснабдяване (БГВ) Задълженията му са следните:340.20лв.- сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, начислена за периода от 01.04.2017 до 30.04.2019г. и сума за дялово разпределение -4.62лв.

Петитумът на исковата молба е съдът да признае за установено, че ответникът В. Д. Т. с адрес в гр.Плевен, бул.“***“№***, ап.6, дължи на „ТоплофикацияПлевен“-ЕАД, сумата от 344.82лв. за топлинна енергия за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2019г. и 31.52лв. – лихва за забава за периода от 02.06.2017г. до 21.-08.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5654/2019г. да РС-Плевен, до окончателното изплащане. Претендира се заплащането на съдебни разноски и юрк. възнаграждение.

Ответникът В.Д.Т. е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил становище за неоснователност на исковата претенция. Позовал се е на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като е посочил, че съгласно чл.62 от същия не дължи заплащането на стока или услуга, която не е поискал. В случая същият не е изявил искане за топлоснабдяване на жилището му, поради което няма основание да заплаща топлиннна енергия, която не е потребявал.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ми гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №698/22.06.2019г., с което е уважил изцяло исковата претенция и е осъдил ответника да заплати направените по делото разноски.

Въззивният съд приема, че

ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО. постановеното РЕШЕНИЕ е

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е постановено по допустим установителен иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК между надлежни страни, в законния едномесечен срок от уведомяването, извършено от заповедния съд.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

4

Приложеното ч.гр.д.№5654/2019г. по описа на ПлРС, ГО, е образувано на основание Заявление Вх.№24083/28.08.2019г. по регистъра на същия съд, за издавана заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Топлофикация-Плевен“-ЕАД, ЕИК-*** срещу длъжника В. Д. Т. , ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен, бул.“***“ №***, за следните суми: 344.82лв.- главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.04.2017г. до 30.04.2018г и 31.52лв. – лихва върху главницата за периода от 02.06.2017г. до 21.08.2019г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Плевенският районен съд, V-ти гр.с-в е уважил изцяло заявлението, като е издал срещу В.Т. Заповед №3167/29.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заявените суми ( главница и лихва), както и за разноски – 25лв.-д.т и 50лв. – юрк. възнаграждение.

По реда на чл.414 от ГПК, длъжникът Вл.Табачкин е възразил срещу заповедта за изпълнение. С Определение №4255/12.10.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че в 1-месечмен срок от връчване на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Определението е връчено на заявителя на 17.10.2019г., а исковата молба е регистрирана с Вх.

№32093/18.11.2019г. (понеделник) по регистъра на Плевенски районен съд.

От съвкупната преценка на събраните доказателства в исковото производство е установено следното от фактическа страна:

Ответникът по исковата молба(понастоящем въззивен жалбоподател) е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент №6, находящ се в сграда в гр.Плевен, бул.“***“№***, като по делото няма данни как е придобита собствеността.

Сградата е в режим на етажна собственост и е топлоснабдена. В нея е монтирана абонатна станция. Апартаментът на ответника е регистриран при ищеца като топлопреносно дружество с абонатен №004997. В жилището си ответникът не ползва топлоенергия от отоплителни уреди и битово горещо водоснабдяване и затова не му се начисляват суми по тези пера.