Решение № 2763 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2763 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110215454 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. К. Л., ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № 9471/15.07.2025 г. от началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева.

В подадената жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се претендира, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4, т. 5 и т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Допълва се, че приетите за установени факти и обстоятелства не с е подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Твърди се, че неправилно е определена санкцията.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не се представлява, като е депозирал по делото писмени бележки, в които са преповторени съображенията, изложени в жалбата. Допълнително се е позовал на неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че подобно поведение представлява нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Иска от съда да отмени обжалваното НП, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира ранзоски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна – началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не се представлява. Депозирано е писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки я за неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай, че е налице претенция за присъждане на адвокатски хонорар от страна на въззивника.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.06.2025 г. в 14:34 часа на път II-18, км 33 на 1 км преди бул.

Цариградско шосе в посока с. Казичане - с. Лозен, Г. К. Л. е управлявал и извършвал превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси марка ***, модел *** с рег. № **********, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка № 119365/18.06.2025 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Необходимостта от разрешително била доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м/, при което е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.42 м, сумата от 2 натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.760 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 13.760 т.

За посоченото деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т.

1, б. „а“, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ), на Г. К. Л., в качеството на водач на ППС е съставен АУАН № 0011036/18.06.2025 г. от М. И. Н. – инспектор в АПИ.

Съставеният АУАН е предявен и връчен на Л., който го подписал без възражение, като такива не са постъпили срещу АУАН и в срока по чл. 44, ал.

1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и на осн. чл.

53, ал. 2 от ЗП на Г. К. Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева. Издаденото НП е връчено на жалбоподател на 06.10.2025 г., съгласно приложеното известие за доставяне, а жалбата против него е подадена по пощата на 10.10.2025 г., видно от пощенското клеймо, положено върху представения пощенски плик.

От приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства е видно, че управляваното от Л. ППС – товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********** е собственост на „*****“ ЕАД – клон *** като лизингополучател е „*****“ ЕООД /видно от копие на Свидетелство за регистрация част II с № ******** и Л. е осъществявал превоз с него въз основа на пътен лист сер. № 099572, издаден от „*****“ ЕООК, който е наредил превоза.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по един категоричен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, които са представени с административнонакзателната преписка и приобщени 3 на осн. чл. 283 НПК и не се оспорва от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, основно по изложените от жалбоподателя съображения за нарушения на материалния закон.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР). Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 задължава собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Именно при неизпълнение на тези задължения, свързани с правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“ ЗП, законодателят е предвидил санкцията на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Изрично в последния цитиран текст е предписано отговорността да се реализира по отношение на собственика на ППС или на превозвача, извършващ превоза, доколкото единствено тези лица са легитимирани по силата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата да искат издаване на необходимото разрешение и да съобразяват правилата на дейностите по движение на извънгабаритни превозни средства, включващи заплащане на такси и заявяване на разрешения за тяхното придвижване. Това е така, тъй като обект на регулация с разпоредбите на Закона за пътищата са обществените отношения, които възникват във връзка със собствеността, ползването, управлението и стопанисването на пътищата. Тежкотоварният автомобил в случая е бил собственост на юридическо лице, вписано и като превозвач в документите, придружавали превоза, който именно го е извършвал. Г. Л. не 4 попада в категорията на така разграничените субекти на нарушението, доколкото той се явява единствено водач, който управлява моторното превозно средство от името и за сметка на посоченото дружество.

В качеството му на такъв отговорността му би могла да бъде реализирана единствено за отклонението от дължимото поведение на водач, което изисква правилото на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно - да управлява извънгабаритното превозно средство по пътищата, ако е с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие. Неспазването на това изискване се санкционира по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят като водач не би могъл да бъде държан отговорен за отсъствието на издадено разрешение. Това принципно разграничение е проведено в съображенията към Тълкувателно постановление № 2 08.10.2025 г. по Тълкувателно дело № 5/2023 година на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, с което бе преодоляна противоречивата практика относно субектите на обсъдените по-горе нарушения.

С оглед на изложеното се налага извод за това, че отговорността на жалбоподателя, за констатираното в АУАН и НП деяние е ангажирана при неправилно приложение на материалния закон, а именно за нарушение на чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), без същият да има качеството собственик на управляваното ППС или лицензиран превозвач осъществяващ превоза, вместо за нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В допълнение, по този ред отговорността на жалбоподателя би следвало да се ангажира от органите на МВР за нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а не от инспектор при АПИ. С оглед посоченото, настоящият състав прием, че е невъзможно обжалваното НП да бъде изменено като се приложи правилната материалноправна разпоредба без да бъде ограничено правото на защита на наказаното лице.

По посочените съображения, обжалваният акт следва да бъде отменен.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят.

Такива са поискани и се установяват направени в размер на 600,00 лева 5

(315,30 евро), представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед направеното при условията на евентуалност възражение за прекомерност, следва да се посочи, че размерът е съответен на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намаляван.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 9471/15.07.2025 г. от началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г. К. Л., ЕГН: ********** на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева (1756,51 евро) за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: ********* да заплати на Г. К. Л., ЕГН: ********** сумата от 315,30 евро (с левова равностойност от 600,00 лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6