Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1344 от 30.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16542/2023
Вид
Определение № 1344
Подписан
30.01.2025
В сила
30.01.2025
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1344 гр. Варна, 30.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20233110116542 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 100653/11.12.2024 г., депозирана от съделителя С. Д. Д., действащ чрез адв. Д. П. - К., с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 4423/06.12.2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав, в частта за разноските.

Изложени са в молбата твърдения, че следвало в полза на молителя да бъдат присъдени разноски, досежно постановените от съда привременни мерки за заплащане на наем за апартамента, респ. за гаража от всеки един от двамата съделители.

Отделно от горното, са наведени твърдения, че ответницата и съделител в производството по делото – М. Т. П. била дала повод за завеждане на делото, поради обстоятелството, че не е признала иска за делба.

В заключение, в молбата са наведени твърдения, касателно обстоятелството, че П. не е релевирала възражение срещу искането на молителя, досежно присъждането на разноски.

Сочи, че по присъединените искове в делбеното производство (за привременните мерки, съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК), разноските се определяли по реда на чл. 78 и чл. 78а ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е постъпил отговор на процесната молба, с правно основание чл. 248 ГПК, с вх. № 103450/19.12.2024 г. от съделителя – М. Т. П., действаща чрез адв. Б. Б., в който е изложено подоробно становище за неоснователност на искането по реда на чл. 248 ГПК. Цитирана е от страната съдебна практика, в подкрепа на изложените в отговора твърдения.

За да се произнесе по депозираната молба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и в рамките на визирания в разпоредбата на чл. 248 ГПК – срок, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като аргументите за това са следните:

С решение № 4423/06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 16542/2023 г. по описа на ВРС, 51 състав, съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 ЗС на подробно описани в крайния съдебен акт недвижими имоти: апартамент с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***.

Съдът е постановил до приключване на делбеното производство, с влязъл в сила акт, делбеният имот, представляващ: апартамент с идентификатор № *** да се ползва от съделителя М. Т. П., поради което е осъдил същата, до приключване на делбеното производство, с влязъл в сила акт, да заплаща в полза на съделителя С. Д. Д., сума в размер на 304,18 лева за едноличното ползване на делбения имот.

Съдът е постановил до приключване на делбеното производство, с влязъл в сила акт, делбеният имот, представляващ: гараж с идентификатор № *** да се ползва от съделителя С. Д. Д., поради което е осъдил същия до приключване на делбеното производство, с влязъл в сила акт, да заплаща в полза на съделителя М. Т. П., сума в размер на 125 лева за едноличното ползване на делбения имот.

Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. Искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се постановява от влизане в сила на определението на съда до окончателното извършване на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС /Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл.

355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.

Разноски, на общо основание, биха се дължали само по отношение на други искове съединени с този за делба, какъвто не е настоящият случай.

Предвид гореизложеното, съдът намира за ирелевантно да коментира наведените твърдения, досежно приложимост на хипотезата на чл. 78, ал. 2 2

ГПК, в настоящия случай, касателно съделителя - М. Т. П..

Въз основа на гореизложеното, съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при постановяване на крайния акт по делото, относно разноските.

По посочените съображения, съдът намира, че искането, обективирано в молбата по чл. 248 от ГПК, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 100653/11.12.2024 г., депозирана от съделителя С. Д. Д., действащ чрез адв. Д. П. - К., с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 4423/06.12.2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3