Решение № 227 от 14.07.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Карлово, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320101634 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Ищцовото дружество - „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу А. А. Р. било образувано ч.гр.д.

№ 903/2021г. по описа на PC - К.. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

Твърди, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК **********, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Б. т. к.” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно 1 описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага. „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор, въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16715607001, съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор.

Между кредитора „Б. т. к.“ ЕАД и А. А. Р. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16715607001 от дата 03.04.2018г., с който абонатът заявил за ползване мобилен номер **************, по избран тарифен план Smart S+ с месечна абонаментна такса в размер на 11.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16715607001 от дата 03.04.2018г., между ответника и „БТК” ЕАД били издадени фактури

245024126/15.04.2018г.,

1246699509/15.05.2018г., 1248371405/16.06.2018г. и 1250144234/16.07.2018г., за периода от 15.03.2018г. до 15.07.2018г. на стойност 100.22 лв. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за последователни отчетни месеца, а именно - за месец 04/2018г., 05/2018 г., 06/2018 г. и 07/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечениедетайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 29.97 лв. е обусловило правото на БТК (чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги) да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните 2 договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер №16715607001 крайна фактура № 1250144234/16.07.2018г., платима в срок до 31.07.2018г. с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 29.97 лв. - предмет на иска.

Твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 15.08.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Smart S+ за мобилен номер *************до 03.04.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 03.04.2018г. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора.

Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга (цедент по първия договор за цесия), начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й (иск по чл.86 ЗЗД) и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор (заявител по чл.410 ГПК).

Представената фактура сама по себе си, не е основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатил в указания срок. респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК“ ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.

По отношение на претендираната неустойка твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД, валидно са действали описаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 15.08.2018г. и да претендира неустойка в размер на 29.97 лв. уговорена в т.2 от договора, представляваща 3 сбор от трикратния размер за месечните такси (без ДДС) на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва: 3 х 9.99 лв. за тарифен план Smart S+. (без ДДС). Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК (чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги) да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Сочи, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Ето защо, абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.

Твърди, че обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в 4 размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В този смисъл следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 25, чл. 29 и чл. 35 от Общите условия. В конкретният случай ответникът е подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план Smart S+, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му е фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Твърди, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях. Няма законово ограничение по чл.99 от ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.

Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.

5

Сочи, че в чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Г.” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.” В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. С исковата молба представя извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Г.” ООД е собственик на вземането спрямо А. А. Р., което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. между „С. Г. Г.” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.