Решение № 260190 от 31.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260190 гр.Варна, 31.08.2020год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря

ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9481 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е основан чл.240 във вр. с чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „К.Б." ЕООД ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, п.к. *, управител Д. Т. П., действащ чрез юрисконсулт И. Т.,претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Б.А.Н., адрес: *** да му заплати сумата в размер BGN 350,00

(триста и петдесет лева), представляваща главница по Договор за кредит №***/10.03.2015г.,ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба - 19.06.2019год. до окончателно изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер BGN 150,00 (сто и петдесет лева), с включен ДДС.

В случай, че съдът присъди горепосочените суми в полза на ищеца, същите да бъдат заплатени на „К.Б." ЕООД по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** "Б. Д." ЕАД.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: На 10.03.2015г. между „*ф." ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В." и Б.А.Н. е сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.

Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „*ф." ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В." на интернет страницата на кредитодателя - ***. На посочената страница „В." предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „В.". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „В.", договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.

В процесния случай, на 10.03.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „В." под № *** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си Б.А.Н. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 09.04.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя чрез И. на 11.03.2015г. Към датата на падежа - 09.04.2015г. ответника е следвало да плати сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева) - представляваща главница като между страните не е уговорено начисляване на лихва за периода до датата на падежа.

С настъпване на падежа по договора - 09.04.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 10.04.2015г., „*ф." ЕООД (В.) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „В." изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № *** се таксуват по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасява гореописаните вземания.

На 01.02.2018г. „*ф." ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № *** в общ размер BGN 884,21 (осемстотин осемдесет и четири лева и 0.21 ст.), от които: главница - BGN 350,00 (триста и петдесет лева), наказателна лихва – BGN 504,21 (петстотин и четири лева и 0,21ст.) и отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева).

Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и

Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.

Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Б. п." ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсено". Поради което, към настоящата искова молба, прилагам уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „*ф." ЕООД предоставят на „К.Б." ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

В настоящото производство претендира само сумата в размер на 350лв.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор, чрез назначения от съда особен представител. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, като същият оспорва по основание и размер.

В съответствие с представените писмени доказателства към предявения иск е видно, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение. Представените писмени доказателства не носят подписа на ответника на хартиени носители, не са представени и на електронен носител, а не се и доказва ответникът да е дал съгласие за сключване на договорите. Нещо повече, по делото не са ангажирани доказателства за извършване на посочените в ЗПФУР фактически действия по създаване на ел. профил на кредитополучателя, поради което счита, че не се установява и договаряне между страните, а още по-малко валидно възникнала облигационна връзка между тях по кредитното правоотношение. Оттам и цесията на несъществуващо вземане е недействителна, поради липса на предмет. От представените доказателства не се установява също и получаването на сумите от страна на ответника.

Ищецът не притежава активна материалноправна легитимация, тъй като не е налице цесия, пораждаща валидно правно действие срещу ответника. Отделно от това представеният договор за цесия е непълен и с него не се доказват волеизявленията на страните. Не са изпълнени императивните законови норми, които да доведат до пораждане на отношения между длъжника и новия кредитор. Ответникът не е получавал уведомление по чл. 99 от ЗЗД, съответно не му е съобщено по надлежния ред за извършената цесия, като в случая връчването на исковата молба на адвоката, като особен представител не би могло да се приравни на връчване на ответника по смисъла на чл.99 от ЗЗД. Нещо повече, уведомлението до ответника е изпратено до постоянния му адрес, като по делото няма данни той да е свързан с него по някакъв начин. Оспорва истинността на представеното уведомление до ответника с изх. № 5129/ 14.02.2018г. От него не става ясно кой го е подписал като представител на дружеството „*ф." ЕООД. В този смисъл оспорва автентичността му.

Моли съдът да вземе предвид, че липсва надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на адреса, посочен в сключения договор за паричен заем, като същото е върнато с отбелязване - непотърсено. В случая не се установява да е налице редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на исковата молба.

Въпреки, че няма специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.). В този смисъл още е и TP ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3 по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на чл.

290 ГПК. В този смисъл е и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Ответникът не е получил и в хода на настоящото съдебно производство процесното уведомление. Ето защо, извършената цесия все още не е произвела своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, спрямо ответника. В тази връзка, макар и уведомлението да е връчено на адвоката, като особен представител на ответника, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.

Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.

Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов, не следва да произведе този ефект.

Следователно към настоящия момент цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо искът на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлен. Сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.