Решение № 4723 от 04.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4723 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100113108 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от А. Н. Ж., с която е предявен срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ, за сумата от 27000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от допуснати нарушения от магистрати на служба при ответника по пр.пр. № М-183/2011 г. на СРП и пр.пр.№1312/2012 г. на СРП, както и от главния прокурор на Република България, изразяващо се в пропуск да се осъществи надзор и проверки за дейността на прокурори, в това число чрез издаване на нормативен акт или методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати.

Ищецът твърди, че е понесъл вреди от противоправно поведение на магистрати на служба при ответника по пр.пр. № М-183/2011 г. на СРП и пр.пр.№1312/2012 г. на СРП, което противоправно поведение се изразява в следното: 1). прокурор К. от СРП като наблюдаващ прокурор по пр.пр. № М183/2011 г., по което ищецът е бил упълномощен като адвокат да представлява обвиняемия, принуждавал ищеца да убеди клиента си да се признае за виновен, включително като го заплашва, че ще разследва и него;

2). Прокурор Д. от СРП, в качеството си на заместник на районния прокурор, оказал натиск върху прокурора по пр.пр. № М-183/2011 г. да се отведе и разпределил делото не на случаен принцип; 3). Прокурор С.-К.а от СГП бездействала да установи нарушение на случайния принцип на разпределение на досъдебното производство и не е уведомила висшестоящи административни ръководители за нарушението пр.пр. № М183/2011 г., 4).

Главният прокурор С.Ц., като административен ръководител на 1 прокуратурата, не извършил надзор и проверки за установяване на посочените по-горе нарушения и не изпълнил задължението си да издаде нормативен акт или методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати. Твърди, че от цитираното противоправно поведение за ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан страх и стрес, в следствие на които настъпило влошаване на здравословното му състояние и заболял от онкологично заболяване.

Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27000 лв.

Ответникът оспорва иска. Оспорва твърденията за оказване на натиск върху ищеца като адвокат във връзка с наказателно производство, оспорва и причинно-следствената връзка между твърдяното противоправно поведение и влошаване на здравето на ищеца. Относно твърдяното нарушение, изразяващо се в липса на издаден нормативен акт или методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати, сочи, че в периода 11.04.2011 г. - 30.05.2014 г. са действали последователно Инструкция за действията, които могат да извършват органите на досъдебното производство по отношение на адвокати и Ръководство по приложението на НПК, отменено със Заповед от 30.05.2014 г. на главния прокурор поради несъответствие с чл.

138, т. 4 ЗСВ.

По процесуалния ред на разглеждане на иска:

Производството по настоящото дело е образувано на 16.04.2013 г. и следва да се разгледа по общия исков ред и с правна квалификация чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ. Това е така, защото в ЗОДОВ, включително след ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), лимитативно са изброени фактически състави, в които държавата отговаря за вреди, сред които не могат да се включат нарушенията, поддържани от ищеца в настоящото производство.

Когато отговорността не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, приложими са общите правила на ЗЗД - чл.49, вр. чл.45 ЗЗД (така решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Извън хипотезите на чл.1 и чл.2 ЗОДОВ, отговорността за други незаконни актове и действия на държавни органи може да се реализира по реда на общото гражданско законодателство (чл.49 ЗЗД, като допустимо е отговорността по чл.7 от Конституцията да се осъществи и по реда на чл. 49 ЗЗД, както срещу държавата, така и срещу съответното държавно учреждение).

Според изложените фактически основания на главния иск, същите не 2 покриват нито един от предвидените в ЗОДОВ деликтни фактически състави към момента на предявяване на иска. Предвид изложеното правната квалификация на претенцията по главния иск е чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ.

По иска по чл.49, вр.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.7 КРБ:

Съгласно чл.127 КРБ прокуратурата следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване; привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Съгласно чл.138 ЗСВ главният прокурор издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по надзор за законност и методическо ръководство и ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите. По силата на чл.144 ЗСВ прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор, а всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено погорестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол (чл.143 ЗСВ).

Съгласно чл. 9 ЗСВ (в редакцията му към 2011 г. – 2013 г.) разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

Установява се от Протокол за избор на наблюдаващ протокол от 17.08.2011 г. (л.16), че чрез системата за електронно разпределение за наблюдаващ прокурор по постъпилата на същата дата преписка с №183/2011 г. е определен Й. К..

Установява се от представените писмени доказателства (л.70 и сл.), че на 17.08.2011 г. е образувано досъдебно производство под №165/2011 г. по цитираната по-горе преписка №183/2011 г. по описа на СРС срещу Б. Ц. А. за престъпление по чл.343Б НК – за това, че на 17.08.2011 г. при управление на мотоциклет „Хонда“ в неадекватно състояние самокатастрофирал в разделителен остров. Защитник на обвиняемия е ищецът адвокат А. Н. Ж., в чието присъствие са извършвани следствени действия (л.71 – Протокол за разпит на обвиняем).

Установява се от приложената към настоящото производство преписка пр.пр. №1312/2012 г., че наблюдаващият прокурор е отделил от ДП №165/2011 г., пр.пр. №М-183/2011 г. материали, касаещи извършено престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3 НК от А. Н. Ж. – за това, че на 01.09.2011 г. като подбудител склонил Р..Х. да потвърди неистина по ДП №165/2011 г. като свидетел – че на 17.08.2011 г. управлявал мотоциклет 3

„Хонда“ и катастрофирал, а пътник на мотоциклета е бил Б. Ц. А..

1). По твърдението за принуда, оказана от прокурор К. от СРП по пр.пр.

№ М-183/2011 г. и за психически и психологически натиск, причинен от прокурор С.-К.а:

Твърденията на ищеца, така както са заявени с исковата молба, са за заплахи, отправени през м. септември 2011 г. от наблюдаващия прокурор по пр.пр. №М-183/2011 г. на СРП Й. К., във връзка с изпълнения на задълженията на ищеца като защитник на подсъдимия Б. А. - да убеди обвиняемия да се признае за виновен. В противен случай ще има неблагоприятен за подзащитния му изход на делото. В края на месец октомври същият прокурор е казал на ищеца, че ще отдели материали по прокурорската преписка в друго дело и намекнал, че ще преследва и ищеца по наказателноправен ред, освен ако не убеди обвиняемия А. да се признае за виновен. При посочените по-горе действия прокурор К. действал в йерархическа зависимост от прокурора от СГП Росица С.-К.а, която от своя страна е причинила на ищеца „постоянен и системен психически и психологически натиск“.

За установяване на тези твърдения са събрани гласни доказателства – разпитан е свидетелят И. А. К., клиент на ищеца и самият той – ищец по дела срещу няколко съдилища „ заради прокуратурата“ (по думите на свидетеля).

От показанията му се установява, че е страна по наказателно производство в качеството на пострадал, което е прекратено от прокурор Й. К. и във връзка с това познава и е проучвал прокурор К.. Свидетелят сочи, че посоченият прокурор е „поръчков“. Посещавал е съда, за да присъства на дела на адвокат Ж., в които участва прокурор К. и е видял прокурор К. извън съдебната зала как „наговаряше свидетеля“ – но не знае за какво и не го е интересувало. В последствие – в края на разпита сочи, че заради същия свидетел е образувано делото срещу ищеца – че като адвокат го е склонявал да лъжесвидетелства в полза на неговия клиент – „Това е същия случай на същия прокурор и на същия свидетел, който чух че прокурорът уговаряше какво да каже. Аз, обаче, не бях в залата, когато са разпитвали свидетеля, защото пусках жалби срещу съдийката“ (из разпита на К.). Сочи още, че в самото съдебно заседание е влязъл в спор със съдията и е подал срещу нея сигнал във Висшия съдебен съвет. По повод на друго свое дело, което водел срещу СГ ГРУП, на неустановена дата се намирал в сградата на СРС на бул. „Драган Цанков“ и е чул „същия прокурор Й. К. да казва на адвоката: „Ако не се откажеш, ти ще видиш какво ще стане с тебе.“. Свидетелят сочи, че не може да си спомни годината, нито името на съдията, срещу която е подавал сигнал във ВСС, но е чул репликата не след заседанието, на което е присъствал и по повод на което е подавал сигнала, а в друг ден, в периода между юни и септември.

Конкретната реплика била „че ако не го послуша за това, което говорят ще види какво ще му се случи. Прокурорът каза на адвоката: „Ако не ме послушаш ще видиш какво ще ти се случи.“, като от разговорите си с адвокат Ж. свидетелят знаел, че е притискан да се откаже от клиента и „че 4 прокурорът го кара да накара клиента си да се признае за виновен“.

Свидетелят разяснява още, че на заседанието, в което е имал конфликт със съдията, отишъл като зрител, за да види как адвокатът ще се представи. От адвоката е разбрал, че на това заседание е трябвало да се признае за виновен клиентът му, впоследствие сочи, че знае това от клиента. Клиентът му казал също, че не е виновен и затова си е наел адвокат. Но след като провалил заседанието, започнали да карат адвоката да се откаже от клиента.

Съдът приема, че показанията на свидетеля К. не следва да се кредитират по няколко съображения. На първо място показанията са вътрешно противоречиви. Неколкократно свидетелят заявява факт, а после го опровергава или сочи различен факт, например: дали прокурор К. е уговарял свидетел пред съдебната зала преди провеждане на заседание – кой е свидетелят и в какво се изразява „уговарянето му“ – първоначално сочи, че е видял прокурора да уговаря свидетеля, но не знае кой е свидетелят и за какво е уговорката, а впоследствие сочи, че знае кой е свидетелят и това е същият, за когото е водено наказателно производство срещу адвокат Ж..

Първоначално сочи, че не знае на какво дело ще присъства, а е в залата като публика, за да се запознае с работата на адвокат Ж., защото си търси нов адвокат, а после сочи, че е знаел за какво се води делото, на което присъства, че е трябвало в това заседание подсъдимият да се признае за виновен и знае това от разговори със самият подсъдим и с адвокат Ж.. Също така от една страна сочи, че подсъдимият е следвало в заседанието да се признае за виновен, но това не се случило, защото свидетелят К. провалил заседанието, но от друга страна в следващ момент в показанията си заявява, че заседание се е провело, уговаряният от прокурора свидетел е бил разпитван, но той не знаел какво е казано, защото в това време ходил до кабинета на председателя на съда, за да пусне жалба срещу съдията („Аз, обаче, не бях в залата, когато са разпитвали свидетеля, затова пусках жалби срещу съдийката“). На следваща място, житейски нелогично е, че си спомня с точния им смисъл думи, дочути за секунди, преминавайки покрай прокурор К. и адвокат Ж. заплаха от прокурора към адвоката, че ако не се откаже от клиента си, ще му се случи нещо, а в същото време не си спомня коя година е настъпила случката. Описва подробно различни събития, настъпили покрай случката – свои разговори с адвокат Ж., с клиента му, спомня си времевия период на случката (между юни и септември), както и че точно тогава целенасочено е посещавал заседания на адвокат Ж., защото е възнамерявал да го наеме, но няма спомен за конкретната година. На следващо място от показанията е видно негативното лично отношение на свидетеля към прокурор К., квалифицирайки го като „поръчков“, обяснявайки за „гнили ябълки“, както сочи и причината за това отношение, а именно – прокурорът е прекратил наказателно производство, образувано по сигнал на свидетеля, в което последният има качеството на пострадал. Наличието на подобно негативно отношение също внася сериозно съмнение в обективността и достоверността на показанията на свидетеля и сочи на възможна лична предубеденост срещу 5 лицето, за чието неправомерно поведение свидетелства. И не на последно място, налице и са лични отношения между ищеца и свидетеля – двамата на страни по едно или няколко правоотношения по договор за правна помощ, по силата на които ищецът предоставя на свидетеля правна помощ по негови съдебни дела. Всичко изложено внася сериозни съмнения в достоверността на свидетелските показания и води до извод, че същите следва да се преценяват с оглед вътрешната си противоречивост и логическа непоследователност, както и с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля. Ето защо свидетелските показания не следва да се кредитират.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35f8e035-87c8-4325-946d-45f811c6b2a1