Решение № 58 от 11.03.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр. Добрич, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500373 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Образувано е по повод две въззивни жалби:

1./въззивна жалба на Г. С. С. от гр.Добрич срещу решение №185/11.03.2025 г., поправено с решение №785/03.09.2025 г., по гр.д.

№1044/2023 г. на Добричкия районен съд,в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. С. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич, *** срещу Народното събрание на Република България гр.София,пл.“Народно събрание“№2 иск за заплащане на сумата от 2880 лв.,представляваща претърпени вреди, формирани от сторените и присъдените в нейна тежест като ищец по гр.д.

№1415/2015 год. по описа на Районен съд-Добрич съдебни разноски за три съдебни инстанции,в това число 530 лв. държавни такси и 2350 лв. разноски за адвокат;е отхвърлен предявеният от Г. С. С. срещу Народното събрание на Република България иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от допуснато от ответния държавен орган достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС,осъществено чрез 1 поддържане на разпоредбата на чл.170 от КСО в редакцията на ДВ,бр.67/2003 г. в националното законодателство, в частта за горницата от 1 500 лв до 3 000 лв, респ. в частта,с която въззивницата е осъдена да заплати на НС на РБ юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 84,64 лв;

2./въззивна жалба на Народното събрание на Република България с адрес гр.София, пл.“Народно събрание“№2 срещу решение №185/11.03.2025 г., поправено с решение №785/03.09.2025 г.,по гр.д.№1044/2023 г. на Добричкия районен съд в частта,с която НС на РБ е осъдено да заплати на Г. С. С. сумата от 7515,90 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от допуснато от ответния държавен орган достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено чрез поддържане на разпоредбата на чл.170 от КСО в редакцията на ДВ, бр.67/2003 г. в националното законодателство, в размер съответен на натрупаните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване по персонална партида под №9 *** на наследодателя й Е. С. С., починал на *** год., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на главното задължение;НС на РБ е осъдено да заплати на Г. С. С. сумата от 5229,38 лв.законна лихва за забава в плащане на главното задължение от 7515,90 лв, начислена за периода от 05.07.2016 г. до 27.04.2023 г. вкл.; НС на РБ е осъдено да заплати на Г. С. С. сумата от 1 500 лв неимуществени вреди от допуснато от ответния държавен орган достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено чрез поддържане на разпоредбата на чл.170 от КСО в редакцията на ДВ,бр.67/2003 г. в националното законодателство,респ. НС е осъдено да заплати на Г. С. С. разноски в размер на 10 лв държавна такса.

В жалбата на Г. С. С. са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваните части,като се настоява за отмяната му в тези части и уважаване на исковете. Сочи се,че били изпълнени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата при установен фактически състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като според чл.4 от ЗОДОВ държавата в лицето на своите органи дължала обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Сумата от 2 880 лв, определена от размера на сторените от въззивницата разноски по предходно водено дело, формирала 2 размера на претърпяна от нея имуществена вреда пряко и непосредствено вследствие допуснатото от НС нарушение на общностното право,поради което била изцяло дължима. В частта на отхвърляне на иска за неимуществени вреди решението също било неправилно и недостатъчно мотивирано,тъй като съдът не приложил правилно критерия „справедливост“ при определяне размера на обезщетението. Не зачел тежестта на изживените от ищцата емоционални и душевни терзания,накърнените й чест и достойнство, като не присъдил обезщетение в размер, който да удовлетвори в достатъчна степен причинените морални вреди.

В писмен отговор насрещната страна НС на РБ изразява становище за неоснователност на подадената от С. жалба и настоява за оставянето й без уважение. Разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в случая била неприложима, като районният съд възприел тази правна квалификация в решението си при друга в доклада по делото. Претенциите били разгледани всъщност при фактическия състав на чл.2в от ЗОДОВ. Правилно било преценено от първоинстанционния съд,че разноските, сторени от ищцата по гр.д.

№1415/2021 г. на ДРС,не представляват пряка и непосредствена последица от поведение на НС.

В жалбата си НС на РБ също излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните от него части. За да е налице нарушение на правото на ЕС, респ. за да се разгледа иск за вреди от такова нарушение,съдът следвало да определи приложимото право по конкретния спор и да провери служебно за връзката му с правото на ЕС. Ищцата не сочела конкретни разпоредби от правото на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти, които са нарушени от процесната разпоредба на чл.170 ал.1 от КСО.Сочените от нея актове на ЕС били неотносими към процесния казус.

Процесният спор касаел изцяло национална ситуация без връзка с правото на ЕС,поради което исковете били неоснователни. Цитирана е практика на СЕС в тази насока.ЕКПЧ, на която ищцата се позовавала,била извън приложното поле на чл.2в от ЗОДОВ, тъй като този международен договор не бил част от източниците на правото на ЕС. Изложени са и подробни аргументи по същество защо поддържането на нормата на чл.170 ал.1 от КСО не е в противоречие с чл.1 от Протокол №1 на ЕКПЧ. Първоинстанционният съд според въззивника не изложил достатъчно мотиви досежно всички елементи от ФС на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ.Липсвала мотивировка защо 3 констатираното от съда нарушение се преценява като съществено. Цитира се практика на СЕС по въпроса кое нарушение на правото на ЕС следва се третира като съществено. Не били изложени и мотиви относно причинноследствената връзка между установеното от съда нарушение и претендираните вреди. НС не следвало да отговаря по претенциите на ищцата поради липсата на пряка причинна връзка с настъпилите вреди,тъй като същата била опосредена от правоприлагащата дейност на други органи,за които имало идентично задължение за спазване правото на ЕС. Изложени са и доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта на уважаване частично на иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Не били събрани доказателства за възникването на неимуществени вреди и не била изследвана връзката им с действие/бездействие на НС.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните му части и за цялостно отхвърляне на исковете.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Отговор на втората жалба не е подаден от насрещната страна Г. С. С.. В хода на въззивното производство последната изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните от НС на РБ части.

Прокурорът изразява становище за неоснователност и на двете жалби,като счита първоинстанционното решение за правилно и настоява за потвърждаването му в обжалваните от страните части.

Като постави на разглеждане въззивните жалби, Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата Г. С. е получила препис от първоинстанционното решение на 12.03.2025 г., а жалбата й срещу решението на ДРС е подадена на 13.03.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 26.03.2025 г.; въззивникът НС на РБ е получил препис от първоинстанционното решение на 20.03.2025 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена по пощата на 02.04.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 03.04.2025 г. /.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица /страни в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в 4 неизгодната за всяко от тях част.Разгледана по същество,жалбата на Г. С. С. е неоснователна,а жалбата на Народното събрание на Р.България е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваните части като постановено по предявените допустими осъдителни искове.По същество е частично правилно и частично неправилно в атакуваните части,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1044/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№7636/28.04.2023 г., уточнена с молби вх.№8972/19.05.2023 г.;

9407/29.05.2023 г.; 16474/20.09.2023 г. и 20374/17.11.2023 г., депозирани от ищцата по указания на първоинстанционния съд, дадени с определение №1083/14.05.2023 г.; разпореждане №2626/23.05.2023 г.; разпореждане №2872/06.06.2023 г.; разпореждане №4599/30.08.2023 г. и разпореждане №5806/01.11.2023 г. За първоинстанционния съд е съществувала неяснота относно броя на исковете и съотношението, в което са били заявени;относно правното им основание поради изложени недостатъчни правнорелевантни факти в първоначалната искова молба,навеждане с уточняващите молби на допълнителни твърдения и изоставяне на първоначални такива.

Всички подадени от ищцата Г. С. С. молби /първоначална искова молба и уточняващи молби/ са основани на твърдения,че същата е единствен наследник по съребрена линия /сестра/ на брат си Е. С. С.,починал на *** г.Приживе Е. С. внасял вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване в универсален фонд “***” АД.След неговата смърт с решение №516/02.11.2021 г. по гр.д.№1415/2021 г. на ДРС,преминало въззивен контрол и потвърдено с решение №91/11.04.2022 г. по в.гр.д.№100/2022 г. на ДОС и недопуснато до касационно обжалване с определение №50190/04.04.2023 г. по гр.д.№2621/2022 г. на ВКС,IV г.о.,съдът отхвърлил иска на ищцата С. да й бъде изплатена натрупаната във фонда вноска,като се основал на обстоятелството,че откриване на наследството е станало преди да се въведе изменението на чл.170 ал.1 от КСО през 2021 г.,с което е разширен кръгът на правоимащите наследници,като в него са били включени и братята и сестрите на починалото лице.Ищцата счита,че приложената при разрешаване на горния спор разпоредба на чл.170 ал.1 от КСО в редакцията й от ДВ,бр.67 от 2003 г.

5 противоречи на чл.17 от Конституцията на Република България,гарантиращ правото на собственост и наследяване,а самото й приемане от Народното събрание противоречи на разпоредбата на чл.5 ал.1 от Конституцията.

Поддържането на противоконституционната норма на чл.170 ал.1 от КСО в посочената редакция от 2003 г.,ограничаваща кръга на лицата,имащи право да наследят натрупаните в индивидуалната партида в пенсионен фонд по допълнително задължително пенсионно осигуряване парични средства на правоимащо лице,и непредприемането от Народното събрание на действия по нейното изменение представлявали противоправни действия-деликт.Със свое решение №7/31.05.2011 г. по к.д.№21/2010 г. Конституционният съд се бил произнесъл по въпроси,свързани с КСО,а именно,че натрупаните средства по индивидуални партиди са лични и се наследяват,като се спазва редът съгласно ЗН. Кръгът на лицата, оправомощени да внесат конституционна жалба, бил ограничен, поради което от обстоятелството, че дадена норма не е била оспорена пред Конституционния съд,не следвал автоматично извод,че не е противоконституционна.Случай,в който дадена норма не е достигнала до Конституционния съд,но е отменена от Народното събрание именно защото нарушава Конституцията,следвало да бъде приравнен на норма,прогласена от Конституционния съд за противоречаща на Конституцията.Разпоредбата на чл.170 ал.1 от КСО,действала през периода 2003-2021 г.,била променена от Народното събрание именно поради противоречието й на