Решение № 648 от 05.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Варна , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100500049 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. П. Ч., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „***“ №8 вх.* ет.* ап.*, срещу Решение №260677/14.10.2020г. по гр.д. № 18483/19г. по описа на ВРС, 41-ви с-в, с което е прието за установено по отношение на М. П. Ч., че ищците А. А. Н., с ЕГН ********** и адрес гр.София, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.* и Л. А. Н., с ЕГН ********** и адрес гр.София, ул. „****“ №*, ет.*, са собственици при равни квоти на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 617 кв.м. с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1149/07.05.2013г. на началник СГКК – Варна, трайно предназначение: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ***, номер по предходен план 63100, при съседи имоти с идентификатори

№№

***,

***,

***, *** и *** и е осъдена въззивницата да предаде на А. А. Н. и Л. А. Н. владението на горепосочения имот, на основание чл.108 ЗС. В жалбата се излага, че решението на съда е незаконосъобразно, тъй като изводите за наличие на идентичност на процесния имот и имота, притежаван от наследодателя на ищците с НА от 1936г. почива на неправилно кредитирано заключение на вещите лица. Сочи се, че и заключението на в.л. Х., и това на в.л. В. не са достатъчно обосновани и са противоречиви досежно направените изводи. Оспорва се и извода на съда, че не установена изтекла в полза на праводателите на въззивницата давност, като се излага, че това се дължи на неправилна интерпретация на 1 свидетелските показания. Твърди се, че съдът не е обсъдил и всички ангажирани по делото доказателства, а някои са обсъдени неправилно. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемите А. А. Н. и Л. А. Н., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че твърденията за незаконосъобразност на изводите на съда са неоснователни. Моли се решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.108 ЗС се излагат следните твърдения от страните:

Ищците излагат в исковата молба, че са собственици при равни части – по ½ ид.ч. на следния недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 617 кв.м. с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1149/07.05.2013г. на началник СГКК – Варна, трайно предназначение: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ***, номер по предходен план 63100, при съседи имоти с идентификатори №№ ***, ***,

***, *** и ***.

Правото си на собственост основават на наследствено правоприемство по закон от А. М. Н., б.ж. на гр.Варна, починал на 14.05.1967г.Същият с договор за продажба, сключен на 27.01.1936г. с нот. акт № 38, том I, регистър 400, дело № 29/1936г. на нотариуса при Варненски областен съд, закупил лозе, находящо се в землището на с.Царево, общ. Варна, местност „***“, с площ от 1,7 дка, при съседи: Н. С., път, Т. Г. и К. П.. По кадастрален план „Варненско черноморско крайбрежие“ от 1956г. имота представлявал пл.№ 830 и бил записан на името на наследодателя на ищците. Процесния имот с ид.№ *** представлявал част от закупения от наследодателя на ищците имот, а останалата част попадала в ПИ с ид.№ ***.

През 1970г. имотът на наследодателя Н. бил отчужден по реда на ЗПИНМ за нуждите на почивна станция на „Автоимпекс“, но мероприятието не било осъществено. По-късно с решение № 370/07.08.1992г. на кмета на Община Варна било възстановено правото на собственост върху отчуждения имот на наследниците на А. М. Н. при условие, че бъде върнато полученото 2 обезщетение в размер на 1016,02 лева. На 20.08.1992г. наследниците на А. М.

Н. върнали на Община Варна полученото обезщетение в размер на 1016.02 лева. С протокол №293/26.10.1993г. наследниците били въведени във владение на възстановения имот.

С договор за продажба от 14.06.2017г., сключен с нот. акт № 135, том I, рег.№ 2358, дело № 155/2017г. на нотариус №205 В. П., Т. Д. Т. продал на ответницата М. П. Ч. поземлен имот с идентификатор № ***.

Ищците поддържат, че Т. Д. Т. не е бил собственик на имота и затова договорът не породил вещноправни последици. Продавачът се легитимирал пред нотариуса като собственик на имота със записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 26.12.1947г., № 233, том Х, партидна книга том 133, стр.194 от 26.12.1947г. Записката била за придобит недвижим имот от лицето Д. Т. Д., като на ищците не било известно дали продавачът е наследник на лицето, посочено в записката. Ищците оспорват имота, описан в записката да е идентичен с имота, който е продаден на ответницата, тъй като посочените в записката местности „*****“, „****“ и „***“ не били идентични с местността, в която се намира продадения на ответницата имот. Продавачът не можел да придобие собствеността върху процесния имот и на основание давностно владение, тъй като не упражнявал фактическа власт над имота.

След закупуване на имота ответницата осъществявала фактическа власт без правно основание и отказвала да предаде владението на имота на ищците, които били собственици. Предявяват субективно съединени искове да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че са собственици всеки от тях на по ½ ид.ч. от процесния имот, както и да бъде осъдена последната да им предаде владението върху имота.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от М.Ч..

Последната оспорва да е налице пълна или частична идентичност между имота на ищците, описан в нотариален акт № 38, том 1, дело №29/1936г. и притежавания от нея имот. Твърди, че Т. Д. Т. придобил собствеността върху процесния имот чрез наследяване от своя баща Д. Т. Д. /Д. Т. П./, който от своя страна придобил имота по силата на представения с исковата молба нотариален акт от 1947г. Процесният имот представлявал част от имот №1 от нотариалния акт от 26.12.1947г., находящ се в местност „****“ с площ от 2.6 дка. Част от този имот в размер около 2000 кв.м. останала в границите на 3 комплекс „Слънчев ден“ и разширението на пътя за к.к. „Златни пясъци“, а остатъкът от имота бил идентичен с процесния. Освен това Т. Д. Т. владял процесния имот непрекъснато и необезпокоявано от датата на смъртта на баща му на 26.09.2012г., а преди тази дата имота бил владян от Д. Т. Д., като общото владение продължило повече от 10 години преди датата на продажбата. Ответницата твърди, че дори да се окаже, че липсва идентичност между процесния имот и имота описан в нот.акт от 26.12.1947г., то Т. Д. Т. станал собственик на имота на основание давностно владение продължило повече от 10 години, с присъединяване на владението на баща му Д. Т. Д..

Моли исковете да бъдат отхвърлен.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установява, че А. А. Н. и Л. А. Н. са наследници по закон на А. М. Н., поч. на 14.05.1967г.- негови внуци. Наследодателят с нотариален акт за покупко-продажба том I, регистър 408, дело №29/1936г. закупил от К.

Н. Д. лозе, находящо се в землището на село Царево, Варненска община, Варненска околия в местността „***“, състоящо се от 1.7 дка при съседи: Н.

С., път, Т. Г. и К. П.. На 04.08.1992г. Комисията по реституция при община Варна е съставила предложение за възстановяване правото на собственост върху недвижим имот: лозе и овощна градина пл.№ 830, м. „***“, к.к.

„Чайка“, 1700 кв.м., притежаван с нот. акт № 38, том I, дело № 29/1936г. на наследниците на А. М. Н.. В предложението е посочено, че комисията е установила, че имота е отчужден на 17.11.1970г. по ЗПИНМ за нуждите на почивна станция на Автоимпекс. Имотът съществувал в реалните си граници, незастроен и отговарял на изискванията по чл.54 ППЗТСУ, а строежът на почивната станция не бил започнат.

С решение № 370/07.08.1992г. на кмета на община Варна на основание чл.2 ЗВСВНОИ е възстановено правото на собственост на Д. Г. Н.а, Л. А. Н. и А. А. Н. върху имот пл.№ 830, площ 1700 кв.м., к.к. „Чайка“, м. „***“, ако същите лица внесат получената от тях сума като обезщетение за отчуждения 4 им имот възлизаща на стойност 1016,02 лева на Автоимпекс София. В същото решение е посочено, че юридическото лица, на което е предоставен имота и го управлява и стопанисва в момента на издаване на заповедта е длъжно да го предаде на собствениците, веднага след внасяне на сумата. Обезщетението е върнато на 20.08.1992г., видно от приложената разписка.

На 26.10.1993г. е съставен Протокол № 293 за въвод към владение на имоти в Община Варна, според който Д. Г. Н.а, Л. А. Н. и А. А. Н. са въведени във владение на имота описан в Решение № 370/07.08.1992г. В протокола е записано, че по решение имота е с площ от 1700 кв.м., а по имотни граници площта е 1520 кв.м. Цитираният протокол е оспорен досежно констатацията, че имот пл.№830 е идентичен с имот пл.№3011, както и че въводът във владение е бил извършен по отношение на имот, идентичен с процесния ид.

№***.

Във връзка с предприетите оспорвания е назначена съдебно-техническа експертиза, по която се установява следното:

Вещото лице Ш. Х. посочва, че процесният имот се намира в курортен комплекс „Чайка“, район Приморски, гр.Варна, за който има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед № РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК. За процесната територия имало изработени кадастрални планове от 1956г., 1990г., 2000г. – цифров модел, приет ПКП и действащата към момента кадастрална карта от 2008г.

В плана от 1956г. процесният имот попадал в имот пл.№ 830 с площ от 3205 кв.м., записан в разписния лист на д-р Ал. Н. /гр.Търново/, при граници и съседи: от север – път, от изток – имот № 832 – д-р М. /М./ Н., от юг – път, от запад – имот № 829 – записано първоначално – стопанство на санаториума /в последствие са записани В. Н., И. В. и Ю. В./ и имот №806 – записан на Б.

Д. И..

В КП 1990г. процесният имот се индивидуализира с пл. № 3011, записан на С. Д., с площ от 2035 кв.м. и граници и съседи: от север – имот № 3012, записан на Б. К. и имот № 3013, записан на З. Ч., от изток – имот № 3014, записан на Р. А. М. и имот № 3017, записан на К. Н. И., от юг – път, от запад – имот № 3010, записан на А. Я. А. и имот № 3009 записан, на В. Л. Г. и 5

Ю. В. Б.. В плана са отразени последващи изменения на основание Заповед № Р-78/21.03.1995г. на кмета на общ. Варна, като от имоти пл. №№ 3011, 3012 и 3013 се формирал нов имот с пл.№ 3620, с площ от 570 кв.м., записан на С. Н. С. и И. Н. С..

В кадастралния план от 2000г. процесният имот попадал в имот № 561 с площ от 2498 кв.м., записан на С. Д.. Със заповед № Р-275/03.07.2003г. на зам. кмет на общ. Варна било извършено изменение на имот № 561 в северната част, като се попълвали имоти с №№ 626 и 627. На основание заповед № РП-245/05.04.2005г. на кмета на район Приморски било извършено попълване на КП като имоти 561 и 626 били заличени, а били обособени нови имоти с пл.№ 630, 631 и 632. Процесният имот 4609 се припокривал с имот №631 с площ от 617 кв.м., записан – неидентифициран. По същата заповед имот № 630 бил записан на О. И. С., а имот № 632 на М. В. В. и В. Н. Ц..

В ПКП процесният имот попадал в стар имот № 830 с площ от 3205 кв.м., записан на д-р Ал. Н. с граници, съвпадащи с посочените в плана от 1956г.

По кадастралната карта на район Приморски от 2008г. имот с идентификатор № *** и площ 631 кв.м. бил записан с неустановен собственик. В кадастралната карта към 2010г. било извършено попълване и фигурирал имот №509, с площ от 1418 кв.м. – записан в регистъра на А.Н. с НА №38/1936г. Формираният имот 509 нямал заповед на началника на СГКК.