Определение № 4817 от 22.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4817 гр. Варна, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502429 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 80655/30.10.2023г.. подадена от „ВИВУС.БГ“

ООД,

ЕИК

202393458, против

Определение

№

12492/18.10.2023г., по гр.д. № 16012/2022г. по описа на ВРС, 7 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 2930/14.08.2023г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че размерът на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на 480лв. с ДДС съобразно материалния интерес, тъй като е предоставена правна защита и съдействие по обективно съединени искове, основаващи се на едно и също правоотношение – Договор за кредит. Поддържа се, че в случая чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. не намира приложение доколкото исковете се основават на един правопораждащ факт. Сочи още, че по въпроса за неравноправността на клаузите от договора, водещи до неговата нищожност, съдът дължи преюдициално произнасяне, за да се достигне до извода за основателност на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД дори при липса на изрично предявен установителен иск за нищожност. Частният жалбоподател счита, че претендирането на възнаграждение за всеки един от исковете е в нарушение на изискването за доборсъвестно упражняване на адвокатска професия и злоупотреба с процесуални права. Цитира практика на СЕС, според която направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални разноски се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. Моли се за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото възнаграждение в минимален размер за един иск от 480лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че 1 разрешение на спорния въпрос как се определя минимумът на размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове е даден в актуалната практика на ВКС, която се цитира. Поддържа се, че по силата на чл.2, ал.5 от Наредба 1/2004г. дължимото възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. Излага се, че исковете имат различен фактически състав и предмет на доказване. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Видно от първоинстанционното решение, в производството по гр.д. № 16012/2022г. по описа на ВРС са разгледани два обективно съединени иска за прогласяване нищожност клауза от договор за кредит, а именно клауза за дължимост на „такса за бързо разглеждане“ и за връщане на сумата, дадена без основание, начислена по процесния договор за кредит като „такса за бързо разглеждане“, които искове са уважени. С решението не присъден в полза на адвоката на ищеца – адв. М.М., адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 960 лева с ДДС.

Ответникът е подал молба за изменение на решението в частта за разноските с искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 480 лева /минимален размер за един иск/. С обжалваното определение по реда на чл.

248 ГПК молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение с мотиви, че е приложима разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с оглед обстоятелството, че страната се е защитавала по два иска се дължи минимално адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС за всеки един от исковeте.

Този извод не се споделя от въззивния съдебен състав.

Присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, макар и формално да отговаря на изискванията на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в настоящия случай съдът намира за прекомерно.

На първо място, чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В конкретния казус защитата на ищеца се изразява в изготвяне и депозиране на искова молба от адвоката, без реално осъществяване на процесуално представителство, макар и да е упълномощен за такова. В такива случаи съобразно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв., като разпоредбата не прави разграничение в броя на предявените искове. В този смисъл дължимо се явява минимално възнаграждение в общ размер от 480 лева с ДДС.

Второ, следва да се отчете, че макар и да са предявени самостоятелни 2 искове, претенцията по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД в рамките на процесния казус задължително изисква извършване на процесуални действия, както от адвоката, така и от съда, и формиране на мотиви и по заявената с исковата молба нищожност на конкретната клауза от договора за кредит. В този смисъл заплащането на отделно адвокатско възнаграждение за двата иска е в разрез с принципите на добросъвестност и справедливост, поради което и следва да се присъди такова само за иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В допълнение следва да се посочи, че при определяне на възнаграждението следва да бъде съобразена и практиката на Съда на Европейския съюз. С решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015 СЕС е приел, че съдът, натоварен да се произнесе с присъждане за разноски, следва да отчита специфичните особености на делото, с което е сезиран, при съобразяване с фиксираните тарифи за възстановяването на разходите за адвокатска помощ, при условие че тези тарифи гарантират, че разноските, които трябва да понесе загубилата делото страна, са разумни. В мотивите на решението е подчертано, че правната уредба следва да цели да гарантира разумен характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Предвид изложеното, съдът намира, че при прилагането на разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да изхожда и от разумния характер на направените по делото разноски.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което молбата по чл.248 ГПК на „ВИВУС.БГ“ ООД да бъде уважена и присъдените в полза на адв. адв. М.М., адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата да бъде намалено от 960 лева с ДДС на 480 лева с ДДС.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12492/18.10.2023г. по гр.д. № 16012/2022г. по описа на ВРС, 7 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 2930/14.08.2023г., постановено по същото дело, в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 2930/14.08.2023г., постановени по гр.д. № 16012/2022г. по описа на ВРС, 7 състав, както следва:

НАМАЛЯВА разноските, които „ВИВУС.БГ“ ООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, е осъдено да заплати на адв. М. В. М., АК-Пловдив, с адрес на кантора:

****** от 960 лева с включен ДДС на 480 лева с включен ДДС, на основание 3 чл.248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4