Решение № 3206 от 12.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9488/2024
- Вид
- Решение № 3206
- Подписан
- 12.05.2026
- Състав
- Цветелина Евгениева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 354а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3206 гр. София, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20241100109488 по описа за 2024 година
Иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.
Предявен от Р. С. М., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. „********, чрез адв. П. Й. Н. против Прокуратурата на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 51129,19 евро, равностойни на 100 000лв, ведно със законната лихва, начиная о т 08.08.2023 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 2858/2020г по описа на СпНС, 6 състав, по което е оправдан с постановена Присъда на 21.06.2022 г. влязла в сила на 08.08.2023 г., ведно с ДП № 66/2017 г. по описа на О СлС при ОП - Варна, пр.пр. № 1064/2017 г. на ОП – Варна, присъединени към ДП № 18/2017 г. на ТС „БОП“ - Варна, пр.пр.
№ 572/2017г на Специализираната прокуратура – закрита. Претендира съдебни разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното, като съдебна разноска по делото, адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В подадената искова молба ищецът твърди, че с постановление от 1
21.05.2017 г. на следовател при ОСлО в ОП - Варна по ДП № 66/2017 г., пр. пр. № 1064/2017 г. на ОП - Варна бил привлечен в качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а. ал. 1 от НК, като спрямо него били извършени претърсване на лекия му автомобил и обитавания от него апартамент.
С постановление от 04.10.2017 г. на Специализираната прокуратура било образувано Д П № 18/2017 г. по описа на ТС „БОП “ – Варна, пр.пр. № 572/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура, с оглед данни за съществуването на организирана престъпна група, действала от неустановена дата през м. октомври 2016 г. до м. октомври 2017 г. на територията на гр.
Варна, създадена с користна цел и с цел извършването на престъпления по чл.
354а, ал. 1 от НК. По това ДП спрям ищеца също били предпирети множество процесуални следствени действия – обиск и претърсване на автомобила и жилището му.
С постановление от 08.11.2017 г. на Специализираната прокуратура , материалите по ДП № 66/2017 г. били присъединени към материалите по ДП № 18/2017 г., поради връзка между делата, като по ДП № 18/2017 г. се намирали и секретни материали - използвани СРС спрямо ищеца. На 05.10.2020г Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт за ищеца за престъпление по чл. 321. ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК за това, че за периода от началото на месец октомври 2016 г. до 05.11.2017 г., на територията на гр. Варна, участвал в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и с користна цел - придобиване и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества и получаване на парични облаги от продажбата на наркотични вещества. Със същия акт било внесено обвинение и за това. че на 20.05.2017 г. в гр. Варна. в л. а. „Опел Корса“, с рег.№ ********, без надлежно разрешително съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ, бр. 30/1999 г., изм. бр. 63/2000 г.. бр. 74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003 г.) „растения и вещества с висока степен на риск и обществено здраве поради вредния ефект от злоупотребата е тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин, разпределен в 94 пакета - цялото наркотично вещество било с общо нетно тегло от 46 305,00 грама, на обща стойност 2 325 250 лв. , като деянието било извършено от лице, което действало в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена от И.А.Т., ЕГН **********, с участници Ж.Д.Д., ЕГН **********, Р. С. М.. ЕГН ********** и А.Ж.Ж., ЕГН ********** и стойността на наркотичното вещество било в особено големи размери обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1. пр. 2 във вр. ал 1, пр. 4 от НПК.
Образувано било НОХД № 2858/2020г на СпН С , 6 състав, в което ищецът бил представляван от адвокат и пледирал, че е невиновен. С 2 постановена по същото присъда от 21.06.2022 г. бил оправдан и по двете повдигнати обвинения, протестирана с доводи за незаконосъобразност. В хода на процеса, представителят на АП - София поддържал протеста единствено в частта му относно оплакването за незаконосъобразно оправдание за престъпление по чл. 354а, ал. 2. изр. 2, т. 1. пр. 2 вр. с ал. 1, пр. 4 от НК. С Решение № 269/09.07.2023 г. по ВНОХД № 1080/2022 г. на Апелативен съд София била потвърдена присъдата на Специализирания наказателен съд, необжалвана и влязла в сила на 08.08.2023 г.
За образуваното наказателно производств ОП - Варна уведомила КПКОНПИ с вх. № УВ-1362/14.09.2017 г., с което причинила допълнителни притеснения за ищеца. С решение № 658/22.08.2018 г. на КПКОНПИ било образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с протокол № ТД04ВА/УВ-11816/19.09.2017 г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ищеца и за него били извършени множество справки за период 10 години назад - 19.09.2007 г. до 19.09.2017 г., вкл. били наложени запори на банковите му сметки и спестовни влогове , като обезпечителна мярка въз основа на определение № 2435/28.09.2018г по ч.гр.д. № 1959/2018г по описа на ОС – Варна. Против ищеца бил предявен иск за отнемане на незаконно придобитото имущество, по който било образувано гр. д. № 2787/2018г на ОС – Варна, прекратено с Определение № 260208/11.10.2023 г. поради оттегляне на иска.
Предвид постановената оправдателна присъда ищецът счита, че за ответника възниква отговорност по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ да го обезщети за всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Посочва, че наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати и те се презюмират с оглед презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността и право на лична свобода. В случая се касаело за незаконност на повдигнатото обвинение и за всички следващи действия на ответника - привличането му като обвиняем, внасяне в съда на обвинителния акт, поддържане на обвинението и протестиране на оправдателната първоинетанционна присъда, като през цялото време ищецът, макар да се явявал с адвокат се чувствал стресиран и силно обезпокоен, тъй като по първото обвинение го заплашвало лишаване от свобода до 8 години и глоба от 5 до 10 хиляди лева, а по второто обвинение се предвиждало лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 до 100 хиляди лева. Притеснявал се и за това, че може да влезе в затвора за години и за възможността да му бъде наложена глоба. Счита, че сериозно бил накърнен личния му живот, тъй като събраната за него информация със специални разузнавателни средства била достояние на неизвестни лица – това били нарушени правата на неприкосновеност на лична кореспонденция и частен живот по смисъла на чл. 8 от Европейската конвенция за защита 3 правата на човека и основаните свободи. Позовава се на съдебна практика Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК.
Следствие от стреса се влошило и здравословното му състояние и на 18.09.2019 г., 26.11.2019 г. , 01.06.2020 г., 06.10.2020 г., 10.03.2021 г. и на 09.12.2021 г. бил приет в клиника на МБАЛ „Света Анна - Варна“АД по спешност, извършени били оперативни интервенции на посочените дати и му била поставена окончателна диагноза „латерална стена на пикочния мехур “.
След това бил насочен към клинична онкологична комисия за комплексно лечение на онкологични заболявания и му бил проведен пълен курс интервезикална химиотерапия и диспансерно наблюдение, като се оплаквал и о т зрителни нарушения, непостоянен световъртеж и главоболие. Извършено му било освидетелстване от ТЕЛК, че е в състояние на трайно намалена работоспособност, която не му позволява да извършва „тежък физ. труд токсични нокси“. Поради преживения стрес за необичайно дългия период на делото ищецът станал потиснат, тъжен, лесно раздразнителен, загубил апетит, чувствал неудовлетвореност и вина. че не може да се справи със ситуацията, а следствие на карцинома на пикочния мехур и провежданата химиотерапия също преживял болки и страдания - получил нарушение на съня, нервност и безпокойство. За обезщетяването на всичко описано претедира сумата от 100 000лв, ведно с лихва за забава от 08.08.2023 г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъдата до датата на завеждане на исковата молба 26.04.2024 г.
Във връзка с направени от ответника възражения по исковата молба и в изпълнение указанията на съда ищецът изрично е заявил, че не предявява самостоятелен иск по чл. 2б от ЗОДОВ и че описаните от него болки и страдания са във връзка с посоченото наказателно производство по настоящото дело, а за част от посочените от ответника други, водени срещу ищеца наказателни производства са извън процесния период и за тях ищецът не е предявявал иск за обезщетяване на вреди.
С подадения отговор ответникът е заявил, че искът за неимуществени вреди е допустим, поради влязлата в сила на 08.08.2023г оправдателна Присъда от 21.06.2022 г. по НОХД № 2858/2020 г. по описа на СпНС – закрит, но същото доказвало само първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ - чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а ищецът следвало да докаже и твърдените от него вреди, непосредствената им причинноследствена връзка с обвиненията за престъпления от общ характер, както и техния размер. Изложеното в исковата молба въобще не обосновавало прекомерно заявения размер на обезщетение от 100 000лв.
Не оспорва, че ОП - Варна е уведомила КПКОНПИ с вх. № УВ1362/14.09.2017г за образуваното против ищеца наказателно производство, но възразява, че не е надлежен ответник по изложените обстоятелства за 4 увреждащи действия от КПКОНПИ, които представляват самостоятелен иск с ответник по него – Комисията.
По отношение на оплакването от ищеца за нарушен разумен срок по смисъла на чл. 6, §1 от ЕКПЧ заявява, че той не твърди и не представя доказателства, от които да се направи извод, че забавянето се дължи именно на действия или бездействия на ответника, чрез неправомерно забавяне на разследването по наказателното производство, преценката за което не обхваща всички негови фази, а само досъдебната такава и то за времето, през което делото се е намирало на доклад при наблюдаващия прокурор и съответно извършените от него процесуални действия, респ. негови бездействия.
Забавянето на процеса се дължало на обективни причини - фактическа и правна сложност на делото, п о р а д и разследвана усложнена престъпна дейност, за която са били обвинени още 4 лица и наказателното дело било преминало през две съдебни инстанции. Допълва, че ищецът е длъжен да докаже, че с поведението си не е станал причина за забавяне на производството, във всичките негови фази.
Посочва, че не са представени доказателства за използване спрямо ищеца на специални разузнавателни средства като способи за доказване, а освен това същите били предмет на императивна правна уредба в НПК и в ЗСРС за това как се използват в хода на наказателното производство.
Оспорва всички описани и твърдени от ищеца като преживени неимуществени вреди, които счита за преекспонирани и поради това не носи отговорност за обезвредата им, още повече, че установеното влошено здравословно състояние по представената медицинска документация не било пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.