Решение № 1846 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1846 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110200319 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от С. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** против наказателно постановление №24-4332-017907/26.08.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. и

Навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като направеното описание в АУАН и НП не съответва на забраненото поведение в разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка сочи, че изложената фактическа обстановка в НП не съотвества на действителната такава, доколкото като водач на процесния мотоциклет не е реализирал ПТП-то, а е бил ударен от лекия автомобил, като последният е подавал сигнал с ляв мигач на процесното кръстовище, изнесъл се в ляво на платното, до маркировката в средата на пътя и спрял. Същевременно твърди, че след като видял подадения ляв мигач и изнасянето на лекия автомобил в лявата част на платното, 1 продължил движението си направо, а при достигане на предната му гума до дясната задна врата на автомобила, водачът на последния внезапно завил на дясно, а не по посоката на подения от него преди това мигач, при което го ударил от лявата страна със задната си дясна част – дясна врата. Извежда извод, че причина за настъпилото ПТП е неправилна маневра от страна на водача на лекия автомобил, а не рязко спиране или намаляване от негова страна.

Навежда доводи, че АНО не е взел предвид депозираните от него възражения в горния смисъл и по никакъв начин не е мотивирал в процесното НП реализирането на състава на вмененото нарушение. Отчита като неправилно отразеното в схемата на ПТП в съставения протокол, в която е дадено, че лекият автомобил е в средата на пътното платно преди да завие, което не е така, защото е същият е давал ляв мигач, но е завил на дясно.

Позовава се на извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, чл.28, ал.1 от ЗДвП от страна на другия водач, а изложените твръдения в НП относно вмененото му нарушение са неточни и недоказани /относно вината и механизма на ПТП-то/, което е довело до нарушаване на правото му на защита. Сочи още, че в процесното НП не са изложени факти за причинени имуществени вреди и такива не са описани в него, което от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно на посочените в жалбата основания.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание. Изпраща писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.В. П., в които навежда доводи за правилно и законосъобразно издадени АУАН и НП, съответно молба до съда да потвърди процесното НП, като такова.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, 2 притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. С оглед липсата на данни за дотата на връчване на процесното НП на жалбоподателя, с подаване на жалбата на 12.12.2025 г. чрез АНО, срокът за обжалване следва да се отчете в негова полза, поради което подадената жалба следва да се счита за връчена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е образувано със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№1292767, на 22.06.2024 г., от компетентно длъжностно лице: младши автоконтрольор при ОПП-СДВР – Н. Д. С., в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, за това, че на 22.06.2024 г., в 19:15 часа, в гр.София, по бул.“Цар Борис III“, с посока на движение от гр.Перник към бул.“Никола Петков“, управлява мотоциклет „Хонда ПЦ 36“, с рег.№***, лична собственост, като на кръстовището с ул.“10-ти километър“, минавайки от дясната страна на движещото се попътно МПС, с рег.№***, което извършва маневра десен завой към ул.“10-километър“, поради недостатъчно разстояние /дистанция/, реализира ПТП, при което са настъпили имуществени вреди, описани в съставения Протокол за ПТП, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 22.06.2024 г., при саморъчно направено отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и представил писмени възражения против акта пред АНО в законоустановения 7-дневен срок, в които навел аналогични на изложените в жалбата основания за незаконосъобразност на съставения АУАН.

Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издал процесното НП против жалбоподателя, с което 3 след като възпроизвел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и приел подадените писмени възражения от жалбоподателя за неоснователни, наложил на същия на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; два броя писмени декларации; Протокол за ПТП, ведно със скица на ПТП към него; докладна записка, ведно с диск, съдържащ видеозаписи от камери; справка картон на водач; заповеди за заемана длъжност от актосъставителя и АНО и за оправомощаване да съставят АУАН/издават НП за нарушения ПО ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна:

Съдът намира, че както АУАН, така и НП, са издадени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съобразно делегираните им от закона правомощия и правомощията с представените заповеди, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Противно на релевираните в жалбата възражения, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правата на санкционираното лице, до степен на невъзможност да разбере за какво точно нарушение е наказан, кога и къде го е извършил.

Съдът намира, че описаното в обжалваното НП деяние нарушава установения ред на държавно управление и е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, същото е съставомерно, тъй като осъществяват фактическия състав на посочената в процесното НП законова разпоредба и в контекста на гореизложеното, неговото извършване от жалбоподателя е доказано и е установено по предписания от закона начин.

Правилно е приложен материалния закон. Разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водача на ППС да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да 4 избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От данните в съставения Протокол за ПТП и схема към него е видно, че при изпреварване от дясната страна на попътно движещото се МПС – участник №2: МПС с рег.

№***, извършващо маневра десен завой на процесното кръстовище, поради недостатъчно разстояние /дистанция/, участник №1 – жалбоподателят С. И.

С., при управление на МПС с рег.№***, реализира ПТП с попътно движещото се МПС – участник №2, при което са настъпили имуществени вреди и за двамата участници в ПТП-то – за участник №2: счупена степенка от ляво, а за участник №2: задна дясна врата и заден десен калник. Данните в съставения протокол за ПТП напълно съответстват на саморъчно попълнените данни от участник №2 - водачът на МПС с рег.№***, а именно: „мотор, каращ след мен, който ме изпревари от дясно при даден от мен десен мигач и ме удари от дясно.“ За релевираните възражения, че движещото се пред него ППС е подало ляв мигач, изнесло се е в ляво, но внезапно е завило надясно, в какъвто смисъл са и отразените в саморъчно попълнената декларация, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, нито в хода на административнонаказателното, нито в хода на съдебното производство.

Отделно от горното, същите се оборват от събраните по делото писмени доказателства, и в този смисъл остават изолирани от доказателствената съвкупност, поради което следва да се приемат единствено за изложена защитна версия, с цел избягване на административнонаказателната отговорност за виновно причиненото ПТП. Поведението на жалбоподателя осъществява състава на вмененото му нарушение, именно защото е причинил процесното ПТП, поради това, че не се е движил след попътно движещото се пред него МПС на такова разстояние, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, т.е. поради неспазване на достатъчно дистанция. Без значение за съставомерноста на вмененото нарушение е факта на евентуално допуснато нарушение от другия водач, според наведените възражения в жалбата - подаване на ляв мигач, внезапно спиране и завиване на дясно, доколкото и при това фактическо положение, жалбоподателят също е бил длъжен да се движи на такова разстояние от попътно движещото се пред него МПС, че обективно да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко, включително и когато внезапно промени посоката си движение при погрешно подадена ветлинна сигнализация. Жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал 5 мотоциклета след процесното МПС на кръстовището, поради което е бил длъжен да се съобрази с императивно формулираното правило за поведение в разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП за спазване на дистанция. Като не е сторил това, жалбоподателят е извършил виновно деяние, при форма на вина непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК – небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП /в действащата редакция към датата на нарушението – ДВ, бр.41 от 10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г./, която предвижда да се налага наказание глоба в размер на 200 лева на водач, който поради неспазване на дистанция причини ПТП пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Наложеното административно наказание от АНО е в границите на предвиденото в ЗДвП за извършеното нарушение, като при определяне на административното наказание АНО не е излязъл от рамките на констатираното с акта и е наложил санкции в пределите, предвидени от закона.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед високата степент на обществена опасност на деянието и значимостта на защитените обществени отношения, свързани преимуществено с опазване живота и здравето на всички участниците в движението. Висока е степента на обществена опасност и на дееца, доколкото видно от справката картон на водач, жалбоподателят е санкциониран два пъти с фишове, и то само около двадесет дни преди извършване на нарушението – предмет на разглеждане в настоящото производство, което го характеризира като личност, която упорито не се съобразява със законоустановените правила за движение по пътищата, поради което правилно е санкциониран с процесното НП за извършеното нарушение.