Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19463 от 10.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11046/2025
Вид
Определение № 19463
Подписан
10.10.2025
В сила
10.10.2025
Състав
Любомир Луканов, Цветомила Данова, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 8 - чл. 12 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 8 - чл. 12 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.113 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 117 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 8 - чл. 12 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 8 - чл. 12 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 8 - чл. 12 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6, ал.1 · Закон за счетоводството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19463 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100511046 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 293544/05.09.2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), подадена от „Вивус.БГ“ ЕООД срещу определение № 35101/25.08.2025 г., постановено по гр.д. № 59123/2023 г. на СРС, 49 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Вивус.БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 682/14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 59123/2023 г. на СРС, 49 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят излага твърдения, че постановеното определение е неправилно и необосновано. Поддържа, че присъдените с решението в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ в размер от 480 лв. за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, е злоупотреба с право по дело с ниската фактическа и правна сложност, обусловеността на предявените искове и ниския материален интерес. Излага доводи, че е недопустимо адвокатът да претендира по 960 лева по всякоидентично дело, което има за сбор общата цена за претенции за адвокатски хонорар - 86 400 лева, при все, че общата стойност на всички претенции по тези 90 граждански дела, образувани пред СРС, имащи за цена на иска в по-голямата си част между 10-50 лева, не достига дори 7 000 лева. Сочи, че целта на ищцовия усложнен подход в неоснователно обогатяване, посредством генерирането на съдебни разноски за адвокатски хонорари, които многократно да надхвърлят материалния интерес по делата. Навежда доводи за злоупотреба с права, по смисъла на чл.3 от ГПК, а така също и за недължимост на ДДС върху възнаграждението за безплатно процесуално представителство. Моли съда отмени обжалваното определение № 35101/25.08.2025г. като неправилно, като постанови друго, с което да отхвърли претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение поради злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, а в условията на евентуалност, да се намали драстично размера на присъденото адвокатско 1 възнаграждение, определяйки разумен, справедлив и пропорционален на положените минимални юридически и практически усилия размер, без да бъде начислено ДДС.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба И.К.Д., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д.М.М., е депозирало отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от И.К.Д., чрез адв. Д. М. против „Вивус.БГ“ ЕООД, искове - с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от договор № 9870238068 от 26.11.2021г., съединен с осъдителен по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 23.07 лв., заплатена във връзка с нищожната клауза.

Процесуалното представителство на ищеца е било осъществено от адв. Д. М., който заявил искане съдът да му определи възнаграждение за осъществената безплатна защита по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, като е представил и удостоверение за регистрацията по ЗДДС на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.

С решение № 682/14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 59123/2023г. на Софийски районен съд, 49 състав е прогласена нищожността на клаузата от договор за паричен заем № 9870238068 от 26.11.2021 г. и на основание чл.55,ал.1, предложение 1 от ЗЗД „Вивус.БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 23.07 лв., представляваща недължимо платена по същия договор.

С решението си районният съд е присъдил, на основание чл. 38 от ЗА, на ЕАД „Д. М.“, процесуален представител на ищеца И.К.Д., адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС.

С молба от 23.01.2025 год. ответникът е поискал, на основание чл. 248 от ГПК изменение на съдебното решение в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение под минималния размер по Наредба на № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и изчислен без ДДС върху него.

С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че молбата по чл.

248 от ГПК е неоснователна, като е посочил, че съдът е определил адвокатското възнаграждение под минималния размер доколкото съгласно Наредба №1 се заплаща адвокатско възнаграждение по всеки от двата иска. Приел е, че заплащането на адвокатско възнаграждение по всеки от двата иска (на ниска стойност) би довело до злоупотреба с право. Съобразил е, че между същите страни са налице множество дела по идентични искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД по различни договори за кредит. Изложил е мотиви, че не следва да се определи възнаграждение по-ниско от 480 лева доколкото възнаграждението за изготвяне на искова молба по чл.9, ал.1 от Наредба №1 без процесуално представителство е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 или 8. Съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде в размер от 400 лева, а заедно с ДДС- 480 лева, тъй като са налице множество на брой дела между страните по искове на ниска стойност. Счел е, че адвокатското възнаграждение е съобразено с принципа за добросъвестност по чл.3 от ГПК и избягването на неоснователно обогатяване от трупането на разноски по делата. По отношение на начисления ДДС се е позовал на съдебна практика на ВКС.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл.

2

275, ал. 1 от ГПК. Предявена е от лице имащо правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Искането за изменение на решението касае разноските на другата страна, поради което представянето на списък по чл.80 от ГПК не е условие за допустимостта му.

В случая на ищеца в първоинстанционното производство е предоставена безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, видно от уговореното в приложения към молбата от 01.11.2024 г. договор за правна защита и съдействие.

По отношение на разноските за безплатно адвокатско представителство по чл.

38, ал. 1, т.2 от ЗА, определени от първоинстанционния съд, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 (Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) и осъжда другата страна да го заплати. С решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 се приема, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 от ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. С оглед на цитираното решение на СЕС при определяне размера на възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ съдът следва да изхожда не от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, а от предвидените в ГПК обективни критерии – фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената от адвоката работа.

В конкретния случай настоящият въззивен съдебен състав приема, че присъденото на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС е прекомерно и подлежи на намаляване. Следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на И.К.Д. като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер под минималния по наредбата. За определянето му съдът съобрази, че правната помощ е само за подаване на искова молба без явяване в съдебно заседания при обжалваем материален интерес от 23.07 лв., при което присъдения размер от 480 лв. за оказана безплатна помощ по делото е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото от ответника възнаграждение следва да е в размер на 240 лв.

Върху определеното от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, платимо от осъдената страна, не следва да бъде определян и присъден 3 данък върху добавената стойност (ДДС). Това е така, тъй като определеното и присъдено с влязъл в сила съдебен акт (без значение дали решение или определение) адвокатско възнаграждение не представлява доход от възмездна облагаема доставка на услуги по смисъла на чл. 8 - чл. 12 от ЗДДС, нито може да бъде приравнено на данъчно събитие, изискващо самостоятелно данъчно облагане по този закон. На основание чл.113 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Посочената разпоредба е приложима и за лицата, упражняващи свободна професия „адвокат“, като същите са длъжни да издават фактура или друг документ, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от ЗСч, за предоставените от тях услуги. Като получател на услугата в отчетния документ следва да бъде посочено лицето - клиент, на което се оказва правна помощ. В случая, при който на адвоката се присъжда възнаграждение за предоставянето на безплатни правни услуги на лице по чл. 38 от ЗА, то същото се определя от съда, а не представлява сума, договорена между двете страни - доставчик и получател на услугите (клиент – в случая ищец). Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.

Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена. В този смисъл е и Определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV г. о., ГК.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, определение № 35101 от 25.08.2025 г., постановено по гр.д. № 59123/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, в частта, с което е оставена без уважение молбата на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 за изменение на решение № 682 от 14.01.2025 г. по гр.д. № 59123/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав в частта за разноските, като се намали присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ЕИК 177492004 адвокатско възнаграждение от 480 лева на 240 лева и вместо него постановява: