Решение № 4112 от 14.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4112

Пазарджик, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ХУБЧЕВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20267150700883 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. В. Д., [ЕГН], от гр. Септември, [улица], подадена чрез адв. К. У., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, офис 13, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1550873 от 12.07.2026 год., издадена от Н. Г. С. - младши автоконтрольор при РУ - Септември към ОД на МВР - Пазарджик. С процесната ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, на М. В. Д. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

В жалбата и представеното писмено становище оспорващият поддържа, че заповедта е немотивирана и противоречи на материалния закон и на целта на принудителните административни мерки. Жалбоподателят сочи, че не е собственик на автомобила и не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията му. Позовава се и на възстановяването на регистрацията след полицейската проверка. Моли се за отмяна на обжалваната ЗППАМ и присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски по делото.

В съдебното заседание жалбоподателят М. В. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище от 08.09.2026 год. М. Д., чрез адв. У., поддържа жалбата и претендира разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът - Н. Г. С., младши автоконтрольор при РУ - Септември към ОД на МВР - Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.

Административен съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

На 12.07.2026 год., около 10:15 часа, в гр. Септември, на ул. „Стефан Стамболов“, М. Д. е управлявал лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № [рег. номер], собственост на Б. Г. Н.. При извършена проверка е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното е съставен АУАН серия GA № 3389470 от 12.07.2026 год. от Н. Г. С., младши автоконтрольор при РУ - Септември към ОД на МВР - Пазарджик. В акта е посочено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е отбелязано, че водачът няма възражения при съставянето му.

Въз основа на посочения АУАН, на същата дата - 12.07.2026 год., Н. Г. С. - младши автоконтрольор при РУ - Септември към ОД на МВР - Пазарджик е издал оспорената ЗППАМ. В нея са изложени същите факти, както и в АУАН. Посочено е, че на оспорващия е отнето СУМПС № *********. В ЗППАМ е отбелязано, че е връчена на лицето на 12.07.2026 год.

От представената справка за регистрацията на автомобила установява, че тя е служебно прекратена на 24.03.2026 год., в 05:39 часа и служебно възстановена на 12.07.2026 год., в 10:44 часа, т.е. същата е възстановена 29 минути по-късно на датата, на която е установено нарушението.

С мотивирана резолюция № 26-0340-М000096 от 14.07.2026 год. на Началника на РУ - Септември административнонаказателното производство по АУАН е прекратено, като материалите са изпратени за преценка относно данни за престъпление.

По делото е представена Заповед № 312з-1914 от 30.06.2026 год. на Директора на ОД на МВР - Пазарджик за оправомощаване на длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от адресата на заповедта, чиито права са непосредствено засегнати от нея, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Поради това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът проверява законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо дали всяко от тях е посочено в жалбата.

Предмет на настоящото производство е заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП. Мярката представлява временно отнемане на свидетелството за управление на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца. Тя не е административно наказание. Независимо от това приложението й е обвързано от закона с твърдението за извършено от водача нарушение по посочената разпоредба.

От представената по делото Заповед № 312з-1914 от 30.06.2026 год. на Директора на ОД на МВР - Пазарджик се установява, че той е оправомощил съответната категория длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Към датата на оспорената заповед Н. Г. С. е заемал длъжността младши автоконтрольор при РУ - Септември към ОД на МВР - Пазарджик. Следователно оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

В процесната ЗППАМ са посочени датата и часът на извършената проверка: 12.07.2026 год., в 10:15 часа, мястото на управление, автомобилът, данните за служебно прекратената му регистрация и правното основание за наложената ПАМ. Посочен е и АУАН серия GA № 3389470 от 12.07.2026 год., издаден от Н. Г. С. - младши автоконтрольор при РУ - Септември към ОД на МВР - Пазарджик, въз основа на който органът се е позовал при издаване на оспорената ЗППАМ. Също така заповедта е издадена в писмена форма Ето защо, ответникът е спазил изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта, като са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. Адресатът е могъл да разбере за кое конкретно свое поведение е наложена мярката. Следователно не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, свързани с формата на акта и спазването на административнопроизводствените правила с оглед неговата мотивираност. Изводът, че заповедта е мотивирана, не е основание да се наложи процесната ПАМ, а това съдът следва да прецени отделно при проверката за съответствие с материалния закон.

Спорът по делото се свежда до това дали установените факти обосновават приложението на чл. 171, т. 1, буква „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП спрямо този водача на лекия автомобил - М. В. Д..

От представената по делото справката за регистрацията на автомобила се установява, че същата е служебно прекратена на 24.03.2026 год., в 05:39 часа и служебно възстановена на 12.07.2026 год., в 10:44 часа. При извършената проверка от полицейските служители Д. е управлявал автомобила с прекратена регистрация. Същата е възстановена 29 минути по-късно на датата, на която е установено нарушението. Възстановяването не заличава със задна дата състоянието на регистрацията при проверката, а установява обективното управление на автомобил със служебно прекратена регистрация. Въпреки това от тези данни не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя е налице нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, към което изрично препраща основанието за наложената мярка.

М. В. Д. не е собственик на автомобила, който е управлявал на 12.07.2026 год. Не се установява прекратяването на регистрацията да е съобщено на собственика на МПС, както и собственикът да е уведомил жалбоподателя или последният да е узнал по друг начин, че управлява автомобил, който е с прекратена регистрация. Данните в справката за действия и уведомления в процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не удостоверяват сами по себе си, че до жалбоподателя е достигнала информация за настъпилото прекратяване. Следва да се съобрази Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 год., по тълк. дело № 3 от 2022 год. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, според което липсата на уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация е от значение при преценката за отговорността на водача по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С това тълкувателно постановление се разрешава въпроса за административнонаказателната отговорност, както и че уведомяването не е самостоятелна предпоставка за настъпване на служебното прекратяване на регистрацията. В разглеждания спор цитираното тълкувателно постановление е относимо, тъй като приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП предполага водачът да е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Затова при преценката за законосъобразността на заповедта съдът следва да обсъди не само прекратената регистрация на автомобила, но и дали водачът е знаел или е могъл да знае за това обстоятелство.

По делото не са налични доказателства, от които да се направи извод, че водачът на лекия автомобил е знаел за служебно прекратената регистрация. Действително при получаване на АУАН оспорващият е отбелязал, че няма възражения при съставянето му, но това не може да се приеме за признание, че лицето е знаело за това обстоятелство.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган носи тежестта да установи фактическите основания за издаването на заповедта. Въз основа на събрания доказателствен материал по делото съдът приема, че Д. е управлявал лекият автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но не се доказа, че лицето е знаело или е имало възможност да узнае за това обстоятелство преди проверката на 12.07.2026 год. Този извод не се променя и от мотивираната резолюция № 26-0340-М000096 от 14.07.2026 год. на Началника на РУ - Септември. С нея е прекратено административнонаказателното производство по АУАН и материалите са изпратени за разглеждане по друг ред. Резолюцията е постановена след издаването на оспорената заповед и не установява, че към момента на проверката жалбоподателят е знаел за прекратената регистрация. Съдът не решава в настоящото производство въпроса за наказателната му отговорност.

Следва да се съобрази, че регистрацията на посочения автомобил е възстановена служебно в 10:44 часа на 12.07.2026 год., което е 29 минути след извършената проверка. Този факт е последващ и сам по себе си не води до отмяна на процесната ЗППАМ, а е относим към преценката за целта и съразмерността на продължаващото временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на Д.. В преписката не са налице данни, че лицето е продължило да управлява автомобила, след като е узнал за прекратената регистрация и преди тя да е възстановена.

Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП служат за осигуряване безопасността на движението и за преустановяване на нарушенията. Те не заместват производството, в което се решава въпросът за отговорността на водача. В случая установеното непосредствено възстановяване на регистрацията допълнително налага ограничението върху правото на жалбоподателя да управлява МПС да се преценя спрямо неговото лично поведение и действително установените предпоставки на закона. Не може липсващото доказване на тези предпоставки да се замести с общо позоваване на превантивната цел на наложената ПАМ.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена при недоказано наличие на материалноправното основание по чл. 171, т. 1, буква „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП. Тя противоречи на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски по чл. 143, ал. 1 от АПК. По делото е представен документ за заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро, равностойни на 10,00 лева и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.07.2026 год., в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро, равностойни на 1000,00 лева, изплатени изцяло в брой. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в пълния претендиран размер от 516,40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет евроцента), равностойни на 1010,00 (хиляда и десет) лева.