Решение № 561 от 02.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Бургас, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20222100101916 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. П. М., ЕГН **********, адрес в ****, подадена чрез пълномощник – адв.Б. К., съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ №82, ет.2, против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление гр.София, к-с „Дианабад“ Г.М.Димитров №1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-30 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от настъпилото на 28.08.2020 г., около 21,30-22,00 часа в гр.Бургас застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на застрахователната претенция на 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че ищецът в качеството си на пътник в лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДК №*********, управляван от Т. Д. К., пострадал поради това, че управляваният от К. автомобил се самозапалил по време на движение, в резултат на което ищецът получил травматични увреждания.

За случая били уведомени органите на МВР, образувано било ДП №3292 ЗМ541/2020 г. по описа на Четвърто РУ при ОД МВР Бургас, прекратено с постановление на прокурора на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Ищецът твърди, че в резултат на ПТП е бил приет за болнично лечение със следните увреждания: термично изгаряне на главата, горни крайници, бедра, подбедрица и дясно стъпало, общо 31 % от телесната повърхност, заради които са му били извършени три оперативни интервенции, съответно на 29.08.2020 г., на 31.08.2020 г. и на 04.09.2020 г.

Според изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, поради гореописаното ПТП освен телесни увреждания и продължителният болков синдром, ищецът претърпял и редица неудобства от битов характер – използвал помощни средства при придвижване поради затруднение движенията на засегнатите долни крайници, а загрозяващите го белези от изгарянията, за които твърди, че ще останат цял живот, му причинили значителен и основателен естетически дискомфорт. Всичко това се отразило тежко на психиката му.

Ищецът твърди, че към датата на процесното застрахователно събитие лекият 1 автомобил, в който пътувал като пътник, е имал сключена с ответника валидна застраховка „ГО“, както и че е изпълнил изискванията на чл.380 от КЗ – предявил пред застрахователя писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, по която липсва произнасяне.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът без да оспорва валидността на застраховка „ГО“ по полица №BG/30/519002575596, сключена по отношение на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег.№********* към датата на ПТП, оспорва иска в няколко насоки.

Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пасажера ищец М., който би трябвало да е усетил миризмата на газ в купето на автомобила, но въпреки това е продължил пътуването си, а освен това запалил и цигара.

Наред с това твърди, че ищецът е бил и без поставен предпазен колан, който би отдалечил тялото на пострадалия от въздуховодите на парното и съответно процентът на изгарянията би бил значително по-нисък.

На следващо място ответникът оспорва размера на предявената претенция като прекомерна и излага подробни аргументи в тази насока. Оспорва твърденията на ищеца за тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно-следствтената им връзка с процесното събитие.

В подкрепа на своите искания ангажира доказателства. Претендира разноски.

С определение №71 от 09.01.2023 г., в което е обективиран проект на доклад по настоящето дело, по искане на ответника е конституирано трето лице – негов помагач – „Нит Ойл“ ООД.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.чл.493, ал.2, т.3, вр.чл.497, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът е пострадал от самостоятелно ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, настъпило на 28.08.2020 г. в гр.Бургас, когато управляваният от свидетелката Т. К. лек автомобил, марка „Сеат Ибиза“ с рег.№*********, в който като пътник на първа дясна седалка пътувал и ищеца, се самозапалил по време на движение.

Безспорно в отношенията между страните е и това, че автомобилът е бил собственост на свидетелката Т. К., вследствие на произшествието бил изцяло опожарен и снет от регистрация поради тоталното му унищожаване.

С определение №71 от 09.01.2023 г., в което е обективиран проект на доклад по настоящето дело, между страните е обявено за безспорно и това, че към датата на процесното застрахователно събитие, лекият автомобил е имал сключена с ответника валидна застраховка „ГО“, както и че ищецът е изпълнил изискванията на чл.380 от КЗ – предявил е пред застрахователя писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, по която липсва произнасяне.

В горния смисъл е и събраният по делото писмен доказателствен материал, обективиран в Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.08.2020 г., Албум за посетено местопроизшествие от 28.08.2020 г., Проверка за сключена застраховка „ГО“-Гаранционен фонд, застрахователна претенция, вх.№4829/17.11.2021 г., Уведомление, изх.

№6282/08.12.2021 г., застрахователна претенция, вх.№458/03.02.2022 г. и договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите.

По делото е прието като доказателство Постановление за прекратяване на досъдебно наказателно производство от 28.07.2021 г. на прокурор при ОП-Бургас по ДП №3292ЗМ2 541/2020 г. по описа на IV-то РУ-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК – престъпно деяние не е било извършено, а извършеното не съставлява престъпление.

По делото са разпитани общо двама свидетели на страната на ищеца, като от показанията на свидетелката Т. К. става ясно, че към момента на произшествието автомобилът е бил управляван на газ, а от показанията на свидетеля В.А. става ясно, че вследствие на пожара ищецът М. получил тежки изгаряния по главата, гърдите, краката и ръцете си, проведено му било болнично лечение, а след изписване от болницата, в продължение на около два месеца, свидетелят му сменял превръзките. Според свидетеля А. за период от около три-четири месеца ищецът не бил в състояние сам да се грижи за себе си, чувствал се слаб физически, при хладно време ръцете му изтръпвали и освен физическите болки, за които приемал болкоуспокояващи, ищецът се чувствал и потиснат, станал по-свит.

По делото като свидетел е разпитан и С.К., от показанията на който става ясно, че към 2020 г. е работел във фирма „Нит Ойл“ ООД като Председател на комисията за технически прегледи, автомобилът на свидетелката К. е минал технически преглед при тях, за което му бил издаден сертификат за годност. В показанията си свидетелят твърди и това, че към момента на прегледа автомобилът на свидетелката К. не е бил с монтирана газова уредба. По делото няма данни кога е монтирано газовото устройство в автомобила на свидетелката К.. Такива обаче се съдържат в цитираното по-горе Постановление за прекратяване, в мотивите на което е посочено, че това е станало на 27.06.2020 г., докато ищецът по реда на чл.176 от ГПК заявява, че устройството е било монтирано през м.юли 2020 г.

По делото е извършена и съдебна-автотехническа експертиза, според заключението на която най-вероятната причина за възникване на пожара е техническа неизправност на газовата инсталация в двигателния отсек на автомобила. Възможно било теч от съединение да е изпълнил двигателния отсек с газ. Възпламеняването е настъпило от искра или висока температура на двигателя. Разпространението на огъня е станало от двигателния отсек към купето през въздуховодите. Пожарът е обхванал цялото купе и е достигнал до багажното отделение.

Според вещото лице, възпламеняването на горимия газ пропан-бутан е неконтролирано. Взривът протича мълниеносно от мястото на източника на огън във всички посоки. Водачът на автомобила или пътникът в него не са в състояние да реагират на пламъците нахлули в купето. Те не са в състояние да предотвратят взрива и да ограничат пожара или да го потушат. Единствените действия, които могат и са длъжни да направят е да напуснат купето на автомобила и да се отдалечат на разстояние от него, което и са направили.

По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, че в резултат на ПТП от 28.08.2020 г. пострадалият М. е получил множество изгаряния по тялото и крайниците, обхващащи 31 % от телесната маса, извършени са му били четири оперативни интервенции, които са били задължителни, като получените наранявания зарастват вторично. Според вещото лице травмите не са застрашавали живота на пострадалия, но са причина за нарушаване на стереотипа и начина му на живот за известен период от време. Квалифицират се като обезобразяване на други части на тялото.

Видно от заключението е и това, че възстановителният период при пострадалия е завършен напълно, но за естетически вид е необходима пластика на останалите белези от изгарянията, които ще останат за цял живот.

Съдът кредитира като обективни и компетентни заключенията на вещите лице д-р М. и инж.Т. и приема, че установените травматични увреждания на А. М. са с доказан произход, имат пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че към момента на ПТП собственикът и водач на автомобила – св.К. и пострадалият М. не са били в състояние да предотвратят взрива и да ограничат пожара или да го потушат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 3 следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

В настоящия казус наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на произшествието – 28.08.2020 г., не е спорен по делото факт.

Разпоредбите на чл.477, ал.1 и 2 от КЗ и чл.493, ал.1 и ал.2, т.3 от КЗ предвиждат, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, както и че застрахователят по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, причинени от устройство или инсталация на моторното превозно средство, включително за вреди от случайно отделяне по време на движение на ремарке, полуремарке или кош, теглен от това моторно превозно средство.

Анализът на цитираните разпоредби отнесен към установената по делото фактическа обстановка сочи, че уврежданията на ищеца са настъпили вследствие на т.нар. безвиновна отговорност на водача, тъй като са причинени от монтирана в собствения на застрахования лек автомобил газова уредба, което покрива състава на чл.50 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 15/01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на I ТО на ВКС).