Определение № 861 от 16.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861 гр. Стара Загора, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500458 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 3214/05.08.2024г. от „Й.Б.” ЕАД, гр.С. против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 361/23.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 591 /2024г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Б.

Н. Н. от гр.Р., *** в частта за претендираната сума от 434, 85 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 13.10.2021 г. за мобилно устройство APPLE iPhone SE 64GB 2 gen Black. Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се подробни фактически и правни съображения в тази насока. Претендира отмяната му и постановяването на въззивен съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума, със законните последици.

Претендира разноските в настоящото производство за държавна такса.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Й.Б.”- ЕАД, гр.С. срещу Б. Н. Н. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 946, 06 лв., която представлява неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договори между него и „Й.Б.“ЕАД, както следва: договор за мобилни услуги от 30.12.2017г. и допълнително споразумение от 13.10.2021г. към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 13.10.2021г.

С издадената заповед за изпълнение, РС е уважил заявлението за следните суми: 122,42 лв. - главница, представляваща неизпълнение на задължение по договор за мобилни услуги № 619238264/30.12.2017г., изменен 1 с допълнително споразумение № 059108897/13.10.2021г. за мобилен номер ***, начислени за периода от 15.03.2022г. до 15.06.2022г. за месечни абонаменти такси и други услуги.; сумата от 104, 44 лв.- главница, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 13.10.2021г. за устройство APPLE iPhone SE 64GB 2 gen Black за периода от 15.03.2022г. до 15.06.2022г.; сумата от 284, 35 лв. - представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 619238264/30.12.2017г., изменен с допълнително споразумение № 059108897/13.10.2021г. за мобилен номер ***.; законната лихва върху главниците, считано от 22.07.2024г. до пълното й погасяване, както и разноските за производството в размер на 25, 00 лв. платена държавна такса и 480, 00 лв. адвокатско възнаграждение, със законните последици.

С обжалваното Разпореждане, РС- Раднево, обл.Старозагорска е отхвърлил заявлението в частта за претендираната сума от 434, 85 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 13.10.2021 г. за мобилно устройство APPLE iPhone SE 64GB 2 gen Black. Съдът е отхвърлил заявлението в обжалваната част, тъй като е намерил претенцията за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Приел е, че претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски са с неустоечен характер и излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесните договори за лизинг създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от ЗЗД, а клаузата по чл.12 от посочените общи условия е неравноправна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Въззивната инстанция намира, че частната въззивна жалба е неоснователна, тъй като в чл.11, ал. от Общите условия на договорите за лизинг са уговорени неустойки в размер на оставащите и неплатени до края на срока им на действие месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж към датата на предсрочното им прекратяване, за които се иска издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост е само изменение на договора, поради което същата е несъвместима с развалянето/прекратяването му.

Следователно по своята правна същност договорът за лизинг представлява подобно на наем правоотношение и се характеризира с периодичност на изпълнението на задължението на лизингополучателя за заплащане на възнаграждението на лизингодателя /лизинговите вноски/. А обявяването на предсрочната изискуемост на дължимите за целия срок на договора лизингови вноски представлява едностранно изменение на договора от лизингодателя, което отнема на лизингополучателя преимуществото на срока за изпълнение 2 на паричните му задължения. Клаузата на чл.12, ал.1 от ОУ за обявяване на предсрочна изискуемост не предвижда конкретния вид неизпълнение, при което възниква правото на мобилния оператор да обяви предсрочната изискуемост - дали същото се отнася за част или цяла лизингова вноска, или за една или повече вноски. От друга страна правните последици от упражняването на това право на лизингодателя са идентични по отношение на задължението на лизингополучателя на настъпващите при развалянето на договора правни последици. Фактически не е налице конкретно разграничение между хипотезите, при които мобилният оператор следва да развали договора за лизинг или действието на същия да се запази и да се породи за него правото да претендира всички дължими до края на срока лизингови вноски. Предвид, че договорът за лизинг обичайно се сключва за определен срок, при липсата на предвиждане на конкретните обстоятелства, при които възниква правото на кредитора да иска обявяване на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, и разграничаването им от случаите на разваляне на договора, то съдът счита, че потребителят е лишен от реалната възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Тази уредба на договорните отношения практически допуска право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички вноски до края на срока на договора дори и неизпълнението на лизингополучателя да се изразява единствено в частично неизпълнение на една лизингова вноска. В такъв случай потребителят ще дължи цялата лизингова цена и без договора да е бил развален, което практически обезсмисля сключването от негова страна именно на този вид договор, за конкретният срок на действието му, т.к. съгласно наложената търговска практика договор за лизинг се сключва от потребител, когато не е в състояние да изплати продажната цена на съответната вещ. С оглед на горепосочените аргументи обосновано може да се предположи, че тези посочени по - горе последици за потребителя трудно биха били предвидими от негова страна при сключването на договора. Предвид това въззивният съд счита, че в случая е налице е неравноправност на клаузата на чл.12, ал.1 от ОУ по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като несъобразяването на правото на мобилния оператор да обяви предсрочна изискуемост с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и отличаването му от случаите на разваляне на договора, не позволява на потребителя да прецени конкретно тази част от икономическите последици за себе си от сключването на договора за лизинг.

Ето защо искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за предсрочно изискуемите лизингови вноски в размер на 434, 85 лв. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е изцяло неоснователна, атакуваното Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част, като напълно правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по3 нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 361/23.07.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 591/2024г. по описа на РС гр.Раднево, обл.Старозагорска в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Б. Н. Н. - ЕГН ********** от гр.Р., *** в частта за претендираната сума от 434,85 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 13.10.2021г. за мобилно устройство APPLE iPhone SE 64GB 2 gen Black.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4