Решение № 193 от 21.04.2011, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 82 гр. Хасково, .21.04. 2011 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД …………….................колегия в публичното заседание на ......23 март………..………..…………….……….................................. две хиляди и единадесета……………… ..............……………...година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО

ГЕОРГИЕВ

ТОДОР ХАДЖИЕВ при секретаря .Живка Михайлова ..………………….…..и в присъствието на прокурора

..........……………….…….…......като..... разгледа… докладваното от Председателя……. …………………………….В…гр.д.№ 44…. по описа за 2011 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл.

258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 253/13.04.2009 год.,постановено по гр.д.№ 1649/2008 год. на Хасковския районен съд,с което е уважен предявения от З.И.Г.,Р.И.Д. и В.М.Д. от *** против С.С.Ю. от същия град иск с правно основание чл. 124 от ГПК , а именно да се приеме за установено по отношение на ответника,че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 500 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** целият с площ от 1121 кв.м. по КК на гр.Хасково,одобрена със Заповед № РД-`18-63/05.10.2006 год.,който имот е посочен на скицата към делото,която е неразделна част от решението.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С.Ю.,който го е обжалвал в законоустановения срок.В жалбата си навежда доводи,че решението е незаконосъобразно,неправилно,противоречащо на материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се,че по делото е доказал по безспорен начин правото си на собственост върху процесния имот , което си право позовава на решение на ОСЗГ,с което му е възстановено правото на собственост.навеждат се доводи в насока,че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства,поради което направил незаконосъобразен извод за основателност на претенцията на ищците.Моли за решение,с което да се отмени обжалваното такова и вместо него да се постанови друго , по съществото на спора,като предявения иск бъде отхвърлен изцяло.

В срока за отговор е постъпил такъв от противната страна,в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

По така подадената въззивна жалба първоначално в ОС –Хасково е било образувано В.гр.д.№ 277/2009 год.,по което е постановено Решение 215/28.07.2009 год. и съгласно което обжалваното решение № 253/13.04.2009 год. по гр.д.№ 1649/2008 год. е отменено,постановено е ново решение ,по съществото на спора,като предявения от ищците иск е бил отхвърлен.Така постановеното решение на ОС-Хасково е било атакувано по реда на касационното обжалване,като е било допуснато касационно обжалване и с Решение № 858/07.01.2011 год.,постановено по гр.д.№ 1710/2009 год. състав на ВКС е отменил решение № 215/28.07.2009 год.,постановено по В.гр.д.№ 277/2009 год. на ХОС и е върнало делото за ново разглеждане от друг състав на съда,след изпълнение на дадените в същото указания.

При настоящето разглеждане на спора, Окръжният съд като прецени оплакванията във въззивната жалба и във връзка със събраните по делото доказателства,констатира от фактическа страна следното:

Пред РС-Хасково е бил предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от З.И.Г., Р.И.Д. и В.М.Д. против С.С.Ю..Ищците са претендирали да им бъде признато правото на собственост по отношение на ответника върху недвижим имот,представляващ 500/1121 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***,находящ се в м. ”***” по КК на землището на гр. Хасково. В исковата си молба ищците твърдят, в периода 1989-2990 год. неурегулиран по това време имот пл.№ 3269 с площ от 1105 кв.м. по плана на посочената местност бил разделен на три части,като по този начин се образували нови имоти с пл.№ 2686 А,имот № 2686 Б и имот № 2686 В,като втория и третия от така посочените имоти били с площ от по 500 кв.м. за всеки един от тях.Имот пл.№ 2686-В бил придобит от ищеца Р.И.Д., който имот по-късно същият продал на ЕТ „Т.Г.-ТАГ-96-А.Г.”, а имот пл.№ 2686-Б бил предоставен за ползване на И.Р. Д.-техният общ наследодател.Твърдят също,че те- ищците като наследници на ползувателя И.Д. и на основание

§ 4 б.”а” и „б” от ПЗР на ЗСПЗЗ били признати за собственици на посочения имот.В края на 2007 год. ищците узнали,че от техния имот пл.№ 2686-Б и от съседния с пл. № 2686-В бил образуван нов ПИ с ид.№ *** и същият е с площ от 1121 кв.м.Този именно имот бил възстановен на ответника С.Ю..Предвид казаното считат,че за тях е налице правен интерес от установяването по отношение на ответника,че са собственици на 500/112 ид.ч. от новообразувания имот идентификационен номер ***.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба,не е взел становище по иска,не е направил възражения,не е посочил доказателства.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички доказателства,които са били посочени и при изяснена фактическа обстановка е постановил обжалвания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция се прие ново доказателство,а именно надлежно заверен пълен препис на Протокол № И-3/21.02.1989 год.от проведено заседание на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет-Хасково.

По делото е безспорно установено,че ищците се легитимират като собственици на спорния имот,представяйки нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по реда на § 4 а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ , а именно № 75 том ХІ дело 3976/1996 год. на нотариус при РС-Хасково.Видно от същия е,че са признати за собственици на нива с площ от 500 кв.м. в м.”***”,Хасковско землище,заснет с пл.№ 2686 – Б От своя страна ответникът оспорва това им право,противопоставяйки им Решение № 36017/27.09.2007 год. на Общинска служба „Земеделие и гори”-Хасково.Видно от същото е,че на ответника е било признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 1,121 дка в м.”***”, Хасковско землище,находяща се в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ.

По делото съдът е назначи и изслушал заключение на съдебно техническа експертиза,което като неоспорено е било възприето.От същото се установява,че по сега действащата КК на гр.Хасково / от 2006 год./ спорният имот представлява част от имот ид.№ ***,има площ от 500 кв.м. и реално те са разположени в западната част на новообразувания имот.Установено е още,че имот ид.№ *** е със обща площ от 1121 кв.м. и е имот със стар идентификатор № 3269 по кадастралния план на местността,одобрен със заповед № 555/2002 год.В.л. е проследило статута на имота назад във времето и е установило още,че първия план на м.”***” датира от 1988 год., както и че в този план процесният имот представлява част от имот с пл.№ 2686,който по-късно е бил разделен на три нови имота,съответно с пл. 0 2686 А,2686 Б и 2686 В,без да е имало надлежно изменение на плана,като е установено,че тази промяна е настъпила около 1989-1990 година.Едва с плана от 2002 година имот пл. № 2686 е бил преобразуван в три нови имота,а именно № 3267 с площ от 1014 кв.м., № 3268 също с площ от 1014 кв.м. и № 3269 с площ от 1121 кв.м.,който последен имот бил записан като съсобствен на две лица-Т.А.Г.-500 кв.м. и на И.Р.Д.- 500 кв.м.

За разликата от 121 кв.м. вещото лице не е установил данни.

В подкрепа на претенцията на ищците по делото е представено Удостоверение № И-3/13.05.1992 год. на ИК на Общински народен съвет-Хасково,от което е видно,че се предоставя право на ползване на наследодателя на ищците И.Р.Д. върху нива от 500 кв.м. в м.”***”.Така представеното доказателство носи печат на Община-Хасково,но няма подписи на лицата,удостоверяващи информацията в същото.Представено е още писмено доказателство,наименовано Приложение с дата 27.04.1994 год.,в което ползувателят И.Д. е изразил воля да закупи предоставената му за ползване земя,като я заплати и е посочил,че не притежава друга земеделска земя.С протокол от 22.12.1994 година на комисия назначена от кмета на Община-Хасково е извършена оценка на имоти,предоставени за ползване на основание, посочените в § 4 от ЗСПЗЗ актове,от който се установи,че е била оценена процесната земеделска земя на 20 280 лева. / имот пл. №

2686 Б/Изадедана е била и заповед на кмета на Община-Хасково от 1994 год./ номер и дата не се четат/,видно от която е,че с молба вх.№ 541/01.06.1992 год. ползувателят И.Р.Д. е поискал да закупи земята и след като е установено,че са налице предпоставките на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е взето решение да му бъде продадена за сумата 20 280 лева,която сума да се внесе по сметка , посочена в самата

Заповед.налице са и доказателства,че така определената цена е била внесена ,ведно с разноски по сметка на Община Хасково – вноска бележка от 26.04.1994 год. и вноска бележка от 21.09.1994 год.

Въззивният съд прие като доказателство и пълен препис, надлежно заверен от Протокол № И-3 от проведено заседание на ИК на Общински народен съвет-Хасково от 21.02.1989 год. От него се установи,че на наследодателя на ищците съгласно ПМС № 26 от 23.04.1973 година за самозадоволяване е било предоставена земя – Решение № 15,раздел ІІ т.33 от цитирания протокол / лист 47 от делото/.

При така описаната фактическа обстановка,съдът намира,че предявени иск с правно основание чл. 124 от ЗС е доказан от събраните по делото доказателства. Както правилно и законосъобразно е посочил в мотивите си и районният съд ищците са били признати за собственици на недвижим имот,придобит по реда на § 4 а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ и по наследство.Правилно е установено,че са били налице предпоствките на цитираните законови разпоредби и при издаването на нотариалния акт за собственост е била приключила изцяло процедурата по трансформирането на правото на ползване в право на собственост.С приетото от настоящата инстанция писмено доказателство още веднъж се потвърждава този извод на първостепенния съд,тъй като видно от представеното решение № 15,взето с протокол И-3/ 21.02.1989 год. на ИК на Общински народен съвет-Хасково се доказва по несъмнен начин факта на предоставено ползване на наследодателя на ищците върху земя за самозадоволяване съгласно ПМС № 26/1973 год. Освен казаното следва да посочим,доколкото това има значение за правния спор,че надлежно придобито право на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване право на собственост в съществуващи реални граници за определената по § 4 а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ площ.А решението,с което ответникът се е легитимира като собственик на спорния имот е именно в такава насока.В него изрично е записано,че нива от 1,121 дка се намира в терен по параграф 4 и в този смисъл настоящата инстанция счита,че с него не може да постигне желания правен резултат.

Предвид казаното изводите на районният съд са правилни и законосъобразни,поради което настоящата инстанция не намира решението да страда от пороци,които да налагат същото да бъде отменено .

Мотивиран така,съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 253/13.04.2009 год.,постановено по гр.д. № 1649/2008 год.на Хасковския районен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.