Решение № 3404 от 03.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3404 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100508530 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 9789 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 54034/2023 г. Софийски районен съд, 63 състав: Признал за установено по предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. К., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 1 559.71 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“-2, бл. ****, за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. вкл.; сумата 220.95 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г., и сумата 30.40 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС – 20.06.2023 г., до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС, като отхвърлил 1 иска за сумата от 6.42 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2020 г. до 08.06.2023 г.; Признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. М. К., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 1 559.71 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“-2, бл. ****, за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. вкл.; сумата 220.94 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г., и сумата от 30.41 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС – 20.06.2023 г., до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС, като отхвърлил иска за сумата от 6.42 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2020 г. до 08.06.2023 г. Съобразно изхода на спора и чл. 78 ГПК са разпределени разноските за заповедното и за исковото производство.

Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двамата ответници.

Ответникът Д. И. К. обжалва решението в частите, с които предявените срещу него искове са уважени, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че е доказано наличие на облигационно правоотношение между ищеца и ответника. По делото нямало безспорни и категорични доказателства за притежанието на вещно право върху имота от ответника К..

Такова доказателство не представлявал представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Договорът за ипотека доказвал само, че имотът е ипотекиран, но не и кой е вещен ползвател. По делото безспорно се установило, че за имота има открита партида на друго лице – Г.А.Ч., която така била встъпила в облигационни отношения с ищеца. Съгласно константната съдебна практика, потребител било лицето, на което е открита 2 партида. Съдът неправилно приел за дължими суми за лихви, след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта дружеството или по друг начин, респективно не установил изпадането в забава на ответника, като в жалбата се цитират клаузи от ОУ на договора от 2014 г. Нямало никакво основание за присъждане и на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца. В тежест на ищцовото дружество било да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответника е да заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение. Трябвало да се докаже основанието за това задължение, както и че същото е в рамките на процесния период, а също и датата, на която възнаграждението следвало да бъде платено. От страна на ищеца не били ангажирани доказателства, от които да се установят при условията на пълно доказване всички тези предпоставки, поради което този иск също бил неоснователен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу въззивника искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл.

80 ГПК. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му адв. С.К. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответницата Ц. М. К. обжалва решението в частите, с които предявените срещу нея искове са уважени, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия, след като по делото било установено, че такъв е другият ответник – Д. К.. Съдът не съобразил константната съдебна практика, че вещният ползвател на имота, който е поискал и му е открита партида за имота е потребител, а не голият собственик. Откриването на партида било със силата на договор между страните. В случая с всички представени документи по делото – фактури, отчети за дялово разпределение и изравнителни сметки, сумите се претендирали от ответника К.. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор 3 за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобивало качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора дължало цената на доставената топлинна енергия. Освен това имало съдебна практика, която не приемала като безспорно и категорично доказателство договорната ипотека.

Съдът неправилно приел за дължими суми за лихви, след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта дружеството или по друг начин, респективно не установил изпадането в забава на ответника, като в жалбата се цитират клаузи от ОУ на договора от 2014 г. Нямало никакво основание за присъждане и на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца. В тежест на ищцовото дружество било да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответника е да заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение. Трябвало да се докаже основанието за това задължение, както и че същото е в рамките на процесния период, а също и датата, на която възнаграждението следвало да бъде платено. От страна на ищеца не били ангажирани доказателства, от които да се установят при условията на пълно доказване всички тези предпоставки, поради което този иск също бил неоснователен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу въззивницата искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД (преди „Бруната“ ООД), ЕИК 041029500, не взема становище по жалбите.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

4

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбите е правилно в обжалваните части по следните съображения:

Неоснователни са доводите в жалбите по делото да не било доказано наличие на валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди между ищеца и ответниците.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.

Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и в един местен всекидневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение 5

№ 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.