Решение № 1015 от 28.11.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2744/2024
- Вид
- Решение № 1015
- Подписан
- 28.11.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Александър Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.2б ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33а, ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37и, ал.12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37и ал.15 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1015 гр. Стара Загора, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530102744 по описа за 2024 година
Делото е образувано по иск с правна квалификация чл.55 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ищеца М. М. П. от с.Колена против Община Стара Загора, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1166 лева, представляваща недължимо платена сума - получена без основание наемна цена за първата стопанска година 2020/2021г. по Договор за наем на земеделски земи - публична общинска собственост № 1366/30.07.2020г., вписан в СВ-Стара Загора на 30.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата и 508,16лева лихва за забава за периода от 30.07.2020г. до 19.06.2024г. Търсят и присъждане на направените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Твърдят, че претенциите са погасени по давност.
Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Молят ищецът да бъде осъден да заплати направени по делото разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответната Община бил сключен договор за временно възмездно ползване на двадесет и два поземлени имоти - земеделска земя, с трайно предназначение - пасище в землището на с. Колена, община Стара Загора Договор за наем на земеделски земи - публична общинска собственост №1366 от дата 30.07.2020г., вписан в СВ-Стара Загора под вх.рег.№6832/30.07.2020г., акт 179, том 3327/2020г,, ДВР 6783 Договорът бил изменян с последващо сключени между тях анекси.
{Договор за наем), (приложение - Доказателство №1) При сключване на договора ищецът 1 бил заплатил наемната цена за първата стопанска година от действие на договора (2020/2021г.) в размер на 1166.00 (хиляда сто шестдесет и шест) лева. (приложение Доказателство №1а) Процесният договор за наем имал за предмет отдаване под наем на поземлени имоти, общинска собственост с трайно предназначение - пасища, мери и било обвързано със законовата предпоставка на чл.37и, ал.12 ЗСПЗЗ вр. чл.98 и сл. от глава X от ППЗСПЗЗ.
Договорът за наем на земеделски имоти - пасища, бил сключен във връзка с дейността на ищеца и за нуждите на регистрирания от него животновъден обект, т.к. упражнявал дейност като земеделски стопанин, вписан в Регистъра на земеделските стопани УИНЗС 326802.
В това си качество и на основание ЗПЗП депозирал заявление за подпомагане, заведено в ДФЗ под УИН 24/270521/24371 от 19.05.2021г. за кампания 2021г. в качеството му на земеделски стопанин с УИН 727601 при Областна дирекция „Земеделие"- Стара Загора, (приложение - Доказателство №3) Изпълнил процедурата по очертаване на имотите, при която не се установило същите да били заявявани за подпомагане. На основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба №105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол и в съответствие със Заповед да министъра на земеделието бил изготвен проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2021г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели, актуализирани за 2021г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2021г., отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на Министерство на земеделието (МЗм) и проверки на място по чл.37, ал. 3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Заявените от ищеца имоти, предмет на процесния договор за наем с ответника не били заявявани за подпомагане през 2020г., предвид това, че процесният наемен договор бил сключен след законовите срокове за това.
След извършени проверки в СЕУ ДФЗ бил уведомен резултата от автоматичните проверки. Оказало се, че част от наетите от него пасища с обща с площ от 91,106 дка, заявени за подпомагане, (подробно в чл.1, ал.1, т.т. 1, 4, 5, 6, 10, 13, 14, 16, 17, 18, 19 и 22 от Договор за наем) били извън обхвата на специализираните слоеве „Физически блокове" и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021. (приложение - Доказателство №4) В указания срок депозирал възражение, вх. №РД-12-02-3/04.01.2022г. с искане за преразглеждане по отношение констатациите от автоматичната проверка за дванадесет на брой от наетите имоти. След извършените проверки в СЕУ на ДФЗ получил уведомление, че тези площи окончателно били оставени извън обхвата на специализираните слоеве „Физически блокове" и „Площи, допустими за подпомагане", (приложение - Доказателство №5) С оглед различното индивидуализиране и за установяване тяхната идентичност с кадастрални идентификатори и номер на парцел по ИСАК прилага автоматични справки, извлечена от СЕУ на ДФЗ. (приложение - Доказателство №6) След извършената проверка по 2 възражението му, не били извършени промени в СИЗП, респективно същите останали извън обхвата на площите, допустими за подпомагане. Информация за горното му била достъпна през СУЕ на ДФЗ, генерирана в табличен вид прилага същата извлечена от електронна среда на ДФЗ, СЕУ, което било служебно достъпно на ответната Община и което прилага били сведение на съда. (приложение - Доказателство №6)
Нормата на чл.37и /ЗСПЗЗ регламентирала, в случай че отдадените под наем по договора имоти изцяло или частично не попадали в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по нормативно установените критерии за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължало заплащане на наемна цена за две стопански години от сключването на договора.
Настоящата хипотеза била именно такава, предвид, че част от имотите предмет на договора за наем - дванадесет броя ПИ, с начин на трайно ползване пасища, с обща площ от площ 91,106 дка не попадат в актуалния към момента на подписване на договора специализиран слой за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.
В разпоредбата на чл.37и ал.15 от ЗСПЗЗ законодателят бил регламентирал, предпоставките, при наличието на които не се дължало заплащане на наемна цена. Тъй като ЗСПЗЗ била приложимата към процесния договор за наем норма, то същия следвало да бъде съобразен с тази норма, независимо от волята на страните. В сключения между страните договор се съдържала клауза противоречаща на императивната норма, с която ищецът се задължавал да плаща наем за всяка стопанска година, без да се държи сметка за това дали земята попадала изцяло или частично извън специализирания слой. Същото се явявало порок по смисъла на чл.2б ал.1 от ЗЗД. Задължение на ответника при съставяне на договора за наем, като принципал на процесиите земеделски земи следвало да се съобрази с императивните разпоредби на ЗСПЗЗ, които въвеждали специфики при отдаването под наем на общински земеделски земи. Хипотезата, при която наемателите били освободени да заплащат наемна цена за определен период и при определени условия не била предоставена на преценката на договарящите страни, а била императивно правило, въведено от законодателя, с което ответникът следвало да приложи. Платената наемна цена за първата година се явявала недължимо платена по договора.
Положил усилия да доброволно уреждане на отношенията с ответника, като още през април 2022г. депозирал заявление, на което не му било отговорено. С недобросъвестното си поведение ответникът го поставял в забава, за която ответника начислявал неустойка.
Предявил отрицателен установителен иск, по който с Решение №*****г., влязло в законна сила на 29.01.2024г. по гр.д. *****г. Районен съд - Стара Загора ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Стара Загора, че не дължа по Договор за наем на земеделски земи - публична общинска собственост №1366 от 30.07.2020г. и Анекс към него №821/09.05.2022г. сумата от 1256,95 лв., представляваща наемна йена за стопанската 2021/2022г., дължима към 01.10.2021г.. на основание чл.37и ал.15 ЗСПЗЗ. (приложение Доказателство №7) 3
След постановяване на горецитирания съдебен акт ищецът заявил искане за прилагане правните последици от същия в счетоводните записи на ответника досежно задълженията му по процесния Договор за наем. Обосновано от приетата от съда приложимост на правната норма, заявил пред ответника по иска желанието си да уредят доброволно отношенията си, чрез прихващане на насрещни задължения произтичащи от наемни отношения между тях или да му заплатят сумата от 1166 лв. по посочена от него банкова сметка. Депозирал нарочно изявление в този смисъл, вх. № 10-02-3971/08.04.2024г.
(приложение - Доказателство №8) В отговор на изявлението не получил никакво изявление от страна на ответника. Нито по посочената банкова сметка постъпило плащане в отговор на поканата съдържаща се в този смисъл в неговото изявление.
Моли съда да постанови решение, с което: да осъди ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, с ЕИК 00818022, Гр.Стара Загора, ул."Цар Симеон Велики" №107, представлявано от кмета ЖИВКО ТОДОРОВ ДА ЗАПЛАТИ на М. М. П., с ЕГН **********, адрес *****, сума в размер на 1166.00 лева (хиляда сто шестдесет и шест лева), получена без основание наемна цена за първата стопанска година (2020/2021г.) по Договор за наем на земеделски земи публична общинска собственост №1366 от дата 30.07.2020г., вписан в СВ-Стара Загора под вх.рег.№6832/30.07.2020г., акт 179, том 3327/2020г., ДВР 6783 и анексите към него, да осъди ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, с ЕИК 00818022, Гр.Стара Загора, ул."Цар Симеон Велики" №107, представлявано от кмета ЖИВКО ТОДОРОВ ДА ЗАПЛАТИ на М. М. П., с ЕГН **********, адрес *****, сума в размер на 508,16лв. (словом: Петстотин и осем лева и шестнадесет стотинки ), лихва за забава начислена за периода от 30.07.2020г. (датата на договора за наем) до 19.06.2024г. включително върху сумата 1166.00 лева (хиляда сто шестдесет и шест лева). Претендира законна лихва върху присъдената сума по т.2.1. по- горе от предявяване на иска до изплащане на задължението. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като счита предявеният от М. М. П. иск против Община Стара Загора за неоснователен както по основание, така и по размер. Ищецът изцяло основавал исковата си претенция на разпоредбата на чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ, която предвиждала, че при сключване на договори за наем или аренда на пасища мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадали в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължало заплащане на наем, съответно арендно плащане за две стопански години от сключването на договора. В конкретния случай, неоснователността на предявения иска била обусловена от факта, че към момента на неговото подаване /20.06.2024 г./ от М. М. П., цитираната правна норма /чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ/ била отменена.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърдяло, че императивната разпоредба на чл. 37и, ал. 15 от ЗСПЗЗ, следвало да бъде съобразена от наемодателя в договор за наем на земеделска земя с № 1366/30.07.2020 г. Предвид изложеното, ищецът твърдял, че 4 платената наемна цена за първата стопанска година /2020 г./2021 г./ от договора с № 1366/30.07.2020 г. в размер от 1166,00 лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева/ било недължимо платена. Изложените от ищеца аргументи не кореспондирали с правното основание на отправения иск и били в противоречие с представените писмени доказателства. Между Община Стара Загора, в качеството и на наемодател и М. М. П., в качеството му на наемател бил подписан Договор № 1366/30.07.2020 г. за наем на земеделски земи - публична общинска собственост. Предмет на договора бил наем на 22 поземлени имота е обща площ 145 709 кв. м, като било договорено общ годишен наем в размер 1166 лв. С анекс № 821/09.05.2022 г. към цитирания договор, се променяла наемната цена на 1256,95 лв., считано от 01.10.2021 г. С анекс № 2075/19.08.2022 г. към същия договор за наем бил изменен предмета на договора, като по заявление на наемателя от описани в чл.