Решение № 41 от 07.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120108665 по описа за 2024 година

Предявени са два обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.45, ал.1, във вр. с чл.52 и чл.53 от ЗЗД от Б. И. Д. срещу Д. Д. С. и С. Й. Г. за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, накърняване на честта и достойнството на същия вследствие на отправени спрямо него на 26.07.2024 г. вечерта пред сградата на РУ – К. ругатни - „Пияно ченге!“, нецензурни думи – „Шибано ченге!“, заплахи за саморазправа – „Ще ви унищожим!“.

В исковата молба се твърди, че на 26.07.2024 г. във връзка със СПО „Детска престъпност“ проведена на територията на гр. К., ищецът Б. Д., който е служител на МВР на длъжност „Разузнавач V степен Криминална полиция“ в РУ – К. и колегата му Ж. К. на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в Охранителна полиция към РУ – К. довели три непълнолетни деца от ромски произход – В. И. М., Б. С. К. и Х. В. П. в РУ – К. за снемане на сведения и предаване на непълнолетните лица на техните родители. Веднага след довеждането на децата в РУ – К., пред сградата на районното управление се събрала група от роми, които по груб начин настоявали да влязат в сградата на управлението. Ответниците Д. Д. С. и С. Й. Г. били най – отпред. Ищецът и колегата му Ж. К. се опитали да обяснят на събралите се пред сградата на полицията лица с каква цел са доведени в нея непълнолетните деца. Твърди се, че ответниците отправили спрямо ищеца Д. и неговият колега ругатни, нецензурни думи, заплахи за саморазправа. И двамата ответници го обиждали с думите “Пияно ченге”, крещели срещу ищеца “шибано ченге” както и ги заплашвали с думите “Ще ви унищожим”. Крясъците и обидите спрямо ищеца и мл. полицай К. продължили, въпреки намесата на други служители на РУ – К.. Настоявали на ищеца да бъде направен тест за алкохол. Сочи се, че на Б. Д. бил направен тест за алкохол с техническо средство пред двамата ответници, резултатът, от който бил отрицателен. Вечерта на 26.07.2024 г. в резултат на преживените негативни емоции ищецът не се е чувствал добре емоционално, вдигнал кръвно, будувал през нощта, не можел да се концентрира, тъй като преживявал случилото се.

Отправените публично към него обиди от ответниците накърнили честта и достойнството му. Виковете „Пияно ченге!“ отправени от ответниците към него го засегнали изключително много, причинили му изключително негативни изживявания и емоционален стрес. В 1 законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез особеният представител на ответниците – адв. Я. П. - БАК, с който се оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен. В отговора на исковата молба се твърди, че така предявената искова претенция е неоснователна, тъй като ищецът на процесната дата 26.07.2024 г. е изпълнявал служебните си задължения като служител на МВР, които служебни задължения били свързани с това да се справя именно със ситуации като описаните в исковата молба. Твърди, че според описаното в исковата молба, не се е случило нищо извънредно и ако подобна ситуация нанася на ищеца стрес и обида е възможно длъжността на „разузнавач 5та степен“ в група „Криминална полиция“ към РУ – К. да не е подходяща за ищеца. Твърди, че при изпълнение на служебните си задължения полицаи са изпадали и в много по – тежки ситуации. Моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен ответникът моли обезщетението да бъде определено съгл. разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост, съобразно понесените от ищеца вреди и да се присъди обезщетение в по – малък размер от претендирания с исковата молба.

В съдебно заседание, ищецът не се явява лично. Представлява се от адв. М., която пледира за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответниците не се явява и не се представляват.

По делото е депозирана нарочна молба от адв. П. – особен представител на ответниците, с която заявява, че поддържа депозирания отговор. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а в случай, че бъдат уважени, да бъде определено справедливо обезщетение съобразно понесените вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представено е удостоверение рег. № 251р-36856 от 06.08.2024г. издадено от ОДМВР – Бургас, от което се установява, че Б. И. Д. е служител на МВР от 07.05.2012г. до настоящия момент, като последната длъжност, която е заемал е “Разузнавач V степен, в група Криминална полиция при РУ – К..

По делото е прието заверено копие от пр.пр. вх. № 14134/2024г. по описа на БРП, рег.

№ 7779р-4560/2024г. на РУ – К. при ОДМВР – Бургас. Към същата е приложена докладна записка, изготвена от Х. П. от 26.07.2024г., от която се установява, че на 26.07.2024г. около 01.00ч., той заедно с други негови колеги бил изпратен в РУ – К. пред сградата на районното управление, където по това време имало голямо струпване на лица от ромски произход, които пречели на работата на колегите, които работили с три непълнолетни лица. Лицата недоволствали от това, че колегите в районното управление работили вече над два часа с непълнолетните. Посочено е, че една част от лицата били в явно нетрезво състояние и говорили на висок тон. Същите били отблъснати, като била осигурена дистанция пред входа на РУ след разговор с тях и отправени разпореждания, като същите не след дълго се разотишли по домовете си, а полицаите приключили работата с непълнолетните.

По делото е разпитан свидетеля М. Г., който заявява, че е колега на ищците. Излага, че на 26.07.2024г. бил дежурен в РУ – К. По това време, ищците Б. Д. и Ж. К. работили по специализирана полицейска операция, във връзка с детската престъпност, като по повод на това, в управлението били доведени три непълнолетни лица. Същите били задържани, тъй като се намирали навън след 22.00ч. без придружител и следвало впоследствие да бъдат предадени на родителите си. Ищецът казал на децата да уведомят родителите си, за да могат да дойдат до районното управление и да ги вземат. Бащата на едно от децата - Д. С. също бил там. Там бил и С. Г. – съпруг на сестрата на Д. С., който също дошъл пред полицейското управление. Свидетелят сочи, че както той, така и ищеца лично познавали тези лица, тъй като от дълги години работили в РУ – К. и обслужвали района. Св. Г. разказва, че двете лица започнали да скандират неприлични изрази, ругатни и обиди към ищеца, в т.ч. използвайки изразите “пияно ченге”, “гадно ченге”. Казали му, че ще го унищожат. Докато двамата му крещели, на ищеца бил направен тест за алкохол, който излязъл отрицателен. Подобни обидни реплики се чували и от други лица. Наложило се да бъдат извикани още полицаи, за да бъде предотвратена ескалация на напрежението. Свидетелят заявява, че ищеца имал семейство и дете, винаги си вършил съвестно задълженията и никога до момента не се било 2 случвало да бъде обиждан или да са му били отправяни закани. Свидетелят пояснява, че ответниците били провокирани от факта, че едно от задържаните деца било момиче, което се падало дъщеря на Д. С. и племенница на С. Г. Свидетелят разказва, че след случката ищецът бил стресиран и умислен. Страхувал се да не би лицата да отидат до тях и да направят нещо, тъй като пред управлението имало около 30 човека. Следващите дни, когато идвал на работа, мислите му отново били свързани със случилото се. Колегите, измежду които и св. Г. го посъветвали да си вземе отпуск, защото не се чувствал добре.

Съдът кредитира с доверие изнесените от свидетеля факти и обстоятелства, тъй като кореспондират изцяло на останалия събран по делото доказателствен материал.

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците, ищецът носи тежестта да докаже по делото пълно и главно следните предпоставки: противоправно поведение от страна на ответниците, вследствие на което са настъпили твърдените в исковата молба вреди в посочения размер.

Чл.32 от Конституцията изрично предвижда,че всяко лице се ползва от защита срещу посегателство върху честта,достойнството и доброто име. Това означава,че свободата на изразяване няма абсолютен характер,а основанието да бъде ограничена произтича от защита на друго значимо и защитимо от гледна точка на закона право,а именно правото на защита честта и достойнството на личността.

Между страните по делото не е спорно и се установява от показанията на св. Генчев, че ответниците са отправили към ищеца обидни квалификации и заплахи за саморазправа, които представляват непристойно и хулиганско поведение. Съдът намира, че така осъществените от ответниците обидни реплики са противоправни Д.ия, тъй като са били извършени публично и са били насочени към това да злепоставят ищеца, да засегнат отрицателно неговата чест, достойнство и добро име в обществото. Безспорно думите „пияно ченге“ и „шибано ченге“, с оглед обичайното им съдържание и смисъла в българския език са обидни и унизителни. Отправената от тях закана за саморазправа “Ще ви унищожим” също се явява противоправно Д.ие, тъй като е имала за цел да породи у ищеца чувство на стрес, страх и уплаха, във връзка с евентуално, бъдещо посегателство, срещу неговия живот и имущество или тези на неговите близки. С оглед обстановката при които е изречена от ответниците – в присъствието на събрала се недоволна тълпа от техни поддръжници, отправената закана безспорно е била в състояние да възбуди и основателен страх от осъществяването й.

Без съмнение се установява, че ищеца е преживял неприятни емоции- чувство на стрес, страх, уплаха и безпокойство. Свидетелските показания навеждат за извод, че случилото се е имало отражение върху професионалния живот на ищеца, както и че същото е резултат именно от процесното противоправно поведение на ответниците. Не се установява отражение на случилото се в друг аспект, извън упражняването на професията на същия. Ето защо съдът намира за доказано по делото наличието на противоправно поведение от страна на ответниците насочено срещу честта и доброто име на ищеца и личната му свобода, което е довело до неприятни душевни страдания. За съдът е безспорно доказано, че изразите са били насочени срещу ищеца и неговия колега, доколкото по делото са събрани данни, че мотивът на ответниците да отидат пред сградата на управлението е бил свързан със задържането на едно от непълнолетните деца, което е дъщеря на единия ответник и племенница на другия ответник, а в същото време, е безспорно установено, че лицата, провели операцията и задържали непълнолетните в хода на специализираната полицейска акция са именно ищецът и неговия колега Ж.

По изложените съображения искът за ангажиране отговорността на ответниците по чл.45 ЗЗД се явява установен по основание.

При определянето на дължимото обезщетение съдът взима предвид следното: свидетелските показания насочват към извода за преживени в продължение на няколко дни интензивни отрицателни емоции, а именно неприятни изживявания, изразяващи се в страх от изпълнение на служебните задължения, срам, уронване на лично достойнство в качеството му на полицейски служител на публично място и безпокойство при изпълнение на служебните задължения. Отделно от това съдът взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, изхождайки и от липсата на трайни или невъзстановими увреждания, а само такива с кратък възстановителен период от около няколко дни без последици за пострадалия, както и възрастта на пострадалия – млад мъж в добро 3 здравословно състояние. С оглед това, както и важното обществено значение на длъжността, която заема ищеца, съдът намира, че в полза на същия следва да се присъди обезщетение, в размер на 1500 лв., което в настоящото производство отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД.