Решение № 78 от 24.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 56/2026
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.28 · Закон за наследството
- чл. 29 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 3, пр. 1 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
- чл. 9 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Велико Търново, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ ПЕЕВА
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500056 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 515 / 05.12.2025 г. по гр. д. № 781 / 2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе:
- е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от Б. К. Я., починал в хода на процеса на 04.12.2024 г. и заместен, на основание чл. 227 ГПК, от Р. С.
Д. и Р. С. П., против М. В. Г., иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 02.01.2023 г., извършено от Г. З. Я., с последен постоянен адрес в гр. Бяла, починала на 09.01.2023 г., в полза на М. В. Г., обявено с протокол от 13.01.2023 г. на Нотариус О. Ш. с район на действие ВРС, поради неспазване на формата, като ненаписано и неподписано от завещателката, на основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН;
- намалено е, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл. 29, ал. 3, пр. 1 ЗН, в полза на Р. С. Д. и Р. С. П., като правоприемници, на основание чл. 227 ГПК, на Б. К. Я., починал в хода на процеса на 04.12.2024 г., с 2/6 ид. части завещателното разпореждане, извършено от Г. З. Я., с последен постоянен адрес в гр. Бяла, починала на 09.01.2023 г., в полза на М. В. Г., обективирано в саморъчно завещание от 02.01.2023 г.;
1
- възстановена е запазената част на Б. К. Я., починал в хода на процеса на 04.12.2024 г. и заместен, на основание чл. 227 ГПК, от Р. С. Д. и Р. С. П., в размер на 2/6 ид. части от наследството на Г. З. Я., с последен постоянен адрес в гр. Бяла, починала на 09.01.2023 г.;
- присъдени са разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. В. Г., чрез процесуалния й представител, против горепосоченото решение, в частта, с която е намалено извършеното в нейна полза завещателно разпореждане и е възстановена в полза на ищците запазена част от наследството, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. От една страна, са изложени подробни съображения, че се касае за извършен завет в полза на ответника, а не на универсално завещателно разпореждане, както неправилно приел първоинстанционният съд, тъй като по делото било безспорно установено, че наследството не се изчерпвало само с изброените в завещанието обекти. От друга страна, са наведени доводи, че не е спазена разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН (приемане на наследството по опис), тъй като искът по ал.1 бил предявен срещу лице, което не е наследник по закон (не е призовано към наследяване), поради което не била налице необходимата материална предпоставка за уважаването му. Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната му част и за отхвърляне на иска по чл.30, ал.1 ЗН. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна новоконституираните, на основание чл. 227 ГПК, ищци Р. С. Д. и Р. С. П., като правоприемници на мястото на починалия в хода на първоинстанционното дело ищец Б. К. Я., чрез процесуалния им представител, с който се оспорва въззивната жалба, като се иска да бъде оставена без уважение, тъй като по делото било доказано, че се касае за универсално завещателно разпореждане, което правилно било намалено от първоинстанционния съд. Претендират се разноски.
Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 02.01.2023 г., като необжалвано, е влязло в законна сила и е изключено от въззивен контрол.
В открито съдебно заседание въззивникът М. В. Г. поддържа въззивната жалба по изложените в нея доводи.
В открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемите страни Р.
С. Д. и Р. С. П. оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в отговора на същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на 2 някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и в обжалваната част -допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението в обжалваната му част досежно произнасянето по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, съобразно правомощията си, както следва:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от Б. К. Я. /съпруг на Г. З. Я./ против М. В. Г. /племенница на Г. З. Я./, за намаляване с ½ ид.ч. на завещателното разпореждане, извършено от Г. З. Я., с последен постоянен адрес в гр. Бяла, починала на 09.01.2023 г., в полза на М. В. Г., обективирано в саморъчно завещание от 02.01.2023 г. и възстановяване на запазената част от ½ ид.ч. от завещаното имущество.
В исковата молба се твърди, че Г. З. Я. е починала на 09.01.2023 г., като нейни законни наследници били съпругът й Б. К. Я. /ищец/ и брат й В. З. Г..
Ответницата М. В. Г. била дъщеря на брата на починалата. Твърди се още, че със саморъчно завещание от 02.01.2023 г., обявено с Протокол от 13.01.2023 г., вписано в Служба по вписванията Бяла с вх. рег. № 480 от 17.02.2023 г., акт № 97, том 1, дело № 302, дв. вх. рег. № 478, Г. З. Я. завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на племенницата си М. В. Г., като по този начин накърнила запазената част на съпруга си от наследството, поради което той претендира намаляване на извършеното общо завещателно разпореждане в полза на ответницата и възстановяване на полагащата му се запазена част от наследството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. В. Г., с който оспорва иска. Твърди, че завещанието не било общо, а частно, като с него наследодателката се била разпоредила с конкретно изброени активи от патримониума си и че тя се явявала заветник. Оттук извежда липсата на материалната предпоставка ищецът да иска възстановяване на запазена част, тъй като за да възникне правото на ищеца да иска възстановяване на такава срещу лице, което не е наследник по закон, било необходимо наследството да е прието по опис, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, което приемане не било извършено.
В хода на първоинстанционното дело ищецът Б. К. Я. е починал на 04.12.2024 г., като на негово място са били конституирани, като ищци, призованите да го наследят - Р. С. Д., Р. С. П. и Васил Ганчев Ненов, като след отказ от иска, заявен от Васил Ганчев Ненов, делото по отношение на него е било прекратено, на основание чл. 233 ГПК и производството е продължило с участието на новоконституираните двама ищци Р. С. Д. и Р. С. П., на основание чл. 227 ГПК.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
3
По делото не е спорно, а и това се установява от събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства, че Г. З. Я. и Б. К. Я. са били в брак, считано от 23.07.1995 г., прекратен със смъртта на Г. Я., настъпила на 09.01.2023 г., като след смъртта й, нейни законни наследници са били съпругът й Б. К. Я. и брат й В. З. Г..
Видно от приетото от първоинстанционния съд, като писмено доказателство по делото, саморъчно завещание от 02.01.2023 г., Г. З. Я. е извършила завещателно разпореждане в полза на племенницата си М. В. Г., като в завещанието е записано, че завещава „безусловно Цялото свое движимо и недвижимо имущество“.
Видно от приетия от първоинстанционния съд, като писмено доказателство по делото, Протокол от 13.01.2023 г., съставен от нотариус О.
Ш. с рег. № 147 на НК, саморъчното завещание е обявено и вписано в СВ Бяла с вх. рег. № 480/17.02.2023 г., акт № 97, том 1, дело № 302, дв. вх. рег. № 478.
От заключението на вещото лице, по допуснатата и приета от съда СГЕ, се установява, че ръкописният текст и подписът в завещанието от 02.01.2023 г. са изпълнени от Г. З. Я..
За изясняване на делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е допуснал и разпитал свидетелите В. А. Г., Р. С. Р. и К. В. Г., като с оглед пренесените пред въззивния съд спорни въпроси, като релевантни могат да бъдат отнесени и съответно обсъдени само показанията на свидетеля Р. С. Р., от които се установява, че приживе Г., по случай годишнината от сватбата й с Б., подарила на последния кюлче злато, 50 гр., със сертификат, на който пишело Valcambi, за което платила около 5 000 лева.
По искане на страните първоинстанционният съд е допуснал изслушване на съдебни експертизи, чиито заключения е кредитирал, като пълни, ясни и компетентно изгответни, от които се установява, че: пазарната стойност на подробно описани в табличен вид в заключението на съдебно – оценителна експертиза, движими вещи, възлиза общо на сумата 10 462 лв. /л. 261 - 290/; пазарната стойност на 50 гр. инвестиционно златно, кюлче Valcambi, при оторизиран в България дилър на злато, към 09.01.2023 г. /цена „продава“/ е 5 780 лв., а цената за изкупуване от оторизиран дилър, към същата дата, на 50 гр. инвестиционно златно кюлче Valcambi /цена „купува“/ възлиза на 5635 лв., съгласно заключение на съдебно-оценителна експертиза /л. 368-372/; пазарната цена на двуетажна масивна стоманобетонова жилищна пристройка, състояща се от три преходни помещения на първия етаж без връзка с втория етаж и втори жилищен етаж с достъп по стоманобетоново стълбище — част от съществуваща друга жилищна двуетажна сграда на принципа на етажната собственост, което жилище се състои от дневна, кухненски бокс, коридор, тераса и обща баня и тоалетна, построена в ПИ с идентификатор *** в гр. Бяла, *********, е в размер на 66 523 лева, 4 съгласно заключение на съдебно – техническа експертиза /л. 368-380/; пазарната стойност на павилиони 8 и 10, находящи се на Общинския пазар в гр. Разград, ж.к. „Орел“ възлиза на по 4 300 лева всеки от тях или общо сумата от 8 600 лева, а на апартамент 17 в гр. Разград, ж.к. „Орел“ – 68 390 лева или общо сумата 76 990 лева към дата 22.05.2023 г., съгласно заключение на съдебно – оценителна експертиза, /л. 408 - 412/.
Събрани са от първоинстанционния съд писмени доказателства, установяващи принадлежността на правото на собственост върху сочените от страните имущества.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Правото на възстановяване на запазената част от наследство е имуществено право, признато от закона, на наследниците с право на запазена част - чл. 30 ЗН и чл.28 ЗН. Чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се търси защита и се реализира субективното потестативно право на наследника със запазена част за възстановяване на накърнената запазена част от наследството в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещателни разпореждания, до размера на запазената част, определена в чл.
29 ЗН.
Пренесените пред въззивната инстанция спорни въпроси, с оглед защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, се свеждат до характера на завещателното разпореждане /дали е общо или частно/, извършено в полза на ответницата М. В. Г. /въззивник в настоящото производство/ и до материалната легитимация на съпруга – наследник Б. К. Я. /починал в хода на процеса и на основание чл. 227 ГПК, заместен от своите правоприемници/, предвид това, че не е приел наследството по опис.
Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 ЗН. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено конкретно имущество, са частни и придават качеството на заветник.
Разпечатката съдържа 46 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35f4b4a5-02c3-4b46-94f3-2d422abe3420