Решение № 260149 от 11.01.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр. София, 11.01.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова

Марина Гюрова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7774 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 24.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 16945/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 57 състав, „М.23“ ООД- гр. София

/ЕИК ********/ е осъдено да заплати на Ц.В.Г. /ЕГН

**********/ на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени през периода 06.06.2016 г.-20.03.2017 г. неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 06.06.2016 г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на ампутация на крайни фаланги на 2, 3 и 4 пръст на дясната ръка, ведно със законната лихва върху сумата 16 000 лв., считано от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата 16 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., частично от сумата 200 000 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Ц.Г. е осъден да заплати на ответника „М.23“ ООД сумата 3 570 лв.- разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „М.23“ ООД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 676.80 лв.- държавна такса и разноски по делото.

С определение от 7.11.2018 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е отхвърлена молба на ответника „М.2.“ ЕООД от 2.10.2018 г. за изменение на цитираното по- горе решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от Ц.В.Г. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта относно присъдените на ответника разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираното обезщетение, ведно с лихвите и разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от

СРС решение и от ответника „М.23“ ООД- гр. София, в която е заявено искане за отмяна на същото като неправилно и необосновано в осъдителната му част- за горницата над сумата 1 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, и в частта относно присъдените на основание чл.78, ал.6 ГПК разноски, и за постановяването на решение за отхвърляне на иска по чл.200 КТ за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането /чл.86 ЗЗД/, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата на ищеца- „М.23“ ООД- гр. София, оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите на насрещните страни са неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните части.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваните от насрещните страни части, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Ц.Г. искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди- до размер на сумата 16 000 лв., ведно с лихви за забава, като основателни и доказани, съответно за отхвърляне на исковете в останалата част до пълните предявени размери, като неоснователни- чл.272 ГПК.

Предмет на настоящото въззивно производство са предявените от Ц.Г. иск по чл.200 КТ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от физическо и психическо естество, и акцесорен иск по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за присъждане на лихви за забава върху претендираната главница.

Спорни пред въззивния съд са въпросът за размера на дължимото на ищеца Ц.Г. за претърпените в следствие настъпилата на 6.06.2016 г. трудова злополука неимуществени вреди /болки и страдания/ обезщетение по чл.200 КТ и за наличието на предпоставки за неговото намаляване при условията на чл.201, ал.2 КТ, поради проявена от работника при настъпване на злополуката груба небрежност. Съобразно нормата на чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя- ответник на основание чл.200 КТ не може да бъде пререшаван от въззивния съд. Непререшаемостта на тази част от спора е предпоставена от обстоятелството, че е налице влязла в сила част от постановеното от СРС решение, по което към настоящия момент е формирана

Л.2 на Реш. по гр.д.№ 7774/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в сила на присъдено нещо по приложението на чл.200 КТ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД в отношенията между страните.

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на работодателя, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ:

1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя през времетраене на трудовото правоотношение; 3/ претърпени от работника вреди /в случая- неимуществени/; и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата. Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл.200 КТ не включва субективен елемент- вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния работник непозволено увреждане, поради което и такава не се търси.

Размерът на неимуществените вреди и на дължимото за тях обезщетение по чл.200 КТ /доколкото се касае за вземане, породено от непозволено увреждане/ се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото.

По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че считано от 28.09.2015 г. ищецът Ц.Г. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, където заемал длъжността „машинен оператор, металорежещи машини“, с място на работа: „М.- 23“ ЕООД- гр. София, ул.“*******. В длъжностната му характеристика са включени задължения, описани по следния начин: извършва обработка най- вече на листов материал на металорежещи машини; управлява и контролира специални и универсални металорежещи машини и следи контролно- измервателните уреди, осигуряващи необходимата точност; установява, центрова и закрепва детайли със сложна конфигурация; ежедневно и периодично технически обслужва металорежещи машини; подбира подходящи режими за работа; работи с технологична документация; спазва правилата и инструкциите за безопасна работа и установените правила за вътрешния трудов ред; при установени нередности по отношение на технологията, трудовата дисциплина и правилата за безопасна работа докладва на прекия си ръководител; поддържа в изправност поверените му инструменти, машини и съоръжения, материали и т.н. Като изисквания за заемане на длъжността, освен средно специално образование, в длъжностната характеристика са посочени и допълнителни изисквания: да знае технологичната последователност при работа с машината; да познава устройството и принципа на работа на различните видове /машини/.

Безспорно е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че вследствие настъпила на 6.06.2016 г. при работа с металорежеща машина- гилотина, трудова злополука, станала на работното му място и в работното му време, ищецът Ц.Г. получил травматични увреждания, изразяващи се в „ампутация на крайни фаланги на 2, 3 и 4 пръст на дясната ръка“. Установена е и причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него- физически и психически болки и страдания, понесени от ищеца. Въз основа на събраните доказателства- гласни, писмени и заключение на съдебно- медицинска експертиза, са установени по делото и претърпените от ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени /морални/ вреди.

Според даденото от вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно-медицинска експертиза заключение, прието като неоспорено от страните, вследствие на злополуката е извършена операция на трите пръста на пострадалия ищец, с оглед избягването на понататъшно скъсяване на пръстите, като по- късно на 18.10.2016 г. /до 21.10.2016 г./ е извършено мекотъканно покритие на ампутационни чукани на 2-4 пръст на дясната ръка, оформени уши на 2, 3 пръст, еврионом на 4 пръст. Болките, които изпитвал ищецът, били особено интензивни през първите 30 дни след злополуката, в последствие затихвали и отшумявали, като след провеждана физиотерапия и рехабилитация постепенно били възстановени движенията на ръката. Посочено е в експертното заключение и че поради нарушен върхов захват на крайните фаланги всички дейности, свързани с тяхното участие /вкл. писане/, ще бъдат трудни и невъзможни за извършване от ищеца, включително и за работата, която изпълнявал до злополуката. Захватът на ръката не бил нарушен, тъй като нямало увредени мускули, и ищецът би могъл да извършва тежка физическа работа.

Не е спорно по делото и че в края на м. февруари 2017 г. ищецът претърпял още една операция- във връзка с възпаление на 4- тия пръст от дясната ръка /св. показания на св.Г./.

Според свидетелските показания на св.Г. /майка на ищеца/, която се грижила за него през първите три месеца след злополуката, през този период той имал изключително силни болки и не можел да се обгрижва сам в ежедневието, отделно от това преживял и депресия във връзка със загуба на част от пръстите си, напуснал университета, прекратил следването си, затворил се в къщи и не общувал с приятели.

С оглед горното, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд взе предвид: характера и тежестта на

Л.3 на Реш. по гр.д.№ 7774/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в увреждането на здравето на жалбоподателя-ищец, изхождайки от характера на получените травматични увреждания /„ампутация на крайни фаланги на 2, 3 и 4 пръст на дясната ръка“/; установените въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните и възприето като компетентно и обективно дадено експертно заключение на съдебно- медицинската експертиза обстоятелства, че вследствие процесната злополука е получил посочените травматични увреждания; проведените след злополуката болнично и стационарно лечения /с продължителност от 300 дни, считано от 6.06.2016 г. до м.03.2017 г./; периодът на лечение на контузиите и настъпилите от тях последици за здравето на ищеца /касае се за необратимо състояние/; продължителността на понесените във връзка с травмата болки и интензивността им /интензивни през първите 30 дни след злополуката/; настъпилите непосредствено след травмата затруднения при самообслужването му, а също затрудненията и невъзможността след нея да извършва дейности, свързани с участието на крайните фаланги на пръстите, поради нарушения върхов захват на същите; начинът на причиняване на травмата- в резултат на работа с металорежеща машина- гилотина; възрастта на пострадалия /на 34 г.- възраст към датата на злополуката/; а също и преживените страдания от психическо естество, свързани със злополуката и получената травма /силен стрес и дискомфорт/, установени въз основа на свидетелските показания на св.Г., които в случая следва да бъдат взети предвид /и при условията на чл.176 ГПК/ като обективни и представящи непосредствени впечатления от състоянието на ищеца, следващо процесната злополука. При съобразяване на горните обстоятелства, за претърпените болки и страдания от физическо и психическо естество съобразно диспозитивното начало, по преценка на настоящия съд на ищеца Ц.Г. следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. общо, отговарящ на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД, каквото е и определеното от първоинстанционния съд обезщетение.

Разпечатката съдържа 36 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35f49412-3e48-41d7-860f-217a91ca5852