Решение № 3242 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3242 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330114753 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против И. Б. Д. и уточняваща молба от 04.11.2022г. се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на клиенти, при публично известни Общи условия, в сила от 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. По силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество поело задължението да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, с ИТН ***, находящ се в ***, клиентски номер ***. На 06.02.2019г. ответникът подал заявление за смяна на клиент на обект на регулиран пазар, ведно с декларация за достъп до мрежата, декларация за започване продажба на ел.енергия, удостоверение за наследници, спогодба, че той ще е клиент за обекта. Ответникът се задължил на основание чл.11, ал.1 от общите условия да заплаща всички свои задължения, в сроковете и начините по чл.18. Тъй като електромерът бил вътре в обекта и не бил осигуряван достъп, обектът на потребление не бил отчитан за периода от 17.10.2021г. до 17.06.2022г., като уточнява, че отчитането от 17.06.2022г. е извършено с оптична глава, която се поставя на определено място до електромера, данните се прехвърлят автоматично, без намеса на отчетник. След отчитането била съставена фактура, като след депозирана жалба от ответника, служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД извършили проверка на място и установили, че електромерът отчита вярно, като сумата е по-голяма поради неосигурения достъп от 1 клиента. Твърди се, че за периода 17.10.2021г. – 17.06.2022г. ищцовото дружество е доставило на ответника ел.енергия на стойност 1210.28 лв., която до момента не била заплатена. Направено е искане за осъждане на ответника да заплати следните суми: главница в размер на 1210.28 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 17.10.2021 г. – 17.06.2022 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 05.07.2022 г. – 13.10.2022 г., в размер на 33.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от И. Б. Д., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Отчетените и фактурирани показания на електромер с фабричен номер *** не съответствали на реалното потребеното количество ел.енергия за процесния обект в с.Старосел, ИТН ***, тъй като ответникът ползвал този имот 2-3 пъти месечно, за по няколко часа, при което било обективно невъзможно да се потреби такова количество енергия. Ищецът бил подменил електромер *** в отсъствие на ответника, който нямал възможност да съпостави начисленото количество с показанията му. Ответникът не бил уведомяван за извършени посещения от служители на ищеца за отчет на електромера. Било налице неточно измерване на електромера. Ищецът не бил изпълнил задължението си по чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представени са Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ***г.

Подадено е на 06.02.2019г. заявление за услуга – смяна на клиент за обект на нерегулиран пазар до ищцовото дружество от И. Д., декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и спогодба от посочената дата, сключена между страните по делото.

Представен е препис-извлечение от сметка на И. Б. Д. за обект на потребление: ***, *** за главница в размер на 1210.28 лв. за периода от 19.05.2022г. до 17.06.2022г. и за лихва в размер на 33.96 лв. за период от 05.07.2022г. до 13.10.2022г. Представена е справка за отчет на СТИ от билинг система и терминал – клиентски номер ***.

Представено е писмо до ответника от дата 04.07.2022г. относно стойността на консумираната ел.енергия, както и жалба от ответника от дата 28.06.2022г.

Видно от препис-извлечение от сметка, на дата 16.03.2023г. е заплатена от ответника сумата от 1210.38 лв. главница, 33.96 лв. обезщетение за забавено плащане, законна лихва към датата на плащане в размер на 55.34 лв., както и разноските по делото в размер на 420 лв. – 100 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. СТЕ и 20 лв. свидетел.

Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпит на св.В., която разяснява, че отчита 2 електромери, има определен район, вкл. и обект в ***. Електромерът се намирал вътре на фасадата на къщата, като за отчитане от време на време на свидетеля отварял съседът. На самия терминал имало оптична глава, която след залепване сама сваляла показанията на електромера. До електромера следвало да бъде осигурен достъп, тъй като дотам имало ограда. Всеки месец свидетелката посещавала имота, но не всеки път влизала. Не били длъжни да уведомяват, че ще извършват отчет, били на фиксирани дати и хората знаели. На гърба на документа на лист 10 от делото „Извадка на данни от терминал“ код 18 означавал „неосигурен достъп“.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което за процесния период на ИТН *** на клиент И. Б. Д. е доставяна ел.енергия, като електромер № 00*** е отчитан с ръчен терминал, на два пъти – на 17.10.2021г. и на 17.06.2022г., поради липса на достъп. Отчетените показания съвпадат с фактурираните стойности на консумираната ел.енергия. Поставеният електромер е преминал изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията и има необходимите стикери, пломби и съответства на нормативните изисквания.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че ответникът е потребител на услугите по доставяне на електрическа енергия за посочения в исковата молба обект с ИТН: ***, ***. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, за обекта на потребление с ИТН: *** на клиент И. Б. Д. е доставяна ел.енергия в размер на 5040kWh, като електромер № 00*** е отчитан с ръчен терминал, на два пъти – на 17.10.2021г. и на 17.06.2022г., поради липса на достъп. Отчетените показания съвпадат с фактурираните стойности на консумираната ел.енергия. Поставеният електромер е преминал изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията и има необходимите стикери, пломби и съответства на нормативните изисквания. Съдът възприема изцяло показанията и на разпитания по делото св.В., която в качеството й на инкасатор е посещавала ежемесечно посочения обект на потребление, но не винаги е успявала да отчете данните на електромера, поради липса на достъп. От заключението на вещото лице, както и от показанията на свидетеля става ясно, че електромерът е отчитан с ръчен терминал, като оптичната глава на терминала се поставя върху оптичния порт на електромера. Поради това и следва да се приеме, че ответникът дължи заплащане на стойността на начислената за имота електрическа енергия. По силата на чл.11, т.1 от представените Общи условия ответникът се е задължил да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. При тези данни съдът намира, че предявените искове за главница и обезщетение за забава са установени по основание и размер.

С оглед представените по делото доказателства за плащане на процесните суми в хода на 3 процеса, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите са заплатени на 16.03.2023г. след образуване на делото – 14.10.2022г., тоест ответникът е дал повод за завеждане на делото, но от ищеца се сочи, че са заплатени претендираните от ищцовото дружество разноски, поради което не е необходимо произнасяне на съда в тази насока.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Х. Г.Данов” № 37 против И. Б. Д., ЕГН ********** от *** искове за осъждането му за заплащане на сумите от 1210.28 лв. – стойност на консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 17.10.2021г.

– 17.06.2022г. за обект на потребление с ИТН: ***, ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от 05.07.2022г. до 13.10.2022г. в размер на 33.96 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2022г. до окончателното погасяване, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4