Решение № 381 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100511567 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищцовото дружество – „ЛБ Билдинг" ЕООД, срещу Решение № 12307/21.06.2024 г., постановено по гр. д. 20221110153150 по описа за 2022 година на Софийски районен съд, 70-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск по чл.

422 ГПК, вр. чл. 258 ЗЗД, за признаване за установено, че „Авиотехника -инженеринг“ ЕООД, ЕИК: 131116057, със седалище с. Владая, ул. „Плиска “ № 4, общ. Столична, дължи на „ЛБ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 206446680, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. Стефан Стамболов № 24, заплащане на сумата 11 864,35 лева по неизпълнен договор за изработка, с предмет извършване на СМР, изразяващи се в изграждане на ограда за обект в гр. Пловдив, ул. ****, метеорологична база НИМПХИ, ведно със законната лихва от 13.01.2022 г. до окончателното изплащане, като недоказан. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да се признае да уважи предявеният иск.

Въззиваемият поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Твърди се, че от събрания по делото доказателствен материал не може да се формира обоснован извод за наличието на валидно сключен договор между ищеца и ответника за извършване на строително-монтажни работи по направа на ограда, който да е породил задължение на ответника, като възложител, за плащане на възнаграждение. По изложените съображения моли съдът да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред първата инстанция са били предявени искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 258 ЗЗД, от ищецът „ЛБ Билдинг“ ЕООД срещу „Авиотехника -инженеринг“ ЕООД за сумата от 11 864,35 лева, по неизпълнен договор за изработка, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, както и разноски в производството пред СРС и заповедното производство.

За да достигне до крайният си извод първата инстанция е установила от фактическа страна, че по приложеното ч. гр. д. № 7112/2022 г. по описа на СРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесното вземане. Срещу заповедта е било подадено възражение от ответника, в резултат на което и в законния срок ищецът предявява настоящите искове. Установителните искове са допустими.

Между страните по делото - „Авиотехника -инженеринг“ ЕООД, в качеството на възложител, и „ЛБ Билдинг“ ЕООД, в качеството на изпълнител, са възникнали облигационни отношения по договор за изработка, то силата на който ответното дружество е възложило на ищеца срещу уговорено възнаграждение да извърши СМР, изразяващи се в изграждане на ограда на обект на възложителя. По делото липсва писмен договор между страните, но правилно СРС е отбелязал, че договорът за изработка е неформален и няма предвидена изрична форма. В отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения за некачествено изпълнение на предвидените СМР, но не е отрекъл наличието на договорна връзка между страните. В подкрепа на това е и представеното пред първоинстанционния съд писмо от ответното дружество към ищеца, в което то възразява за недостатъците на извършената работа.

Съдът споделя извода на първата инстанция и не счита за основателни оплакванията на въззивника, което категорично се доказва и от показанията на свидетелите, разпитани пред първа инстанция. Уважаването на предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД предполага при условията на пълно и главно доказване, която доказателствена тежест е върху ищеца, да установи, че ответникът не е изпълнил поетите по силата на възникналото между страните облигационно правоотношение задължение в качеството му на възложител, като в причинна връзка с неизпълнението на поетите задължения за ищеца са възникнали преди, под формата на пропусната полза в претендирания от ищеца размер.

В съответствие с правилата за разпределение на доказателствена тежест първоинстанционният съд в доклада по чл. 146 ГПК е посочил фактите, които подлежат на доказване от страните по спора. В тази връзка не следва да бъде споделено наведеното от въззивника оплакване за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, тъй като изготвеният от първоинстанционният съд доклад по делото е в съответствие с предвидените в процесуалния закон изисквания. Докладът по делото следва да съдържа указания по чл. 146, ал. 2 ГПК само и единствено, когато страните по делото изобщо не са представили доказателства по отношение на твърдян от тях и относим към предмета на спора факт. Въпросът дали от представените доказателства се установява наличието на даден факт е по същество на спора и произнасянето по него се осъществява с крайния съдебен акт и съдът не дължи указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. В съответствие с изложеното, настоящият състав на съда е взел отношение в определението по чл. 267, ал. 1 ГПК по направеното от въззивника доказателствено искане с оглед на наведеното от него оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение при изготвяна на доклада по делото.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които доказват основателността на решението на СРС. Според показанията на св. Романов, работел в дружества, за които се твърди да са направили възстановителни работи на процесния обект, е изложил тезата, че работата по обекта е била според проекта на управителя на ответното дружество, както по времето, когато се е работило от служители на 2 ищцовото дружество, така и когато той е продължил работата. Потвърдил е липсата на документи относно договорените дейности. Навел е аргументи, че в изготвена от ответното към ищцовото дружество фактура е описан по - малък обем СМР, отколкото са извършени.

На следващо място, св. К., който бил допуснат на ответната страна, изложил мнението си на специалист относно работата по обекта, а именно, че същата не отговаряла на съответните строителни изисквания за подобен вид дейност. Същият заявил, че е изготвял проектно писмо, с което да бъде поканен изпълнителя по процесния договор да отстрани некачественото изпълнение, като споменава и сума приблизително 13 000 лева, на която оценява труда по обекта. Св. К. в своите показания е удостоверил работата си по обекта, като е обяснил в детайли техническите аспекти на извършваното от него.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че съгласно приетата по делото експертиза на процесния обект са налични частично извършени СМР, като поради липса на съответните документи, не може да се заключи, че същите отговарят на строителните изисквания. Налице е било и довършване на работата от страна на работници на друго дружество, но поради липса на документално оформяне и с тях, не може да се определи с точност откъде е продължена работата. Стойността на установените и налични СМР е била оценена на 7945,56 лева с ДДС.

В правната доктрина, както и в съдебната практика пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, като при предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а следва да бъде доказана от ищеца в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 16.06.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС).

При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че предявеният от ищеца иск за заплащане на сумата от 11 864,35 лева., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, както и разноски в настоящото и заповедното производство, представляваща имуществени вреди под формата на пропусната полза, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При липсата на доказателства, че ищецът е изпълнил в цялост възложената работа, съгласно поръчката на възложителя, която работа да е отчетена и приета, СРС правилно е приел, че за ищеца не е възникнало вземане за стойността на извършени СМР на стойност 11 684,35 лева, предмет на делото. Предявените искове са недоказани по основание, поради което следва да бъдат отхвърлени в цялост.

С оглед на което и доколкото изводът, до който достига настоящият въззивен състав съвпада с възприетото от първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото пред въззивната инстанция в полза на въззиваемия – „Авиотехника -инженеринг“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 1500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство (съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК).

С оглед на правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12307 от 21.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3

20221110153150 по описа за 2022 година на СРС, 70-ти състав.

ОСЪЖДА „ЛБ Билдинг“ ЕООД, ЕИК: 206446680, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. Стефан Стамболов № 24, да заплати на „Авиотехника инженеринг“ ЕООД, ЕИК: 131116057, с. Владая, ул. ПЛИСКА № 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 1500, 00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните по правилата на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4