Решение № 198 от 21.11.2024, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Троян, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20224340100727 по описа за 2022 година за да се произнесе - съобрази:

С решение № 75 от 24.04.2023 г. по настоящето дело, което е влязло в законна сила, е допусната делба между В. С. М., ЕГН **********, С. И. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Троян, *** и П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, ул. „Г.К.“ № 412 на следния съсобствен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Троян, общ. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-1811/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. Троян, общ. Троян, обл.

Ловеч, ***, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), площ: 620 кв. м, стар номер 501031900, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построената и попадаща върху имота СГРАДА с идентификатор ***, предназначение: Еднофамилна жилищна сграда, застроена площ: 60 кв. м., брой етажи: 2, като от имота е постановено да се образуват шест равни дяла, от които за В. С. М. и П. С. Ч. са отредени по един дял /1/6 идеална част/ и общо при режим на СИО за В. С. М. и С. И. М. са отредени четири дяла /4/6 идеални части/.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата процесуалния представител на ответника П. Ч. – адвокат В. А. от ЛАК е напарвил искане по сметки по реда на чл. 346 от ГПК относно подобренията, които Ч. е направил в процесния имот на стойност 10 000 лева, а именно: Прокопаване на канал за питейна вода с дълбочина 0.80 м. и дължина 25 м. и свързване с питейна вода 1984 г. Свързване на сградата с електрозахранване - 1984 г. Мозайка на три тераси 10 кв.м. и на стълбището /стъпала 27 бр. и площадки 8 кв.м./ - 1984 г.

Баня: Фаянсови плочки 8 кв.м. и теракот 4 кв.м. 1984 г. Кухня: Фаянсови плочки 9 кв.м. и теракот 5 кв.м. 1984 г. Шлайфане дюшеме на първия етаж - 35 кв.м. 1984 г. Дървена облицовка на коридора на двата етажа - 9 кв.м. 1984 г.

Гипсови корнизи и гипсови орнаменти на всички прозорци на двата етажа 1985 г. Железни парапети на три тераси на двата етажа с армирани стъкла 12 м, височина 0.9 м. - 1985 г. Първоначално боядисване на стаите и коридорите двата етажа стълбището - 1985 г. Кухненско обзавеждане - 1985 г. Замазка на 1 пода на втория етаж - 1989 г. Навес за гараж 7м. х 2.7 м. - 2000 г. Бетонна ограда 13 м. от лицевата страна с бетонна основа с височина 0.5 м. и мрежа.

Входна порта 3.5 м. х 2 м., метална конструкция - 2000 г. Ограда от север с бетон и мрежа 9.5 м. - 2000 г. Ограда от западната страна, отделя стопанската част на двора -мрежа на бетонни колове - 2x12 м. - 2000 г. Засаждане на плодни дръвчета и грижи за тях - 7 бр. ябълки 2005 г., 13 бр. сливи - 2006 г.

Ремонт на покрив и замазка на капаци - 2011 г.

От своя страна ищците също са на правили искане по сметки за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева, за периода 13.10.2017 г. до 13.10.2022 г., обезщетение за периода, през който са били лишени от ползване на имота.

Съда е провел разпита на свидетелите К.А.П., М.М.Д. Л.Т.Д., Стефко И.

Стоев и Б.М.К. относно извършените и претендирани от ответника Ч. подобрения в съсобствения имот, както и относно факта, че ищците са били лишени от ползването на имота. Свидетелите заявяват в показанията си, че в имота е имало стара къща, където първоначално са живели В. М. и П. Ч. заедно със своите родители, свидетелите помнят, че там е живяла и бабата на страните. Новата къща е изградена в последствие през осемдесетте години на миналия век. Първоначално само първия етаж е бил пригоден за живеене, където се е преместил да живее ответника със семейството си. Родителите на страните са били управители на почивна база и през по-голямата част от времето са били в к. к. „Б.“, където са работили. С тях е била и дъщеря им В., която тогава е била ученичка. Свидетелите са помагали при изграждането на къщата, но не знаят кой е плащал за материали и работници. Излагат, че семейството на страните не е имало финансова възможност и къщата се е изграждала дълго време, постепенно. Свидетелите описват, че процесната къща е на два етажа, като на първия етаж е кухня и още една стая, както и баня и тоалетна, а на втория етаж са три стаи, без санитарен възел. Втория етаж е бил направен за живеене, когато се е родило второто дете на П. Ч.. Там са живели майка му и баща му, както и сестра му, докато е била ученичка.

Свидетелите поясняват, че семейството е било задружно, не е имало спорове между тях. Конфликти са настъпили последните години. Установи се, че Ч. не е допускал до къщата сестра си и нейното семейство. Свидетелката М.Д., която е приятелка на В. М. и нейното семейство, излага, че процесния имот реално е собственост на майката на страните. До около 2002 г. ищцата и майка й са живели в имота след това са отишли да работят в Туристическия дом и са заживяли там. Когато се е родил сина на В., те са имали намерение да живеят в къщата, но това станало невъзможно, тъй като брата на ищцата заедно с неговото семейство били завладяли целия имот. Къщата не е устроена да живеят повече хора там, тъй като има една кухня и един санитарен възел, но през последните години Ч. не е искал да допуска изобщо ищцата и нейното семейство в имота. Свидетелят К.П. също излага, че В. и С. не са имали ключ от имота.

Съда е допуснал в производството основна съдебно – техническа и и две допълнителни експертизи с вещи лица инж. П. В. и инж. Д. Д.. Вещото лице инж. В. е представил пазарна стойност на делбения имот в размер на 112 300 лева, изчислени са и стойностите на претнедираните от ответника подобрения в имота в размер на 9 800,51 лева, както и размера на претендираното обезщетение от страна на ищците, че са лишени от правото да ползват процесния имот, изразяващо се в пазарен наем изчислен за процесния 2 период от пет години назад в размер на 21 760 лева.

В допълнително заключение инж. В. след извършен оглед на сградата, е констатирал, че на първия етаж са разположени антре, две стаи и кухня, както и санитарен възел /баня и тоалетна/, а на втория етаж са три стаи, като в проекта е включен, но не е реализиран санитарен възел. В с. з. експерта изрично е посочил, че къщата е неподеляема.

С оглед претенцията на Ч. за засяти плодни дръвчета и изграждане на навес, съда е назначил още една техническа експертиза, по която вещото лице инж. Д. е констатирал, че дръвчетата не попадат в процесния имот, а навеса за гараж попада в ПИ *** по КККР на гр. Троян.

С оглед на така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т. е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством някой от следните способи: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 о т ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 о т ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество.

В случая изрично искане от съделителите за способ за прекратяване на съсобствеността, не е направено. Едва във фазата на устните състезания, пълномощника на ищците – адв. Ц. е заявил, че поддържа искането делбения имот да бъде възложен на ищците в цялост срещу съразмерно плащане чрез прихващане на насрещния дял. Дори и да се приеме, че съда е сезиран в крайна сметка с подобно искане, то съгласно константната практиката пр. Решение № 100 от 27.07. 2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на I г.о. на ВКС: „Към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът пристъпва, когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС 7/1973г.“ В случая е невъзможно извършването на делба чрез прилагане на чл. 353 о т ГПК, тъй като от делбените имоти не могат да се образуват достатъчно брой дялове, отговарящи на квотите на съделителите – делбения имот е един, а съделителите са трима.

С оглед гореизложеното съда намира, че в случая делбата следва да се извърши чрез изнасяне на делбения имот на публична продан при първоначална цена от 112 300 лева. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем, отново настоящия състав се позовава на съдебната практика (Решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на І ГО на ВКС, Решение № 39/19.04.2016 г. по гр. д. № 4051/2015 г. на І ГО на ВКС, Решение № 83/10.06.2016 г. по гр. д. № 6052/2015 г., І ГО на ВКС Решение № 634/04.10.2010 г. по гр. д. № 1378/2009 г. на ВКС, І ГО).

Относно претенциите на съделителите по сметки, които съда е приел по 3 реда на чл. 346 от ГПК за разглеждане в процеса. За да бъдат уважени подобни искове следва в случая съделителя П. Ч., който се явява ищец по иска да докаже, при това главно и пълно, че е извършил подобрения в имота, допуснат до делба, без участието на другите съделители и с тези подобрения се е увеличила стойността на делбения имот. По своя характер претенциите за подобрения е уравненине между съделителите с цел избягване на неоснователното обоготяване. Ч. е ангажирал гласни доказателства, описани в обстоятелствената част, вещото лице в заключението си по СТЕ е изчислил претендирания размер от 9 800,51 лева за извършените подобрения.

Ищците са направили възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на тази претенция, което възражение съда намира за основателно.

Самият ответник твърди, че е направил голяма част от подобрения в имота през 1984 г., останалите през 1989 г., 2000 г., 2011 г. Претендираните подобрения са дължими, ако са доказани и ако са извършени до пет години назад, преди завеждането на иска. Безспорно в случая са минали повече от пет години. Предвид на това и съда не е обсъдил подробно горе свидетелските показания. И само за пълнота на изложението, от свидетелските показания не се доказа по обективен и несъмнен начин вида на извършените ремонтни работи и дали са извършвани от Ч., тъй като по това време са били живи родителите му, които също са живеели в този имот. С оглед но изложеното, съда намира, че претенцията по сметки по чл. 346 от ГПК следва да бъде отхвърлена, като погасена по давност.

Съделителите В. М. и С. М. от своя страна са предявили в делбеното производство иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който претендират обезщетение от ответника за това, че са били лишени от него от ползването на съсобствената им част от процесния имот, в размер на средния месечен наем за периода 13.10.2017 г. до 13.10.2022 г., ведно със законната лихва считано от 13.10.2022 г. В заключението си вещото лице е изчислило, че дължимия наем за процесния период е в общ размер на 21 760 лева.

В тежест на ищците по искането по чл. 31, ал. 2 от ЗС е да докажат, че са били лишени от достъп до делбения имот от ответни ка от посочената начална дата, че ответника отказва да им предостави ключ и, че са изпратили писмена покана на Ч. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената им част от делбения имот, размерът на дължимото месечно обезщетение.