Решение № 23 от 11.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Враца, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20241400900035 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Предявена е искова молба от С. М. Ж., с ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Криводол, ***, К. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, *** и Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, *** всички чрез пълномощника им адв.Р. М. от САК, със съдебен адрес за призовки и съобщения: *** против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.380 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която са поискали да се осъди ответника да им заплати общата сума от 1 200 000.00 лв. (на всеки един от ищците по 200 000.00 лв.), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 08.05.2023 г., вследствие на което е причинена смъртта на техния наследодател Г. С. Ж., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба - претенция от 03.07.2023г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, а за Г. С., считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба - претенция от 14.08.2023г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба ищците С. М. Ж., Т. Г. С., Ц. Г. С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. С., твърдят, че на 08.05.2023г., около 18:00 часа, на главен път I-I /Е79/, при км. 167+700, община Мездра, водачът М. Г. В. на лек автомобил марка и модел "Дачия Логан", с рег.

1

№ СВ *** ТХ, е нарушил правилата по ЗДвП, като се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещна пътна лента и се блъснал в правомерно движещия се товарен автомобил марка и модел "Волво ФХ 4Х2Т", с pег. № СВ *** СТ, с което реализирал ПТП.

Посочват, че за ПТП-то е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 205/08.05.2023г., деловодно заведен под № 300р-7486/29.05.2023 г.

Образувано е досъдебно производство № 205/2023 г. по описа на РУ на МВРМездра.

Твърди се още, че при инцидента тежко е пострадал Г. С. Ж. - пътник в лекия автомобил марка и модел "Дачия Логан", с рег. № СВ *** ТХ, който е бил транспортиран в МБАЛ "Христо Ботев" АД-гр.Враца. Посочва се, че в лечебното заведение пострадалото лице е било прието в крайно тежко състояние, с политравма, рана в главата и дифузна травма на главния мозък, кома /ГКС - 3т./, хематоми по дясна буза, темпоро-окципиталните кости вдясно, както и около орбитите, единични кръвни колекции интрапаренхимно, оформящ се общо-мозъчен едем, фрактура на носни кости, полифрагментна фрактура на фронтална кост ангажираща горна стена на лява орбита, фрактура на медиална стена на лява орбита е наличие на кръвни колекции в етмоидални клетки в ляво, фрактура в дистална трета с дислокация на дясна ключица, фрактури на 1-во дясно ребро отпред и 8-мо ребро по средна аксиларна линия, двойна фрактура на 4-то ляво ребро отпред и по средна аксиларна линия, както и на 5-то ляво ребро отпред, контузионно огнище вляво централно на белите дробове, фрактура в областта на десен ацетабулум.Въпреки своевременната, адекватна и квалифицирана медицинска помощ на *** пострадалият Г. Ж. починал от получените травматични увреждания.

Сочи се, че починалият Г. Ж. е съпруг на ищцата С. М. Ж. и баща на ищците Т. Г.

С., Ц. Г. С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. С., които изключително тежко преживяват загубата на толкова близък за тях човек.

Твърди се още, че пострадалият Г. Ж., С. Ж. и децата им били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Починалият Г. Ж. и неговата съпруга отгледали и възпитали децата си в атмосфера на любов, подкрепа и взаимно уважение. Сочи се, че починалият Г. Ж. бил стожерът в семейството и с присъствието си носел чувство на сигурност и спокойствие за съпругата и децата си. Той бил изключително добър и грижовен съпруг и баща, като се стараел нищо да не липсва на семейство му и всичките му усилия били насочени към щастието и благоденствието на неговите най-близки хора. Сочи се още, че отношенията между съпрузите били изградени на основата на взаимна любов, уважение и разбирателство. Посочва се, че съпрузите съумели да запазят отношенията помежду си, както в началото на съвместния им живот и били силно привързани един към друг. Сочи се още, че те обичали да прекарват времето си заедно с техните деца, имали си общи занимания и развлечения. Двамата били неразделни в ежедневието си и се подкрепяли във всичко, като Г. помагал на С. не само в отглеждането на децата им, но и в домакинската работа, придружавал я, където било необходимо, когато имала нужда да отиде на лекар или на друго място. Те били неизменно заедно в житейските трудности и несгоди.

Ищцата разчитала на съпруга си, споделяла му всичко и търсела неговото мнение и 2 съвети, а починалият бил изключително грижовен и любвеобилен към С., винаги показвал своята отдаденост на съпругата си и че държи изключително много на нея. За него било много важно ищцата да е щастлива и доволна, тъй като нейното щастие било и негово щастие. Желанието и на двамата съпрузите било да остареят заедно, запазвайки връзката и отношенията си непокътнати до самия край на животите им.

Поддържа се в исковата молба, че Г. силно обичал децата си, които били всичко за него. Държал се топло и бащински с тях. Неизменно ги утешавал и успокоявал, когато нещо ги разстройвало или плашело. Не ги делял по никакъв начин и участвал дейно и с голямо желание в отглеждането и възпитанието им. Непрекъснато разговарял с тях, обяснявал им за нещата от живота, разказвал им приказки и ги учел на нови неща. Починалият имал индивидуална връзка и отношения с всяко едно тях, която се запазила и след като те станали възрастни хора. Отделял време на всички, бил наясно с техните желания и потребности и се опитвал да ги подкрепя във всяко тяхно начинание. Обичал да прекарват време заедно, да разговарят на различни теми и да споделят за ежедневието си. Бил опора и приятел за тях. На всеки повод и празник се събирали и празнували заедно. Винаги показвал топло бащинско отношение и всячески се стремял да им подсигури всичко нужно. От своя страна К., С., Ц., Т. и Г. били силно привързани към покойния си баща, обичали го и виждали в негово лице авторитет и пример за подражание. Той бил техният покровител и защитник, добър баща и жизнерадостен човек, който милеел за своите деца и отдал живота си на тяхното отглеждане и възпитание.

Поддържа се още, че ищците имали изградена дълбока емоционална и духовна връзка с починалия Г. Ж., който бил едва на 55 години към момента на смъртта си, в разцвета на силите си, трудоспособен и жизнен човек. В пътния инцидент ищците загубили най-скъпия за тях човек - техния партньор в живота и баща, човекът, който ги обгрижвал и осигурявал всичко необходимо в живота им, затова никой не може да запълни празнотата и липсата, която те усещат към настоящия момент.

Навеждат се доводи, че ритъмът на живот на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Твърди се, че ищцата С. Ж. е съкрушена от внезапната и трагична смърт на любимия й, като е изпаднала в състояние на силен шок след новината за инцидента и непрекъснато мисли за случилото се и не може да се концентрира върху нищо друго. Посочва се, че ищцата С. Ж. се е сринала психически, поради което се разстройва от най-малкото нещо и постоянно плаче безутешно.

Станала е напрегната и е дълбоко опечалена, всичко в дома им й напомня за починалия й любим. Сочи се, че се чувства много самотна и не може да свикне с мисълта, че е загубила съпруга си, страда от силно безпокойство и тревожност, страхува се от факта, че ще се наложи да изживее остатъка от живота си сама. Всичко това силно я депресирало, вследствие на което има и проблеми със съня, сънува кошмари с непрекъснато повтарящи се картини свързани с произшествието и не може да спи пълноценно, станала е мрачна и мълчалива. Изгубила е апетита си и няма желание да се храни, вследствие на което се чувства отпаднала и безсилна. Изпитва апатия към всичко случващо се около нея и се е предала на отчаянието, което я е обладало. Бъдещето й изглежда несигурно и заплашително и се чувства смазана под тежестта на голямата болка, която изпитва и със сетни усилия се опитва да продължи 3 живота си без човека, който я дарявал с несекваща любов и щастие. Сочи се, че ищцата С. Ж. силно е ограничила социалните си контакти и не желае да общува с други хора освен с най-близките си.

Посочва се, че изключително зле се е отразила загубата на баща им и на ищците Т., Г. и Ц.. Новината за смъртта на баща им ги шокирала и изпаднали в състояние на неверие и отричане. Чувстват се унили, тъжни и нещастни. Сочи се, че тримата не могат да спрат да мислят за случилото се. Всеки път ищците се разстройват, говорейки и спомняйки си за всички споделени с починалия щастливи преживявания. Дълбоко опечалени са и изпитват силна мъка и тъга. Станали са мрачни и апатични към случващото се в ежедневието им. Ищците се чувстват унили и безпомощни под смазващата мъка на случилото се и често го сънуват, което силно ги разстройва. Не могат да свикнат с мисълта, че баща им вече го няма и не им дава мира случилото се.

Измъчвани са от постоянно чувство на напрежение и безпокойство. Сочи се още, че ищците се затворили също в себе си и ограничили социалните си контакти.

Престанали да излизат навън и да се забавляват, както преди, тъй като вече нямат настроение за нищо. Злополуката се е отразила изключително негативно и на психическото състояние на ищците К. и С., и двамата са преустановили социалните си контакти. Не разговарят с никого освен с най-близките си, а нощем не могат да спят, тъй като нямат покой от постоянната скръб по загиналия им баща. Посочва се, че се страхуват от автомобили, тъй като се притесняват да не изгубят и други свои близки, а след злополуката са станали нервни, поради което често се стряскат насън, разсеяни са и трудно се съсредоточават, изглеждат нещастни, нямат настроение и не могат да превъзмогнат случилото се. Станали са силно чувствителни, разстройват се лесно и се чувстват емоционално изтощени.

Сочи се още, че без съмнение ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент и никой не може да им върне обратно отишлия си скъп човек. Моралните страдания и претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Поддържа се още, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционен фонд, към момента на процесното събитие, виновният водач, който е управлявал лек автомобил марка и модел "Дачия Логан" с рег. № СВ *** ТХ, е имал валидна ЗЗ "ГО", сключена със ЗК "Лев Инс" АД, с полица № BG/22/***, валидна от 21.02.2023г. до 20.02.2024 г.

Ищците навеждат твърдения, че на 03.07.2023 г. и 14.08.2023 г. са отправили молби - претенции с вх. № 6521/03.07.2023 г. и вх. № 7871/14.08.2023 г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответникът ЗК "Лев Инс" АД, с искане да се определят и изплатят дължимите застрахователни обезщетения.

В законоустановеният срок, който е изтекъл застрахователят не е определил и изплатил застрахователни обезщетения по заявените извънсъдебни претенции, което поражда правния им интерес на ищците на основание чл.432, ал.1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред, обективирана в петитумната част на исковата молба.