Решение № 3601 от 15.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3601 гр. Варна, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110108875 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 61250/08.07.2025 г., подадена от И. М.

М., лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Е. Х. Г. и К. Х. Г., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу ответниците Х. Г. Г., Г. Х. Г. и Е. А. Г., както следва: ответниците да се задължат да се въздържат от извършването на домашно насилие спрямо молителите; да им се забрани да приближават молителите, жилището им, находящо се в гр. Г., ******; временно да се определи местоживеенето на децата да е при майката на адрес: гр. Г., ******, както и ответниците да бъдат задължени да посещават специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 5 и 6 ЗЗДН, при условия, определени от съда, за максимално определения по закона срок.

В молбата за налагане на мерки за защита молителката И. М. М. излага, че с ответника Х. Г. са във фактическо съжителство от 2019 г., като от същото имат две деца – близначките Е. и К. Г.и, родени през 2020 г. Ответникът Г. Г. е баща на Х. Г., а ответницата Е. Г. – негова майка. Твърди, че през последната година напрежението между страните ескалирало. С времето вербалната агресия и психическия тормоз спрямо нея нараснало. На Великден, 20.04.2025 г., около 14:30 часа двете момичета се карали на стълбите в къщата, в която живеят и плачели. Тя ги прегръщала и се опитвала да ги успокои, при което Е.

Г. дошла и започнала да й крещи и с викове да я пита защо плачат децата.

Казала й, че ще отговаря пред много хора заради това, че тормози децата, че ще й отнемат децата. Гушнала едното дете, но бабата го издърпала от нея и я блъснала по стълбите. В това време Г. Г. я заплашвал, че ще се обади в полицията, за да й вземат децата. Всичко това се случило пред децата, които били много травмирани. Отнело й много време и усилия, за да ги успокои и да 1 им обясни, че няма да ги разделят. Бащата, който пътувал по корабите, се прибрал на 23.06.2025 г. и й казал, че иска да се разделят. На 30.06.2025 г. му казала, че си е уредила квартира в гр. Г., където живее майка й и че иска да отиде там с децата. Х. пожелал да отиде и да види мястото преди да заминат.

На 02.07.2025 г. го попитала кога ще ходи да види квартирата, при което той побеснял от нищото и й казал: „ще намериш време да ми говориш, когато не съм изнервен, сега излизам на разходка, няма да излизам, и това провали, не мога да изляза дори, да не мислиш, че искам да ти гледам умрЕ. поглед тука още, ще се махнеш, спокойно“. Обиждал я с изрази „******“, „******“. На същия ден вечерта й заявил, че е бил изнервен и че следващата седмица ще отиде да види мястото, като категорично й заявил: „ти няма да излизаш оттук, без аз да одобря“. На 06.07.2025 г., следобед около 16:00 часа, отново го попитала кога ще отиде, а той й отговорил, че не иска да се разхожда и че на 08.07.2025 г. баща му щял да отиде и да й направи клипче. Тя категорично му заявила, че друг човек няма място в новия й дом. При това Х. побеснял и отново започнал да я обижда. Казал й: „****** ******“, „******“, „30-40 мъже ще минат през теб и си дотам“, „не ставаш за родител“, че е „луда“, „не си добре“, че каквито и ******и да сложи все е „гнусна“, че едва я е пипал, „дай ми годежния пръстен, ще го продадеш, за да ядеш салам, ще умреш от глад“. Тя не влязла в тона му, което още повече го ядосало и й викал: „на какви хапчета си или нямаш сърце“, „виж се как гледаш, ти си дрогирана с лекарства“. Надвесил се над нея с готовност да я удари. Тогава решила, че не може да издържа повече на този тормоз. Помолила леля й, свако й и братовчед й да дойдат от Г. до Варна на 07.07.2025 г., за да я вземат с децата и да отидат в новата им квартира. Х. обаче категорично й забранил да напуска къщата.

Обвинявал я, че иска да отвлече децата. Скрил документите им и не й ги дал.

Обадила се в полицията и социалните. Полицаите дошли и им съставили предупредителни протоколи. По това време родителите на Х. били затворили децата сами в стая на първия етаж и заключили входната врата на първия етаж. Децата пищели, крещели и плачели, като не й позволявали да отиде при тях и да ги успокои. Блъскала по вратата, докато й отворят, което било отразено и записано от полицаите. След това отворили вратата и се държали все едно нищо не се е случило, а децата били безкрайно уплашени. Не й позволили да си замине с децата. След като подала сигнал в полицейското управление се върнала вкъщи. Х. й забранил да остава насаме с децата или да ги извежда без присъствието на други хора. Започнал да записва разговорите им, в които й обяснявал, че е луда, че не е добре. Казал на децата „майка ви иска да ви изнесе“. Същото им била казала и баба им Е.. На 07.07.2025 г. изискванията от страна на Х. към нея продължили, като той й забранил да затваря вратата на стаята, в която спи с децата, за да не остава насаме с тях.

Около 19:00 часа на същия ден казал на децата, че е лоша майка и че иска да ги отвлече. На 08.07.2025 г., около 07:00 часа сутринта, поискала да си вземе вещи от багажа, но установила, че Х. е заключил всичките й вещи на отделен етаж от къщата и тя няма достъп до тях. Поддържа, че както тя, така и децата са изключително травмирани от случващото се. По изложените съображения моли спрямо ответниците да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

Претендира разноски.

Ответниците по молбата са депозирали писмени отговори, в които поддържат становище за неоснователност на молбата. Оспорват твърденията на молителката, че са извършили домашно насилие спрямо нея и спрямо децата. По изложените в отговорите подробни съображения молят подадената 2 молба да бъде отхвърлена.

В проведеното по делото на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание всяка от страните лично и чрез процесуалните си представители поддържа становището си.

В предоставения от съда срок процесуалният представител на молителката – адв. Г. Н. представя писмена защита.

Контролиращата страна – ДСП – гр. Г., въпреки че не е изрично указано от съда, е изготвила социален доклад.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата, инициирала производството, е подадена от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2, 4 и 9 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Представена е и изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Между страните не е спорно, че молителката И. М. М. и ответникът Х. Г.

Г. са съжителствали на семейни начала, както и че двамата са родители на децата К. Х. Г. и Е. Х. Г., което се установява и от представените удостоверения за раждане на малолетните близначки /л. 10 и 11 от делото/. Не е спорно, че останалите двама ответници са родители на ответника Х. Г. Г. и съответно баба и дядо на момичетата по бащина линия.

Не е спорно, а и от съдържанието на представената от ДСП – Варна преписка относно двете деца се установява, че между майката и бащата има висящ спор за родителски права, като с определение № ******18.08.2025 г. по гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, VIII състав, са постановени привременни мерки, съгласно които упражняването на родителските права по отношение на децата К. и Е. Г.и е предоставено на майката И. М., при която е определено и местоживеенето на малолетните, като на бащата Х. Г. е определен режим на лични отношения с момичетата.

За установяване на твърденията на молителката за осъществено на процесните дати 20.04.2025 г., 02.07.2025 г., 06-08.08.2025 г., от страна на ответниците домашно насилие в производството бяха ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетелите Р.А.Р. и Д.К.К..

Съгласно показанията на свидетеля Р., майка на молителката, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, дъщеря й, ответниците и децата са живеели заедно в „Г.“, в къщата на родителите на бащата Х.. Знае, че партньорите са имали проблеми. Посочва, че И. е подложена на постоянна критика от бабата и дядото на децата от юли 2024 г. Ролята й на майка се поставя под въпрос във всеки удобен случай. Нападали я с обвинения за тормоз над децата. Около Великден на 2025 г. получила изключително тревожно обаждане от молителката, че имало конфликт на стълбите между двата етажа, пред децата. От И. знае, че е била заплашена, че ще позвънят в полицията и ще й вземат децата. Заплахата е била от Г., докато Е. е отскубвала от И. плачещата Е. и е блъснала И.. Посочва, че след тази ситуация лично е разговаряла с Г., който й крещял по телефона: „Успокой И.!“ Попитала го дали е вярно, че са казали, че ще викат полиция да вземат децата и отговорът е бил:

„Е, защото се ядосахме“. От И. знае, че партньорът й Х. се прибрал от рейс, 3 без предупреждение, като на 24 юни сутринта получила съобщение от дъщеря си със следния текст: „Баща им се прибра, каза, че се разделяме, намери къде да живеем в Г.“. Тъй като самата свидетелка живеела там, за една седмица успяла да намери подходящо жилище. Започнала да получава тревожни сигнали от И., че извеждат децата по цял ден и ги вижда само вечер, че не знае къде се намират през деня. Х. започнал да я обижда с думи като „******“, „Не искам да гледам умрЕ. ти поглед“, „Нищо не става от теб“, „През теб ще минат 30-40 мъже и си дотам“. Родителите на Х. говорели на децата, че майка им иска да ги отведе от дома им, да ги раздели с баща им. Тъй като Х. казал на И., че баща му ще отиде да види жилището в Г. и да направи клип, свидетелката поискала правен съвет и се оказало, че няма задължение да показва жилището на никого. Знае, че И. и Х. са се разбрали на 7 юли той да отиде на разходка с децата, а тя през това време да събере багажа си.

Изнасянето на багажа било организирано от самата нея, като се обадила на зет й и те тръгнали от Г., за да й помогнат. Тъй като обаче багажът бил много, помолила и сина на нейна приятелка – Д., да отиде да помогне при изнасянето. Когато Д. бил вече пред къщата, Х. се прибрал с децата, видял, че се изнася багаж и е настъпил скандал, обаждане в полицията. Х. не е разрешил И. да изнесе какъвто и да е багаж. И. й споделила, че когато е пристигнала полиция, се е качила да си вземе документите, поискала е да види децата, но етажът на Е. и Г. бил заключен, което е необичайно. Блъскала по вратата, докато й отворят. Децата били в спалнята, където не стоят обикновено, били притеснени, успокоила ги е и им е казала, че има малко работа и ще се върне пак. Знае, че е отишла в полицията, за да подаде жалба. Знае, че след подаване на молба за защита по реда на ЗЗДН от страна на И., последната е поискала да бъде настанена в Кризисен център.

Съгласно показанията на свидетеля К., същият познава единствено И., доколкото неговата и нейната майка са приятелки. Майка й му се обадила, че И. има нужда от помощ с багажа, тъй като щели да се разделят с партньора й.

Това било в началото на м. юли. Отишъл с колата си пред къщата, в която И. живеела. Сложил една чанта с багаж в колата и влязъл в двора, за да поеме останалия такъв. Тогава се появил един възрастен мъж, предполага бащата на Х., който го помолил да изчака идването на последния. Х. дошъл с децата и с една по-възрастна жена, като свидетелят предполага, че това била майка му.

Помолил го да изчака с багажа, тъй като искал да провери дали И. не е взела някакви негови неща. Подкарали И. към вратата, влезли вътре и заключили вратата, а той останал навън. След около 10 минути И. му се обадила и му казала да звънне на полицията, че не я пускат да излезе, че не пускат децата.

Обадил се на тел. 112, подал сигнал, след 15 минути дошли полицаите. След като им обяснил какво се е случило те го помолили да изчака навън. Минал повече от час, полицаите тръгнали да излизат, И. и Х. също, при което Х. казал, че може да е взел нещо в чантата. Докато вземал чантата, почнал да говори: „Това момче иска да ми открадне децата, да ми вземе децата“. Заедно с И. отишли в Районното в Аспарухово, за да подаде тя сигнал.