Присъда № 82 от 29.04.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 82/29.04.2026г. по НОХД № 328/2026 г. по описа на РС С.

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура С. с внесен обвинителен акт против К. С. К. за това, на 17.11.2025 г. в гр. С., бул. „Х.Д.“бл.

.. от гараж на приземния етаж, в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /гаражна врата/ и чрез използване на техническо средство -метален лост, отнел чужди движими вещи- 1бр. акумулатор „Titan 62Ah”, на стойност 80,78евро /157,99 лева/, 1бр. акумулатор 12V, 7Ah на стойност 21,29евро /41,64лева/ и 1бр. удължител 5м., на стойност 10.31 евро /20,16 лева/, всички вещи на обща стойност 112,38евро /219,80лева/, от владението на собственика им Й. К. Й. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен- престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл. 1.. ал.1 т.3 и т.4 от НК.

В съдебно заседание, представителят на РП С., поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и направеното от подсъдимия пълно признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителният акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването на престъплението за което е предаден на съд. Предлага на съда да наложи наказание на подсъдимия при прилагане разпоредбата на чл. 58а от НК.

Защитникът на подсъдимия иска от съда да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.

Подсъдимият не взема становище по същество. Заявява, че няма какво да каже и добави. Съжалява за стореното.

В предоставената му последна дума подсъдимият моли за по-леко наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. С. К. е роден на .......... год. в гр. С., български гражданин, без образование, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, адрес за призоваване: гр. С., общ. С., ул. „К.К“ № .., осъждан с ЕГН **********.

Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.

371, т. 2 от НПК — при пълно признаване на фактите, закрепени в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия.

Съдът, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установени фактическите положения, които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият К. С. К. е многократно осъждан за престъпления против 1 собствеността. Със споразумение от 19.10.2020г. по НОХД №485/20г. на Районен Съд - С., влязло в сила на 19.10.2020г., на подсъдимият К. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца. Наказанието е изтърпяно на 27.02.2023г., поради което настоящото деяние, подсъдимия К. е извършил в условията на опасен рецидив.

На 17.11.2025г. в гр.С., около 01.54 часа, подсъдимият К. минавал по бул.“Х.Д.“, покрай блок №64.

Подсъдимият К. минал зад блока и видял под блока, гараж, затворен с дървени врати и заключен с две ключалки.

С помощта на желязо, подсъдимият К. успял да отвори дървените врати на гаража като разбил и двете брави.

Подсъдимият К. влязъл в гаража, откъдето взел 1бр. акумулатор „Titan“ 62Ah, 1бр. акумулатор, неустановена марка 12V, 7Ah и 1бр. удължител - 5 метра, които сложил в чувал от сезал. С вещите подсъдимият К. напуснал гаража. Изхвърлил металния лост в тревата и се прибрал в кв.“Надежда“.

След няколко дни подсъдимият К. отишъл до дома на свидетелят И. Й., на когото продал акумулатора „Titan“ за сумата от 12.00 лева.

С протокол за доброволно предаване от 21.11.2025г. свидетелят И. Й. предал на служител РУ С. 1 бр. акумулатор „Titan“ 62Ah.

С разписка акумулаторът е предаден на собственика му — Й. Й..

С протокол за доброволно предаване от 24.11.2025г. Й. Й. е предал по делото 1бр. диск със записи от камера за видеонаблюдение в гаража му на бул.“Х.Д.“ №64.

По делото е назначена и изготвена съдебно видео техническа експертиза на предоставения цифров носител.

При прегледа на записа от охранителната камера в гаража, собственост на свидетеля Й. Й., свидетелят С. - служител РУ С. категорично е разпознал подсъдимият К. като лицето, което е влязло в гаража на св.Й. Й. и е изнесло от там двата акумулатора и удължител.

По досъдебното производство била назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на отнетите движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на деянието е в размер на 112,38 евро / 219,80 лева/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия К. С. К. относно всички фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване (изготвената по делото съдебно –оценителна експертиза), които го подкрепят, а именно: показанията на И. К. Й., И. Й. Й. и И. С. С.; заключението на съдебно-оценителна експертиза, справката за съдимост, както и останалите писмени доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда 2 на чл. 283 от НПК.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото доказателствен материал.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

Съдът кредитира и изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, която е пълна и точна, отговаря на поставените й задачи изчерпателно, изготвена е от компетентно вещо лице, поради което съдът я намира за обективна и й дава вяра изцяло.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна, подсъдимият К. С. К. е осъществил състава на престъплението по 196 ал.1 т.2 вр. с чл. 1.. ал.1 т.3 и т.4 от НК Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.

Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението на друг. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява фактическата власт върху веща, която да момента се осъществява от друго лице и установява своя фактическа власт върху нея.

Кражбата е резултатно престъпление, като престъпния резултат е промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство.

От обективна страна, подсъдимият К. С. К. на 17.11.2025 г. в гр. С., бул.

„Х.Д.“бл. .. от гараж на приземния етаж, в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот / гаражна врата/ 3 и чрез използване на техническо средство -метален лост, отнел чужди движими вещи- 1бр. акумулатор „Titan 62Ah”, на стойност 80,78евро /157,99 лева/, 1бр. акумулатор 12V, 7Ah на стойност 21,29евро /41,64лева/ и 1бр. удължител 5м., на стойност 10.31 евро /20,16 лева/, всички вещи на обща стойност 112,38евро /219,80лева/, от владението на собственика им Й. К. Й. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - престъпление по 196 ал.1 т.2 вр. с чл. 1.. ал.1 т.3 и т.4 от НК.

От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл — съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на противоправните последици и пряко ги е целял.

Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашните владелци, без тяхно съгласие и установяване от дееца на трайна собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е успял да отнеме инкриминираните вещи, и да установи трайно своя фактическа власт върху тях, с което е настъпил и визирания от закона общественоопасен резултат. Подсъдимият е напуснал местопрестъплението заедно с вещите, предвид което съдът прие, че е налице довършено престъпление.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е можел да ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е желаел тяхното настъпване. Съзнавал е също, че извършвайки деянието прекъсва владението на пострадалите върху вещите и установява свое владение върху тях. Имал е психическата годност да се въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.

Съдът намира, че е било налице и специфичното за този вид престъпления намерение - да се присвои противозаконно вещта предмет на престъплението.

Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов ред и на неприкосновеността на чуждата собственост.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият съдът прие, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не може да отчете направеното от подсъдимия самопризнание като такова, тъй като то е направено едва в съдебната фаза на процеса. В този смисъл, за направеното самопризнание, самият закон в достатъчна степен смекчава определеното наказание, като последното следва да се намали с 1/3. Но отчитането на самото самопризнание и като смекчаващо отговорността обстоятелство е недопустимо, тъй като реално това би означавало подсъдимият да бъде „облагодетелстван” два пъти заради направеното самопризнание — веднъж при определяне на наказанието и втори път при редукцията по чл. 58а от НК.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита обремененото съдебно минало на подсъдимия. Другите му осъждания са за 4 тежки умишлени престъпления, но това е факт който сочи, че подсъдимият е личност, която трудно се поддава на поправяне и превъзпитание и има изградени прогивообществени навици и упоритост, т.е. подсъдимият К. С. К. е с по-висока степен на обществена опасност. Същият е осъждан многократно почти изцяло за престъпления против собствеността. Съдът отчита и стойността на инкриминираните вещи, която не е висока. За съответно на извършеното деяние съдът намира, че справедливото наказание е в размер на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”. По реда на чл. 58а от НК наказанието следва да бъде редуцирано с 1/3. Ето защо, наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият К. С. К. е ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”, което следва да се изтърпи ефективно при първоначален СТРОГ режим.

Така определеното наказание на подсъдимият съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на общество На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият К. С. К. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 154.43 ЕВРО / равностойност в лева 302.04 лева/ в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С..

При тези мотиви, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----