Определение № 1826 от 16.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1826 гр. Бургас, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100101212 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Д. Н. против Община Бургас, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че последният не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 6 218 кв. и на построените в същия сгради с идентификатори ***, ***,

***, *** и ***.

В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е признат за собственик на процесните имоти с нот.акт №77, том І, рег.№1551, дело №66/12 год. на нотариус под №255. Съсобствеността на обектите била поделена със съдебна спогодба, сключена по гр.д.№80/12 год. на БРС, а ищецът се снабдил с нот.акт №107, том І, рег.№2278, дело №73/16 год. на нотариус под №255.

Ищецът твърди, че в периода от 1954 год. до 2020 год. той и наследодателят му извършили действия, обективиращи намерение за своене на процесните имоти – снабдяване с констативни нотариални актове, заплащане на дължимите данъци, ползване на имотите за себе си и отдаването им под наем. Твърди се, че ищецът и неговият наследодател към момента на започване на предходните дела с ответника придобили процесните имоти, както въз основа на посочените титули за собственост, така и по давност.

Заявява се, че забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, се отнася само за публичната такава. Позовава се на решение №3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., с което се обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от 1

Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.) и твърди, че е отпаднала давността за придобиване на имоти, частна държавна и общинска собственост с обратно действие – ex tunc.

От изисканото по служебен почин на съда гр.д.№597/2017 год. по описа на БОС се установява, че с решение №233/18.06.2019 год., потвърдено с решение №116/10.01.2020 год. по в.гр.д.№361/19 год. по описа на БАС, последното – недопуснато до касационно обжалване с определение №20/20.01.2021 год. по гр.д.№1810/20 год. по описа на І гр.о. ВКС, Г. Д. Н., М.Д.А. и К.С.А. са осъдени да предадат на Община Бургас владението върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 6 218 кв. и на построените в същия сгради с идентификатори ***, ***, ***, *** и

*** и са отменени с нот.акт №77, том І, рег.№1551, дело №66/12 год. на нотариус под №255 и нот.акт №107, том І, рег.№2278, дело №73/16 год. на нотариус под №255. С решението е прието, че Община Бургас е придобила имотите по силата на закона, а възраженията на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност са счетени за неоснователни.

От изложението на фактите, от които ищецът извежда активната си процесуална легитимация за воденето на отрицателния установителен иск, може да се заключи, че същите са преклудирани от формиралата се сила на пресъдено нещо между страните.

Както се посочва в ТР №8/27.11.2013 год. по т.д.№8/12 год. ОСГТК ВКС, в производството по отрицателен установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

В случая е очевидно, че ищецът сочи правопораждащи факти, които са били обсъдени от решаващите инстанции, защото са настъпили до влизане в сила на предходните съдебни актове. По тези факти са формирани правни изводи за неоснователност – липса на предпоставки за придобиване на собственост на оригинерно основание – давност, в резултат на което нотариалните актове, на които ищецът се позовава в настоящото 2 производство, са били отменени. Не се сочат нови факти, необхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо и настъпили след приключване на спора по гр.д.№ 597/2017 год.

Единственият новонастъпил факт е постановеното от КС решение №3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., с което се обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), но то се интерпретира неправилно, като му се придава обратно действие, което е в явно противоречие с нормата на чл.151 ал.2 от Конституция на РБ.

Спорът за правото на собственост върху процесните имоти вече е разрешен с окончателен съдебен акт, а настоящият иск се обосновава с преклудирани от формиралата се сила на пресъдено нещо факти, което води до неговата недопустимост на осн.чл.299 от ГПК.

Водим от горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на Г. Д. Н. против Община Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1212/2025 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3