Решение № 5841 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5841 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20261100506799 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. чл. 436 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. К. Р., длъжник по изпълнително дело № 20269230400162 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 КЧСИ, срещу постановлението за разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх. № 2150/09.06.2026 г., в частта, с която в нейна тежест са възложени 282 евро разноски по изпълнителното дело и 345,95 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателката поддържа, че преди образуването на изпълнителното производство многократно е заявила готовност да заплати доброволно присъдените на взискателите разноски и е поискала банкови сметки за извършване на плащането.

Счита, че с поведението си взискателите не са оказали необходимото съдействие и са дали повод за възникването на разноските по принудителното изпълнение.

Взискателите И.Т.Ч. и В.И.П. оспорват жалбата. Поддържат, че разноските са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК и че действията, извършени от жалбоподателката преди влизането на решението в сила, не са относими към отговорността за разноските по изпълнението.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От приложеното изпълнително дело се установява, че с Решение № 1

21408/24.11.2025 г. по гр. д. № 31266/2021 г. на СРС, 49 състав, Д. Р. е осъдена да заплати на В.П. и И.Т.Ч. по 2000 лв. разноски. Решението е влязло в сила на 08.04.2026 г., а на 22.04.2026 г. е издаден изпълнителен лист.

Преди влизането на решението в сила жалбоподателката е поискала от взискателите да предоставят банкови сметки за доброволно плащане. С отговор от 06.02.2026 г. последните са заявили, че поради висящото въззивно производство не следва да бъдат предоставяни банкови данни, като са посочили, че след влизането на решението в сила въпросът относно предоставянето на банкова сметка може да бъде уреден своевременно.

След влизането на решението в сила, на 09.04.2026 г., пълномощникът на длъжницата отново е поискал банковите сметки на двамата кредитори с изрично посочена цел – заплащане на присъдените им разноски. На 15.04.2026 г. искането е повторено с електронно писмо до процесуалния им представител, като е посочено и че при непредоставяне на банковите сметки ще бъде предприет пощенски паричен превод. В отговор от същата дата процесуалният представител на взискателите е посочил, че след получаване от съда на влязлото в сила решение ще го предостави на доверителя си за предприемане на съответните действия.

На 30.04.2026 г., без междувременно да е предоставена поисканата банкова сметка или да е отправено друго изявление до длъжницата във връзка с доброволното плащане, взискателите са поискали образуване на изпълнително дело, налагане на запор върху банкови сметки и възбрана върху имущество на длъжницата, както и събиране на 282 евро адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. В същата молба е посочена банкова сметка, по която да бъдат превеждани постъпилите по изпълнението суми.

При така установените обстоятелства спорът се свежда до това следва ли разноските, възникнали във връзка с образуването на изпълнителното производство, да бъдат възложени в тежест на длъжницата.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението по правило са за сметка на длъжника. Отговорността за тях има обективен характер и се основава на обстоятелството, че поради липсата на доброволно изпълнение кредиторът е бил принуден да пристъпи към реализиране на признатото му право по принудителен ред.

В мотивите към Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието за тази отговорност се състои в това, че с неизпълнението си длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, като отговорността му обхваща разноските, които са били във връзка с изпълнението и необходими за принудителното реализиране на вземането.

Следователно при преценката за дължимостта на разноските значение има не само обстоятелството, че към датата на образуване на изпълнителното дело вземането не е било погасено, но и конкретните обстоятелства, при които не е последвало доброволно изпълнение, доколкото те са относими към причината за предприемане на принудителния способ и към необходимостта от направените във връзка с него разноски.

Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора предполага причинна връзка между неоказаното съдействие и неизпълнението на длъжника. В този смисъл е и възприетото в практиката на ВКС разрешение, че когато 2 длъжникът не изпълнява по причини, независими от поведението на кредитора, непредоставянето на съдействие само по себе си не освобождава длъжника от последиците на неговата забава. Обратно, когато именно поведението на кредитора е обусловило неизпълнението, то е релевантно при преценката на последиците от забавата. В този смисъл Решение № 194/03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г. на ВКС, I т. о.

В случая не се установява длъжницата да е оспорвала задължението след влизане на решението в сила или да е отказвала плащането му. Напротив, непосредствено след 08.04.2026 г. тя е предприела конкретни действия за доброволното му изпълнение, като последователно е поискала банкови данни, по които да заплати изцяло присъдените суми. От значение е и че преди влизането на решението в сила самите кредитори са свързали непредоставянето на банкови данни именно с липсата на влязъл в сила съдебен акт и са посочили, че след настъпването на този момент въпросът може да бъде уреден. След като това условие е настъпило, банкови данни не са предоставени, а в отговор на повторното искане от 15.04.2026 г. длъжницата е уведомена, че влязлото в сила решение ще бъде получено от съда и предоставено на доверителя за предприемане на последващи действия.

Съдът отчита, че непредоставянето на банкова сметка не прави поначало абсолютно невъзможно изпълнението на едно парично задължение и че длъжникът разполага и с други способи за извършване или обезпечаване на плащането. Това обстоятелство обаче не може да бъде преценявано изолирано от конкретното развитие на отношенията между страните. В случая длъжницата не е останала бездействаща след влизането на решението в сила, а е предприела незабавни действия за доброволно плащане по начина, който преди това е бил предмет на кореспонденцията между страните. При повторното искане от 15.04.2026 г. не е последвал отказ за съдействие, който да налага незабавно използване на друг способ, а отговор, че след получаването на решението ще бъдат предприети последващи действия. При така дадения отговор не може да се приеме, че последвалото изчакване до получаване на становище от кредиторите представлява отказ или неоправдано забавяне на доброволното изпълнение. Същевременно при образуването на изпълнителното дело взискателите са посочили банкова сметка, по която да получават събраните суми, без преди това да са предоставили възможност същата да бъде използвана за пряко доброволно плащане.

Не е необходимо да се установява, че изпълнителното производство е образувано с цел увеличаване на задължението с допълнителни разноски. Достатъчно е, че при установеното поведение на страните образуването на изпълнителното производство и възникването на процесните разноски не могат да бъдат отнесени към отказ, бездействие или неоправдано забавяне на длъжницата. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай необходимостта от образуване на изпълнителното производство и свързаните с него разноски не е обусловена от поведение на длъжницата, което да обосновава прилагане на общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК в нейна тежест. Поради това постановлението за разноски следва да бъде отменено в обжалваната част.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. К. Р. постановлението за разноски, обективирано 3 в Покана за доброволно изпълнение изх. № 2150/09.06.2026 г. по изпълнително дело № 20269230400162 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 КЧСИ, в частта, с която в тежест на Д. К. Р. са възложени 282 евро разноски по изпълнителното дело и 345,95 евро такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4